

Що е то Европейски парламент ?
Публикувано на 08 May 2007 08:21
Един месец преди първите избори за европейски депутати в страната ни много се говори за институцията Европейски парламент (ЕП), но прекалено малко е това, което в действителност се казва. От съществено значение за рационалния избор на всеки българин този път е да знае функциите на Европейския парламент, неговото място в системата от европейски институции, както и реалните правомощия на депутатите в него и това чии интереси защитават.
ЕП е институцията, която представлява народите на държавите членки на Европейския съюз. С годините правомощията му нарастват изключително много. В края на 70-те години неговите функции са по-скоро консултативни и това дава повод на някои политолози и анализатори тогава да го нарекат “институционално джудже”. Но днес Европарламентът съвместно със Съвета на ЕС упражнява законодателна власт във сериозни сфери като бизнес, земеделие, екология, транспорт, защита на потребителите и др. Решаваща роля има по отношение на бюджета на ЕС, както и за изготвянето на неговите дългосрочни финансови рамки. Не на последно място са и правомощията му за контрол върху останалите дейностите на ЕС, т.е. Европарламентът следи дали останалите институции се вършат работата както трябва.
Въпреки разширяването на правомощията на ЕП, доста важни въпроси и проблеми продължават да не са част от неговите компетенции - по тях евродепутатите могат да си говорят каквото и колкото си искат, но нямат реално решаващо значение. Такива са въпросите, отнасящи се до външната политика на ЕС или пък тези, касаещи икономическата сфера. Но това не пречи на членовете на Европейския парламент често да изразяват от парламентарната трибуна позиции, резонни или екзотични, по тези проблеми.
Важен е и фактът, че Европарламентът няма право на законодателна инициатива. Иначе казано, той не може сам да инициира директивите и регламентите, по които гласува. Изключителното право на законодателна инициатива в границите на ЕС е в ръцете на Европейската комисия. Това е въпрос, по който напоследък се чуват доста спекулации от страна на някои наши кандидат евродепутати, които не спират да ни уверяват как биха предложили или биха изменили една или друга директива. Просто е невъзможно да го направят.
Друг факт, с който също се спекулира все повече с наближаването на датата 20 май, е работното място (като географски ситуирано място, на което се провеждат сесиите на Европарламента) и заплатите на европейските депутати. Членовете на ЕП разделят работното си време между Брюксел, Страсбург и своя избирателен район. В Брюксел те участват в заседанията на парламентарните комисии, на политическите групи, както и в допълнителните пленарни сесии, а в Страсбург - в дванайсетте месечни сесии. Успоредно с тези основни дейности те, разбира се, посвещават време и на своя избирателен район, т.е. бъдещите ни европейски депутати няма да живеят постоянно нито в Страсбург, нито в Брюксел.
Заплатата: евродепутатите понастоящем получават същата заплата, каквато получават народните представители в страната, в която са избрани съответните членове на ЕП. Все пак, през септември 2005 г. беше приет Правилник за положението на членовете на Европейския парламент, чрез който ще се изравнят различията в заплатите и ще се постигне прозрачност на възнаграждението на членовете на ЕП. Този правилник ще влезе в сила в началото на следващия парламентарен мандат през 2009 г. С други думи, нашите депутати, били те в Брюксел или в родна София, ще взимат еднаква заплата.
Важно е да се каже още, че членовете на Европарламента се обединяват в зависимост от политическата си ориентация, а не на национален принцип. Всички наши 18 евродепутати ще бъдат “разпределени” според политическите си виждания в някоя от 8-те политически групи в Европейския парламент, а именно: Група на Европейската народна партия (Християндемократи) и Европейските демократи, Група на социалистите, Група на Алианса на либералите и демократите за Европа, Група на Съюза за Европа на нациите, Група на Зелените Европейски свободен алианс, Конфедеративна група на Европейската обединена левица, Северна зелена левица и най-младата група Идентичност, Традиция, Суверенитет. Позицията на всяка политическа група се определя след вътрешно гласуване, но никой член не може да бъде задължен да гласува по определен начин. Европейският парламент обаче има и съществена символична роля: той е единствената институция на ЕС, която се избира директно от европейските граждани. В този смисъл той е най-демократичният и институционално легитимен орган на Общността, което му придава още по-голяма тежест. И именно заради това тези първи избори за евродепутати за нас са натоварени с огромен чисто практически, но и културен и символичен смисъл. И като всяко голямо изпитание, те са идеална възможност да покажем една нова култура на вземане на важни решения, идеална възможност да проявим “европейското” си съзнание, което в една или друга степен всеки от нас притежава, идеална възможност да покажем, че можем да направим разумния избор за бъдещето и да скъсаме с дълбоката партийна връзка, базираща се на емоционалност и копнеж по миналото. Защото този път изборът наистина има значение не само за нас - около 8 млн. Българи, а и за останалите близо 500 млн. граждани на ЕС.
Петя Владимирова, студентка по европеистика в СУ “Св. Климент Охридски”
Друг факт, с който също се спекулира все повече с наближаването на датата 20 май, е работното място (като географски ситуирано място, на което се провеждат сесиите на Европарламента) и заплатите на европейските депутати. Членовете на ЕП разделят работното си време между Брюксел, Страсбург и своя избирателен район. В Брюксел те участват в заседанията на парламентарните комисии, на политическите групи, както и в допълнителните пленарни сесии, а в Страсбург - в дванайсетте месечни сесии. Успоредно с тези основни дейности те, разбира се, посвещават време и на своя избирателен район, т.е. бъдещите ни европейски депутати няма да живеят постоянно нито в Страсбург, нито в Брюксел.
Заплатата: евродепутатите понастоящем получават същата заплата, каквато получават народните представители в страната, в която са избрани съответните членове на ЕП. Все пак, през септември 2005 г. беше приет Правилник за положението на членовете на Европейския парламент, чрез който ще се изравнят различията в заплатите и ще се постигне прозрачност на възнаграждението на членовете на ЕП. Този правилник ще влезе в сила в началото на следващия парламентарен мандат през 2009 г. С други думи, нашите депутати, били те в Брюксел или в родна София, ще взимат еднаква заплата.
Важно е да се каже още, че членовете на Европарламента се обединяват в зависимост от политическата си ориентация, а не на национален принцип. Всички наши 18 евродепутати ще бъдат “разпределени” според политическите си виждания в някоя от 8-те политически групи в Европейския парламент, а именно: Група на Европейската народна партия (Християндемократи) и Европейските демократи, Група на социалистите, Група на Алианса на либералите и демократите за Европа, Група на Съюза за Европа на нациите, Група на Зелените Европейски свободен алианс, Конфедеративна група на Европейската обединена левица, Северна зелена левица и най-младата група Идентичност, Традиция, Суверенитет. Позицията на всяка политическа група се определя след вътрешно гласуване, но никой член не може да бъде задължен да гласува по определен начин. Европейският парламент обаче има и съществена символична роля: той е единствената институция на ЕС, която се избира директно от европейските граждани. В този смисъл той е най-демократичният и институционално легитимен орган на Общността, което му придава още по-голяма тежест. И именно заради това тези първи избори за евродепутати за нас са натоварени с огромен чисто практически, но и културен и символичен смисъл. И като всяко голямо изпитание, те са идеална възможност да покажем една нова култура на вземане на важни решения, идеална възможност да проявим “европейското” си съзнание, което в една или друга степен всеки от нас притежава, идеална възможност да покажем, че можем да направим разумния избор за бъдещето и да скъсаме с дълбоката партийна връзка, базираща се на емоционалност и копнеж по миналото. Защото този път изборът наистина има значение не само за нас - около 8 млн. Българи, а и за останалите близо 500 млн. граждани на ЕС.
Петя Владимирова, студентка по европеистика в СУ “Св. Климент Охридски”
CopyRight Вестник "Темпо" ЕООД , Велинград 2023