Изкуство, което заличава границите
Публикувано на 31 Jul 2007 08:35
Горещият 25 юли поднесе на велинградчани и един допълнителен, необичаен “Слънчев лъч”. Това е името на куклена пиеса, написана от румънския автор Попеску, поставена на сцена от българския режисьор Петър Петков, от българския сценограф Веселин Анев, с музиката на Детелина Петкова и в изпълнение на самодейците от турския град Люлебургас. Интернационален екип, който предложи на публиката в салона на читалище “Отец Паисий” една “топла приказка” за истински важните неща като самота, приятелство, помощ...
Актьорите играха на турски език, като за публиката имаше предварителен превод на сюжета. Но езиковата преграда се оказа несъществена, тъй като младите момичета и момчета накараха куклите да оживеят на сцената и тяхната история бе разбрана и от малките деца, и от възрастните в салона.
Гостуването на театъра от Люлебургас бе част от програмата на Празниците на културата. Поканата към самодейците от Турция дойде от велинградските им колеги, които през зимата на 2006 г. участваха във фестивал в Люлебургас. Визитата във Велинград препотвърди желанието за бъдещо сътрудничество на полето на самодейността и изкуството. Това подчертаха на съвместна пресконференция на 26 юли председателят на читалището Цветан Котев и ръководителят на театъра от Люлебургас Месут Сараоглу.
Попитахме г-н Сараоглу с какво самодейният театър е привлякъл толкова много млади хора - те са около 30 човека и играят едновременно в драматичен и куклен състав. Според него обяснението се крие във факта колко много празнота има в човешките отношения днес и как изкуството е чудесна възможност хората да намерят допирни точки помежду си. Така през 1991 г. е създадена трупата с име “Млади актьори”, а преди 3 години същите те правят и кукления театър “Хвърчащи ръце”. Изкуството е и начин да се заличат границите между държавите - театралите от Люлебургас са гостували на десетки български сцени, работят с български режисьори, учат се от наши кукловоди, защото признават, че са много добри, а в Турция има малко куклени театри. От 5 години ежегодно организират фестивала в Люлебургас, на който пък канят десетки български самодейни състави и така укрепват стари и създават нови връзки. И всичко това се прави на обществени начала, защото и в Турция държавните субсидии за самодейците са малки. Ние сме като младо семейство - каквото спечелим, го поделяме помежду си, казва г-н Сараоглу и с гордост отчита, че са една от трупите с най-дълга история, защото заради финансови трудности повечето не успяват да просъществуват повече от 3-4 години. Част от успеха се дължи на това, че избират пиеси със сюжети, които вълнуват хората.
Отличителна черта на трупата е, че почти всички актьори по професия са журналисти (има още адвокат и учителка). Логично обобщаваме, че в България обикновено журналистите тръгват да се занимават с политика, а те са се насочили към изкуството и питаме журналистиката или актьорската изява им носи по-голямо лично удовлетворение. Месут Сараоглу, адвокат, театрал и издател на частен вестник, отговаря: “Ние сме хора, които търсим 25-тия час от денонощието!”. Тоест - намират време и за политика, и за журналистика, и за сцената. Успех в тези толкова близки и толкова различни поприща! И до нови срещи във Велинград и в Люлебургас!
Елена Баева
Попитахме г-н Сараоглу с какво самодейният театър е привлякъл толкова много млади хора - те са около 30 човека и играят едновременно в драматичен и куклен състав. Според него обяснението се крие във факта колко много празнота има в човешките отношения днес и как изкуството е чудесна възможност хората да намерят допирни точки помежду си. Така през 1991 г. е създадена трупата с име “Млади актьори”, а преди 3 години същите те правят и кукления театър “Хвърчащи ръце”. Изкуството е и начин да се заличат границите между държавите - театралите от Люлебургас са гостували на десетки български сцени, работят с български режисьори, учат се от наши кукловоди, защото признават, че са много добри, а в Турция има малко куклени театри. От 5 години ежегодно организират фестивала в Люлебургас, на който пък канят десетки български самодейни състави и така укрепват стари и създават нови връзки. И всичко това се прави на обществени начала, защото и в Турция държавните субсидии за самодейците са малки. Ние сме като младо семейство - каквото спечелим, го поделяме помежду си, казва г-н Сараоглу и с гордост отчита, че са една от трупите с най-дълга история, защото заради финансови трудности повечето не успяват да просъществуват повече от 3-4 години. Част от успеха се дължи на това, че избират пиеси със сюжети, които вълнуват хората.
Отличителна черта на трупата е, че почти всички актьори по професия са журналисти (има още адвокат и учителка). Логично обобщаваме, че в България обикновено журналистите тръгват да се занимават с политика, а те са се насочили към изкуството и питаме журналистиката или актьорската изява им носи по-голямо лично удовлетворение. Месут Сараоглу, адвокат, театрал и издател на частен вестник, отговаря: “Ние сме хора, които търсим 25-тия час от денонощието!”. Тоест - намират време и за политика, и за журналистика, и за сцената. Успех в тези толкова близки и толкова различни поприща! И до нови срещи във Велинград и в Люлебургас!
Елена Баева
Велинград тел: 0876521487
Продава апартаменти във Велинград
CopyRight Вестник "Темпо" ЕООД , Велинград 2023