Тъмно е. Слаб лъч светлина осветява силуета на млад мъж пред мен. Не изпитвам страх. Напротив - изпълвам се със сили и гордост от това, че съм потомък на такъв народ, какъвто е българският и с чест, че този народ е отгледал своите Ботев, Караджата и Бенковски. Това е силует на светец, чието име е там в сърцето ми, застанало под знака на безсмъртието. Силуетът на човек, чието име стои в сърцата на милиони българи. Този млад мъж е Апостолът - Левски.
Това е човекът, който живее в мен като посланик между две времена. Човекът, чийто глас вечно отеква в мен, поражда въпроси и мисли, защото това е гласът на един истински българин, чиято любов не може да бъде подмината. Такъв е и такъв ще продължи да живее в мен Левски - истински и вечен, непреклонен и скромен, отдаден изцяло на освободителното дело, вдъхващ вяра в народа си като един истински Апостол и месия.
И ето - виждам го пред себе си с лице, озарено от онзи лъч светлина, галещ лицата само на тия, които са заслужили да носят името “човек”. А Левски беше именно такъв. Той произлиза от народа и остава завинаги свързан с него, принасяйки в жертва своя живот. Апостолът беше един от всички ония страдалци по онова време, но се различаваше по едно от тях - той беше свободен в своето робство. Не се страхуваше от смъртта, защото живя достойно, живя заради своя народ и заради своята България.
Нашето училище носи неговото име - името на Левски. Важно е чие име носиш, но много по-важно е да го заслужиш. Защото името на Левски е символ. Затова нека заедно спомогнем славата на училището ни за блести отдалеч, както е блестяла потта по челото на нашия Апостол. Нека заедно направим така, че училището ни да заслужи това свое име и с гордост да казваме, че сме ученици на училище с името на Левски. Небходим ли ни е днес Левски? В днешното време - време на безпътица, на криза - икономическа и духовна. Ние растем сред егоизъм, дребни материални стремления, престъпност, чуждопоклоничество. Левски е необходим за България днес повече от всякога с житейския си пример, с идеите си. Защото искаме или не - тя е нашето бъдеще, а ако искаме бъдещето ни да е светло, по-добро и по-хубаво, такова, каквото е в мечтите ни, то ние трябва да продължим неговите святи дела. И ако всеки има своето малко местенце в сърцето за Левски, то България ще я има и ще пребъде! ... Лъчът светлина не угасва и никога няма да угасне. Той ще продължи за ми показва пътя към Апостола и ще ме заведе там, където той е застанал - под знака на безсмъртието.
Диана Ендякова, X “б”