Емил Моллов, СОУ “В. Левски”, “Директор на годината”
Обществото е длъжно на българското учителство
Наградата си е награда. Но лично мен ако ме питате, само с морална награда не се живее. Категоричен съм, че обществото е длъжно на българското учителство. Политиците, които мислят по-малко за образование, също. Тези дни като гледах коменатрите около шофьорите в столицата, се възмутих заради изказвания, че заплатата на един шофьор трябва да е по-висока от тази на един учител. Ако бях синдикален лидер, щях да призова всички колеги към протести. Не може нискоквалифицирана работа да е високо платена за сметка на ниските заплати на учителите, които са с висок образователен и професионлен ценз. Всъщност, ако не са учителите, нямаше да ги има тези шофьори. Бъдещето на страната ни е в образованието, затова заплатата на учителя, както в другите европейски страни, трябва да е над средната за страната. Сега нашите учители са на опашката по възнаграждение. Това не е справедливо. Така не се храни семейство.
Таня Ситова, ЦДГ “Мир”, “Директор на годината”:
Наградата е обща
Всеки обича да бъде номиниран и награждаван. Това безспорно е признание за работа и професионализъм. За мен тази награда е важна. Тя е награда за целия екип, с който работя: колегите, счетоводителите, общината, кмета. Ако не са те, аз няма как да се справя. Ще бъде просто едно име и нищо повече. За това тази награда е поделена.Тя е и за родителите и бизнесмените от Сърница, които помогат и се отзововават всеки, път когато ги потърсим. Иначе няма спор, че само с морални награди човек не може да се чувства добре. Учителите имат нужда от по-високи заплати, същото важи и за директорите. Разликата трябва да е в пъти, за да имат стимул да работя и да развиват училището или детската градина, която ръководят.

Снежана Похлупкова, ПГИТ “Ал. Константинов”, “Учител на годината”:
Трябва баланс между морална и материална награда
Трябва да има разумен баланс между морална и материална награда. Всеки ден учителят се изправя пред критични и зорки погледи на учениците и трябва да владее най-трудното изкуство – общуването, за да заинтригува и предаде своите знания и умения, за да може в крайна сметка да изпълни своята мисия. Работа не приключва с края на учебния час. От голямо значение е работата по проекти и участието на учениците в тях. Заради това трябва да бъде достойно оценен този труд. Парите и моралната оценка трябва да вървят ръка за ръка. Нашият труд е по-друг като естество, не е силов и за това, когато изразяваме недоволство, не използваме силови методи, а разчитаме на разума и морала. Може би затова не успяваме да постигаме кой знае какви резултати и все сме потърпевши.

По-често да подкрепяме и повече да уважаваме истинските учители
Ами какво да направят учителите, като началото на учебната година - времето, в което те по традицияпоставят искания и проблеми, не съвпада нито с президентски, нито с парламентарни, нито с евро избори?! Ако нещата стояха по друг начин, може би сега учителите щяха да се похвалят със сериозна заплата, а не с диференцирано възнаграждение, което в крайна сметка ще направи по-малко недоволни единици от тях. Но дните около 24 май са празник. Колкото и обезверени да са българските “даскали”, винаги намират сила за усмивка и поздрав към учениците, към своите колеги към приятелите. И тъй като не от нас зависи увеличението на техните заплати и достойната оценка на труда им, можем просто по-често да ги подкрепяме и повече да ги уважаваме. За това, че не се отказват от трудната си професия и за това, че са готови да учат, въпреки че самите те са учители.