Свещеноиконом Ангел, църква “Свети Георги”:
Постът не е по заповед, а по собствена убеденост
Постът е полезен за тялото. То има нужда в определен период да смени една храна с друга. Това е здравословен процес, медиците също го признават. Но в периода, определен от православната църква за пост, по-важен е постът за душата. Човек трябва да бъде благ и смирен, да няма порочни мисли и да върши добри дела. Не може да постиш и в същото време да не уважаваш и помагаш на ближния. Това не е истински пост. Най-добро е съчетанието между физическия и духовния пост. Ако някой пости само с цел физическо облекчение, то това не е определеният от вярата пост. Такова постене може да се прави по всяко време на годината. Но постът не е задължителен за вярващите християни. Христос не заповядва и не задължава да се пости. Човек пристъпва към физически и духовен пост ако има дълбоко вътрешно убеждение, че трябва да пости. Но пак казвам: не по силата на заповед, а по силата на собствената вяра и убеденост.

Милка Станудина, служител в ОА:
По-трудно е да се пребориш с душата, отколкото с тялото
Постя още от ученичка, като решението за това съм взела сама, без да се вслушвам в ничии съвети - дори и тези, които целят да ме откажат от това ми начинание. Без да подценявам телесния пост, аз отделям по-голямо внимание на духовния. Ако човек не е готов да приеме всички условия на поста, по-добре да си направи една здравословна диета, но без да си внушава, че тя е равносилна на пост и да не я нарича така! Телесният пост без духовния опорочава смисъла на начинанието, но друг е въпросът как всеки сам за себе си тълкува ролята и значението на поста. За мен истинският пост е свързан най-вече с покаяние и въздържание - да се въздържаме от греховете на езика, на сърцето, на мисълта и волята. Тоест ние трябва да опитаме поне в тези дни да забравим за неща, от които иначе злободневното ни ежедневие е пропито: празнословие, клевета, завист, себелюбие, гордост, гняв, алчност и т.н. Изчела съм не малко православна литература и като студентка, и след това. Направила съм някои изводи сама за себе си и смятам, че това са простички правила за добър живот; без да се стремим да правим света съвършен, защото това е извън възможностите ни. Преди всичко трябва да се примирим с врага си, като му простим от сърце; не трябва да завиждаме и да осъждаме никого и не бива да искаме онова, което не ни принадлежи; трябва винаги да бъдем смирени и кротки и да пазим сърцето си от гордост, завист и омраза; винаги когато видим човек в беда, не бива да му обръщаме гръб, а да му помогнем с каквото можем! За съжаление, всички ние очакваме това от ближния, но рядко сме готови да му отговорим със същото. По време на постите, а и не само тогава, аз се опитвам да “работя” именно върху духовния пост - това е трудното, иначе въздържанието от храна никога не е представлявало проблем за мен. По-трудно е да се пребориш с душата, отколкото с тялото!

Вероника Денизова, ученичка:
Човек може да се пречисти не само в дните за пост
Отраснала съм в семейство, което почита и уважава всички религиозни празници и обичаи. От по-възрастните членове на моето семейство знам, че по време на постите се пречиства не само тялото, но и духът. Аз лично не постя, защото ми е физически невъзможно. Няма да имам възможността да проверявам внимателно всичко, което консумирам или да се лиша от основните хранителни продукти. Спазвам повечето християнски традиции и обичаи, свързани с празниците, но не смятам, че трябва да се чувствам задължена да спазвам и постите, защото човек може сам да намери възможност да изрази своето отношение към религията. Постите са свързани с оичстване на тялото чрез въздържание от храна и питие, но и с очистване на душата от суетни и нечисти мисли. Аз смятам, че за да се очисти човек от недостатъците си, не е нужно непременно да използва дните, определени за пост и въздържание. Нужно е той сам да намери вътрешния мир със себе си, за да се помири и с останалите, а това може да се случи по всяко време на годината.

Пречистването е по-истинско, когато е придружено с вяра
Не случайно пости предшестват всички големи християнски празници, свързани с важни за религията събития. Времето за пост е най-вече време човек да погледне себе си отвътре. Да види хубавите и лошите си страни, да прецени кое надделява и да потърси път към по-добро. Пречистването като крайна цел на един такъв автоанализ е още по-истинско и силно, когато е придружено с вяра. Нали именно във вярата са положени основите на всички религии - постите или други ритуали са просто още един начин всеки един от нас да осъзнае, че не е нито велик, нито всемогъщ. Жалко, че голяма част от хората са отдалечени по една или друга причина от вярата и пак жалко, че точно тази отдалеченост ги кара да си мислят тъкмо обратното.