Продажбата на цветя попада в златната среда между търговията и изкуството. А в магазин “Магнолия” се убеждаваш, че е повече изкуство: умението на Гергана Стефанова да създава красиви и уникални букети е всеизвестно във Велинград. Хората не купуват цветe всеки ден, в магазина ги води някакъв емоционален повод - понякога празник, понякога голяма скръб. В такъв момент да предложиш желаното цвете и точната аранжировка се иска не само търговски, а чисто човешки усет плюс много познания за красотата на цветята. Работа, която не е лесна, особено тук и сега, разказва Гергана: “Магазинът за цветя “Магнолия” работи вече трета година. Превърнах любимото си занимание - цветята, аранжирането и опаковането в своя работа. Според мен човек е създаден по определена мярка и трябва да развива у себе си онова, което знае, което може, което му върви. Харесвам и обичам работата си, въпреки че в последно време тя прогресивно намалява. Наблюденията ми са, че не само аз се сблъсквам с този проблем. Моята работа е специфична и трудно се вмества в тежкото време, в което сме принудени да живеем. Защото без храна не можем, но без цвете и малко красота можем да изкараме по-дълго време.
Давам много от себе си и се радвам, когато видя радост и благодарност в очите на клиента. Това признание ме удовлетворява. Въпреки че вече трета година работя в този магазин, за труда по аранжимента или опаковането още не взимам никакви пари. Иска ми се хората да имат пари, за да мога и аз да направя реална оценка на труда, който влагам.
Разходите в момента са огромни, цените трудно се удържат, особено покрай големите празници. Сигурно всички хроа са свили разходите си до крайна степен, както сме го направили аз и моето семейство. Цветята са и знак, и символ, и повод за настроение. И на мен не ми е нужно да убеждавам клиентите в красотата на някое цвете, аранжировка или опаковка. Ясно ми е, че те много добре чувстват и изживяват всички красиво. Но за съжаление е фактът, че все по-рядко могат да си позволят да купят нещо за себе си или за да зарадват близък човек по добър повод. Виждам, че клиентите ми имат потребност да отпуснат душата си с някое красиво цвете, но за жалост много от тях вече нямат възможност за това.
Стагнацията навсякъде става непоносима. Фактът, че съществуваме и донякъде успяваме, до голяма степен се дължи на българския ни инат. Обаче това изобщо не може да се нарече нормален бизнес. Млад човек съм, имам сили и желание за разширение, за нещо по-голямо, но пазарът в нашия град ме ограничава. Налага се магазинът да бъде отворен през целия ден. Стоката ни е с ограничена трайност, зарежда се всяка седмица. Трудно се съчетават богат асортимент на цветя, разнообразие от аксесоари, торове, почви. Стремежът ми е да предлагам нови, интересни и непознати видове. Кой не желае максимално да разшири асортимента? Но всичко се върти около търсенето. Свиваме предлагането и се надявам това да е временно. По-тъжно си остава заключението, че българинът вече няма възможност да отделя средства за радост и изненада на близките. На хората като че ли не им останаха пари и за красота. Но аз съм оптимист, ще се боря за работата си до по-добри времена.”