Животът на една жена в бяло
Публикувано на 29 May 2007 09:31
След стиховете, събрани в стихосбирката “Жената в бяло”, Боряна Стаева написа нова, автобиографична книга със сходно заглавие - “Живот в бяло”.
Дългогодишната акушерка разказва увлекателно за своето детство, започнало през 1933 г. в софийското село Лесново и белязано от Втората световна война. Продължава с ентусиазма на студентските години в Акушерското училище в София, където получава стипендия за отличен успех и изнася концерти с хора на акушерките. След това за първите стъпки в кариерата в село Добротица - без канализация, с една чешма, с тежки битови условия, където за да се разбира с хората, младата акушерка учи турски език. От там - в Здравната служба в Ракитово, където работи с д-р Пачев и участва в талантливия театрален колектив на читалище “Будилник”. Заедно със съпруга си лесовъд заминава за Лясково, Смолянско, където заедно със селяните празнуват християнски и мохамедански празници, а акушерката Боряна води в джамията здравни беседи против хепатита. След това идва във Велинград и започва работа в детското отделение на Районната болница. Точно тогава с пита с мед и шампанско започва строежът на градската поликлиника, а в основите й е поставено шише със списък с имената на ръководството на болницата. В книгата има снимки от този паметен ден, а Боряна Стаева пише: “Но... днес като че ли липсва онзи ентусиазъм, с който работехме ние, сегашните пенсионери. Нас не ни интересуваше работното време, нито пък заплатата, която получаваха другите.” И тук отново успоредно с професията, продължават творческите занимания в хора с диригент д-р Бончев и в самодейния театър. Намират време и за спорт - в дамския волейболен отбор с треньор д-р Р. Попов.
Много интересни са страниците, на които Б. Стаева разказва за своята работа в либийската столица Триполи, за тамошните обичаи и отношение към българските здравни работници - тема, по която сме особено чувствителни днес заради осъдените на смърт наши медицински сестри в Либия.
Професионалният си път Боряна Стаева завършва в СКК - Курортна поликлиника във Велинград. “Незабравими ще останат дните, когато празнувахме заедно всички в диетичния стол, който сега тъне в разруха”, пише авторката и припомня веселите художествени програми, ръководени от Динко Грънчаров. Когато човек прочете “Живот в бяло”, не може да не почувства и да не се възхити от отношението към професията на старата генерация медицински работници. Боряна Стаева го е изразила така: “Името здравен работник е извор на чест и достойнство, на живот, отдаден на хората и озарен от нея - вълшебницата любов. Докоснат от нея, всеки, който носи бялата престилка, никога не би посегнал на най-ценното - човешкия живот. Хуманността е в душата му. Тя е неподкупна и истинска, не се повлиява от жажда за пари, слава и чужди интереси... В България или Либия Хипократовата клетка има една и съща сила и този, който я е положил и е дал дума да остане верен на нея до края на дните си. Животът побеждава смъртта, тъй както истината лъжата. Вечен и несломим, той е в ръцете на жените в бяло. А аз съм една от тях”.
Книгата “Живот в бяло” излиза с подкрепата на община Велинград, Весела Велева, Снежана Велева, Костадин Стаев, Димка Пашева и приятелките на авторката от Пенсионерския клуб в кв. Лъджене. Редактор на изданието е Ангелина Колева, която в предговора пише, че чрез спомените на Боряна Стаева се докосваме до един достойно извървян житейски и професионален път.
Елена Баева
Дългогодишната акушерка разказва увлекателно за своето детство, започнало през 1933 г. в софийското село Лесново и белязано от Втората световна война. Продължава с ентусиазма на студентските години в Акушерското училище в София, където получава стипендия за отличен успех и изнася концерти с хора на акушерките. След това за първите стъпки в кариерата в село Добротица - без канализация, с една чешма, с тежки битови условия, където за да се разбира с хората, младата акушерка учи турски език. От там - в Здравната служба в Ракитово, където работи с д-р Пачев и участва в талантливия театрален колектив на читалище “Будилник”. Заедно със съпруга си лесовъд заминава за Лясково, Смолянско, където заедно със селяните празнуват християнски и мохамедански празници, а акушерката Боряна води в джамията здравни беседи против хепатита. След това идва във Велинград и започва работа в детското отделение на Районната болница. Точно тогава с пита с мед и шампанско започва строежът на градската поликлиника, а в основите й е поставено шише със списък с имената на ръководството на болницата. В книгата има снимки от този паметен ден, а Боряна Стаева пише: “Но... днес като че ли липсва онзи ентусиазъм, с който работехме ние, сегашните пенсионери. Нас не ни интересуваше работното време, нито пък заплатата, която получаваха другите.” И тук отново успоредно с професията, продължават творческите занимания в хора с диригент д-р Бончев и в самодейния театър. Намират време и за спорт - в дамския волейболен отбор с треньор д-р Р. Попов.
Много интересни са страниците, на които Б. Стаева разказва за своята работа в либийската столица Триполи, за тамошните обичаи и отношение към българските здравни работници - тема, по която сме особено чувствителни днес заради осъдените на смърт наши медицински сестри в Либия.
Професионалният си път Боряна Стаева завършва в СКК - Курортна поликлиника във Велинград. “Незабравими ще останат дните, когато празнувахме заедно всички в диетичния стол, който сега тъне в разруха”, пише авторката и припомня веселите художествени програми, ръководени от Динко Грънчаров. Когато човек прочете “Живот в бяло”, не може да не почувства и да не се възхити от отношението към професията на старата генерация медицински работници. Боряна Стаева го е изразила така: “Името здравен работник е извор на чест и достойнство, на живот, отдаден на хората и озарен от нея - вълшебницата любов. Докоснат от нея, всеки, който носи бялата престилка, никога не би посегнал на най-ценното - човешкия живот. Хуманността е в душата му. Тя е неподкупна и истинска, не се повлиява от жажда за пари, слава и чужди интереси... В България или Либия Хипократовата клетка има една и съща сила и този, който я е положил и е дал дума да остане верен на нея до края на дните си. Животът побеждава смъртта, тъй както истината лъжата. Вечен и несломим, той е в ръцете на жените в бяло. А аз съм една от тях”.
Книгата “Живот в бяло” излиза с подкрепата на община Велинград, Весела Велева, Снежана Велева, Костадин Стаев, Димка Пашева и приятелките на авторката от Пенсионерския клуб в кв. Лъджене. Редактор на изданието е Ангелина Колева, която в предговора пише, че чрез спомените на Боряна Стаева се докосваме до един достойно извървян житейски и професионален път.
Елена Баева
Велинград тел: 0876521487
Продава апартаменти във Велинград
CopyRight Вестник "Темпо" ЕООД , Велинград 2023