80 години и 80 есета
Публикувано на 26 Sep 2007 11:13
80 есета, обединени под заглавието “Земята на моя народ” - това е новата книга на д-р Александър Попов, който на 25 септември 2007 г., навършва 80 години. 80 години - 80 есета не е съвпадение. 80 текста трудно събират цялата мъдрост и опит на 80 години живот, но могат да откроят най-важното, онова, което си заслужава да бъде споделено. За д-р Александър Попов то е свързано с Човека, Обществото, Земята, Творчеството - четирите главни теми на есетата в книгата.
Към човека д-р Попов има необичаен подход, свързан с неговата работа като лекар рентгенолог. Нарича го “да проникнеш зад видимото”: “Когато болният застане зад екрана, той не е вече същият човек. Стои гол пред теб не само защото е свалил дрехите си. Той е отхвърлил и много други неща: житейски сметки, честолюбие, суета... Останал е първичният, дълбоко вкоренен страх от болката и смъртта. Трябва да си дадеш сметка за това и да пристъпиш към човека внимателно и отговорно.” Благодарение на непрестанната си връзка с хиляди хора в продължение на повече от 4 десетилетия, д-р Попов прониква в невидимото и търси зад външните белези същината. Затова са толкова живи и истински историите и поуките, които разказва за майчинството, за извечната борба за първенство, за детството на децата ни, за човешките типове като клеветник, блюдолизец, добряк, шмекер...
Сред тези есета е “Койчо и Пройчо”: “единият - буржоазна издънка, другият - пролетарско чедо” и за това как всеки от тях посреща съдбовните дани 9 септември 1944 г. и 10 ноември 1989 г. Сред многото житейски перипетии и промени, финалът е познат от днешната ни действителност:
“Непредсказуем живот! Изтри с един замах различията между двамата. Сега те са заедно не само в класата на “рентиерите”, но и в партията на обречените самотници”.
Тук са и есетата, посветени на колегите д-р Захари Дошкинов и д-р Георги Петров. За изключително уважавания и обичан в нашия край д-р Дошкинов авторът пише, че е пример за всеотдайност и жертвоготовност, че притежава щастливата дарба на човечността.
В есетата, събрани под наслова “Общество”, има едно, озаглавено “Поколението на хилядолетието”, започващо с цитат на Алвин Тофлър:
“Съвременният индивид ще трябва да се справи в течение на един човешки живот с промяна, равна на сбора от промените за цяло хилядолетие”. Д-р Попов оценява, че това е точно неговото поколение, чието юношество минава през Втората световна война, след това е впримчено в тоталитарната политическа система, после търпи лишенията и несгодите на прехода, връщайки си постепенно самочувствието на свободни хора. Във всеки текст се откроява позицията на д-р Александър Попов като обществено ангажиран човек, в чиято биография е и дейността му като депутат в Седмото Велико Народно събрание. От него един съвет, който българските политици рядко следват и точно заради това често грешат: “От политическия противник можеш да чуеш верни неща за себе си... Не слушай само собствения си глас, бъди диалогичен... Никога не трябва да забравяме, че освен личния и груповия интерес има и един, който стои над тях - националният, а над него е общочовешкият. Тук именно трябва да се осъзнаем като общност, да забравим онова, което ни разделя и протовопоставя и да си подадем ръка”.
Д-р Попов посвещава страници и на важни днес теми като радикалния ислям, македонците, волжските българи, досиетата. За да премине към голямата тема “Земята” и да припомни безценните съкровища на древната българска земя и на душите и сърцата на хората, израснали на тази земя. До красотата на Каркария и Маркови скали са и размислите в гората - там, където човек може да “окъпе очи” и да “проветри душата”.
В последната част на книгата са есетата за творчеството. Тук наред с текстовете за Иван Вазов, Николай Гяуров, Константин Величков, Йосиф Петров, Яко Молхов, д-р Попов посвещава редове на известни местни творци като Ангел Узунов, Милош Зяпков, Георги Спасов. В едно от есетата д-р Александър Попов точно е определил себе си като човек на златната среда. Не само защото е зодия “Везни”, а заради желанието да търси съгласието и да примирява противоположностите, което често е рисковано дело. Но е категоричен: “Няма златна среда между доброто и злото, между истината и лъжата. Или си на едната страна, или - на другата.”
Тази мисъл кореспондира с една друга, която лично за мен ще остане най-ценната от новата книга на д-р Попов: “Вече зная, че добродетелта не трябва да бъде плаха и слабодушна, а смела и бойка, не само да се брани, но и да воюва за надмощие.”
Честит достоен юбилей, д-р Попов! И нега идните години ви носят здраве и порив за творчество в името на доброто.
Елена Баева
Към човека д-р Попов има необичаен подход, свързан с неговата работа като лекар рентгенолог. Нарича го “да проникнеш зад видимото”: “Когато болният застане зад екрана, той не е вече същият човек. Стои гол пред теб не само защото е свалил дрехите си. Той е отхвърлил и много други неща: житейски сметки, честолюбие, суета... Останал е първичният, дълбоко вкоренен страх от болката и смъртта. Трябва да си дадеш сметка за това и да пристъпиш към човека внимателно и отговорно.” Благодарение на непрестанната си връзка с хиляди хора в продължение на повече от 4 десетилетия, д-р Попов прониква в невидимото и търси зад външните белези същината. Затова са толкова живи и истински историите и поуките, които разказва за майчинството, за извечната борба за първенство, за детството на децата ни, за човешките типове като клеветник, блюдолизец, добряк, шмекер...
Сред тези есета е “Койчо и Пройчо”: “единият - буржоазна издънка, другият - пролетарско чедо” и за това как всеки от тях посреща съдбовните дани 9 септември 1944 г. и 10 ноември 1989 г. Сред многото житейски перипетии и промени, финалът е познат от днешната ни действителност:
“Непредсказуем живот! Изтри с един замах различията между двамата. Сега те са заедно не само в класата на “рентиерите”, но и в партията на обречените самотници”.
Тук са и есетата, посветени на колегите д-р Захари Дошкинов и д-р Георги Петров. За изключително уважавания и обичан в нашия край д-р Дошкинов авторът пише, че е пример за всеотдайност и жертвоготовност, че притежава щастливата дарба на човечността.
В есетата, събрани под наслова “Общество”, има едно, озаглавено “Поколението на хилядолетието”, започващо с цитат на Алвин Тофлър:
“Съвременният индивид ще трябва да се справи в течение на един човешки живот с промяна, равна на сбора от промените за цяло хилядолетие”. Д-р Попов оценява, че това е точно неговото поколение, чието юношество минава през Втората световна война, след това е впримчено в тоталитарната политическа система, после търпи лишенията и несгодите на прехода, връщайки си постепенно самочувствието на свободни хора. Във всеки текст се откроява позицията на д-р Александър Попов като обществено ангажиран човек, в чиято биография е и дейността му като депутат в Седмото Велико Народно събрание. От него един съвет, който българските политици рядко следват и точно заради това често грешат: “От политическия противник можеш да чуеш верни неща за себе си... Не слушай само собствения си глас, бъди диалогичен... Никога не трябва да забравяме, че освен личния и груповия интерес има и един, който стои над тях - националният, а над него е общочовешкият. Тук именно трябва да се осъзнаем като общност, да забравим онова, което ни разделя и протовопоставя и да си подадем ръка”.
Д-р Попов посвещава страници и на важни днес теми като радикалния ислям, македонците, волжските българи, досиетата. За да премине към голямата тема “Земята” и да припомни безценните съкровища на древната българска земя и на душите и сърцата на хората, израснали на тази земя. До красотата на Каркария и Маркови скали са и размислите в гората - там, където човек може да “окъпе очи” и да “проветри душата”.
В последната част на книгата са есетата за творчеството. Тук наред с текстовете за Иван Вазов, Николай Гяуров, Константин Величков, Йосиф Петров, Яко Молхов, д-р Попов посвещава редове на известни местни творци като Ангел Узунов, Милош Зяпков, Георги Спасов. В едно от есетата д-р Александър Попов точно е определил себе си като човек на златната среда. Не само защото е зодия “Везни”, а заради желанието да търси съгласието и да примирява противоположностите, което често е рисковано дело. Но е категоричен: “Няма златна среда между доброто и злото, между истината и лъжата. Или си на едната страна, или - на другата.”
Тази мисъл кореспондира с една друга, която лично за мен ще остане най-ценната от новата книга на д-р Попов: “Вече зная, че добродетелта не трябва да бъде плаха и слабодушна, а смела и бойка, не само да се брани, но и да воюва за надмощие.”
Честит достоен юбилей, д-р Попов! И нега идните години ви носят здраве и порив за творчество в името на доброто.
Елена Баева
Велинград тел: 0876521487
Продава апартаменти във Велинград
CopyRight Вестник "Темпо" ЕООД , Велинград 2023