

2007 година: гражданската енергия се събуди
Публикувано на 31 Dec 2007 11:15
2007 г. започна с приемането ни в Европейския съюз - точно преди година преминахме през целия диапазон на радост, гордост и съмнения за нашето си европейско минало, настояще и бъдеще.
2007 г. завърши с новото нареждане на пъзела на местната власт във Велинград - и то стана повод и причина за много емоции, прогнози и страсти.
Между тези две големи събития животът на велинградчани през 365-те дни на 2007 г. си вървя делнично и нервно. Заради дупките по улиците, малка част от които бяха позамазани в чест на предизборната кампания. Заради незаконните сметища, никнещи като гъби след дъжд и загрозяващи градския и крайградския пейзаж. Заради лудите скорости, пияните шофьори, увеличаващия се автомобилен трафик и намаляващите възможности за нормално паркиране. Заради все по-високите цени и все по-стряскащите цифри, като например тези от анкета, проведени през януари 2007 г.: 23% от учениците във Велинград признават, че употребяват наркотици и то не къде да е, а ... в училище.
На фона на този труден делник, вместо да изиграе ролята на стабилна и вдъхваща уважение и респект институция, през 2007 г. местната власт само успя да довърши и без това рухналия си в очите на обществото имидж. Над кметския стол на Стоян Дулев до последно като Дамоклев меч вися заплахата да бъде отстранен от поста заради влязла в сила присъда по наказателното дело от 2005 г. Притиснат до стената, кметът потърси решение в правенето на компромиси, но им загуби мярката и в крайна сметка амбициите му за втори мандат се спукаха като балон. Кметската институция бе сериозно разклатена и от обвиненията, огласени от БСП, че заместник-кметът Милиян Арсов използва властта за лично облагодетелстване, като през частната му фирма минават пари от спечелени проекти. Фактът, че нито кметът, нито Общинският съвет реагираха по някакъв начин на данните за корупционна схема, утвърди за сетен път общественото усещане, че местните властимащи разбират властта си като разделяне на баницата и спазване на принципа “Гарван гарвану око не вади”.
Сходни сюжети се разиграха и в Общинския съвет, където стремежът за лично облагодетелстване пререди така конфигурациите, че накрая и самите съветници се объркваха кой с кого, срещу кого и за какво точно гласува. Поредното “ново” мнозинство забърка такива взривоопасни коктейли, че същинският взрив не закъсня: на 27 февруари бе извършен повторен атентат срещу съветничката Екатерина Каферинова, чийто автомобил “Пежо” бе взривен на метър от прозореца на дома й. Общинският съвет излезе с декларация “Не на терора”, а само месец след това писа нова декларация заради заплахите към съветници и лидери на парламентарни политически сили. Но вместо да се опита да защити имиджа си поне в последните месеци от своето съществуване не само на думи, а най-после да заработи на високи обороти и в обществена полза, Общинският съвет докрай продължи да брани и прокарва частни интереси. Резултатите от всички тези процеси, водещи към пълна комерсиализация на местната власт, се видяха на изборите през октомври. Жалко, че няма точен начин да се изчисли точно колко пари се изляха в тези избори във Велинград. Едва ли някой се съмнява, че числото ще е с много цифри, защото много партии и кандидати плащаха, а много избиратели взимаха. Хич не трябва да се заблуждаваме, че влезлите във властта ще си върнат и умножат инвестираното, а сметката ще я плащаме всички ние и общината като цяло.
Изборите показаха и друго нещо: живеещите в община Велинград поискаха промяна и успяха да я постигнат чрез избори. След като от 2003 г. насам Фидел Беев се яви и печели убедително 2 пъти самостоятелно кметски избори, един път парламентарни и един път кметски с личния си кандидат Стоян Дулев, през 2007. загуби и то с огромна разлика от новия кмет на община Велинград Иван Лебанов. Причините за този обрат в общественото мнение са много, но основната е, че наложилият се от 2003 г. досега дух на конфронтация се доказа като непродуктивен за развитието на общината и заради това бе отхвърлен от болшинството избиратели.
Вотът промени картината и в новия Общински съвет, където много от утвърдените през годините партии загубиха напълно позициите си за сметка на нови партии и играчи. Неизменен фактор остана единствено ДПС, като движението увеличи двойно броя на своите представители в местния парламент.
Местните избори бяха най-силната проява на обществената енергия през 2007 г. във Велинград. Интересът на хората към местното управление бе много по-голям от този на изборите за евродепутати през пролетта на 2007 г. От първите евроизбори велинградчани ще запомнят най-вече емблематичната поява на лидера на ДПС Ахмед Доган, пристигнал да агитира в спортно облекло и с автобус. Обществената енергия имаше и други проявления през изминалата година. През февруари и във Велинград, наред с цялата страна, звучаха молитви за свободата на нашите осъдени медицински сестри в Либия. Достоен пример на по-възрастните дадоха учениците от СОУ “Св.св. Кирил и Методий”, които единствени направиха митинг на централния площад.
През септември друга обществена група заяви своята гражданска позиция - започна стачката на учителите, в която ефективно участваха над 700 педагози от цялата община. Дни и седмици наред учителите настояваха трудът им да бъде оценен по достойнство, а проблемите на образованието да достигнат до обществото. Срещнаха симпатия и подкрепа, но и отричане и критика. Вътре в самото съсловие избуяха конфликти между стачкували и нестачкували. В крайна сметка Единният стачен комитет обобщи: горди сме, доказахме, че сме най-будната съвест на България.
Раздвижване и активност демонстрираха таксиметровите фирми, които поискаха от общината нов асфалт и ясни правила. Преучреди се с нова амбиция Сдружението на ресторантьорите и хотелиерите, което безрезултатно предлагаше компромисни варианти за курортната такса. Гражданска позиция защити и Съюзът на лесовъдите-ветерани, който извади на показ груби посегателства срещу гората.
Предизвикателство към местната власт и към гражданската позиция на всеки бе и появата на Инициативния комитет “Да поработим за Велинград”. Хората в него, водени от дейната София Ключкова, документираха в снимки всичко грозно, което трябва да бъде променено във Велинград. Спечелиха си обвинения, че правят антиреклама на курорта, но и одобрение, че казват на глас това, срещу което недоволстват мнозина.
Много позитивно, с много желание учениците от Професионалната гимназия по горско стопанство “Хр. Ботев” спечелиха и осъществиха един проект за ликвидиране на част от незаконните градски сметища. Така те на дело показаха как трябва да се работи по европейски и в полза на нашия град.
Истински поклон заслужават хората, които през 2007 г. впрегнаха гражданската си енергия в полза на духовността и съзиданието. На 6 май отпочна с водосвет строежът на параклис “Свети Георги” на връх Острец - на място, където преди векове е имало православно светилище. На 20 юли бе открит и осветен новият параклис “Свети Илия” на Елин връх, а параклисът със същото име над Клептуза бе поруган от вандали, но отново възстановен в пълната си красота от несломимите ентусиасти, които го създадоха. Говорейки за духовността, не бива да пропуснем успешните изяви на самодейния театър в Одрин, на ансамбъл “Здравче-венче” във Франция, на Представителния духов оркестър и мажоретен състав в Сицилия, на всички наши самодейни групи и ансамбли с изяви по българските сцени, на местните поети и писатели, написали нови книги. Много бяха и успехите в спорта.
Ще запомним 2007 г. и с печалния факт, че Велинград се раздели с трима свои почетни граждани: за броени месеци починаха Манол Чолев, Димитър Мечев и Георги Стамболов. В делниците и празниците на една година има място за добро и за лошо. През 2007 г. доброто беше повече. Ако гледате скептично на подобен извод, припомнете си, че не ни сполетя природно бедствие като земетресението преди 30 години през 1977 г. или наводненията през 2005 г. Нямаше потресаващи убийства като това на възрастния мъж край хижата на Цепина през лятото на 2006 г. Въпреки опитите за ескалация на напрежението, включително междуетническо, запазихме мир и спокойствие. Така че през 2007 г. доброто наистина беше повече.
Дай, Боже, така да е и през новата 2008 година!
Елена Баева
2007 г. завърши с новото нареждане на пъзела на местната власт във Велинград - и то стана повод и причина за много емоции, прогнози и страсти.
Между тези две големи събития животът на велинградчани през 365-те дни на 2007 г. си вървя делнично и нервно. Заради дупките по улиците, малка част от които бяха позамазани в чест на предизборната кампания. Заради незаконните сметища, никнещи като гъби след дъжд и загрозяващи градския и крайградския пейзаж. Заради лудите скорости, пияните шофьори, увеличаващия се автомобилен трафик и намаляващите възможности за нормално паркиране. Заради все по-високите цени и все по-стряскащите цифри, като например тези от анкета, проведени през януари 2007 г.: 23% от учениците във Велинград признават, че употребяват наркотици и то не къде да е, а ... в училище.
На фона на този труден делник, вместо да изиграе ролята на стабилна и вдъхваща уважение и респект институция, през 2007 г. местната власт само успя да довърши и без това рухналия си в очите на обществото имидж. Над кметския стол на Стоян Дулев до последно като Дамоклев меч вися заплахата да бъде отстранен от поста заради влязла в сила присъда по наказателното дело от 2005 г. Притиснат до стената, кметът потърси решение в правенето на компромиси, но им загуби мярката и в крайна сметка амбициите му за втори мандат се спукаха като балон. Кметската институция бе сериозно разклатена и от обвиненията, огласени от БСП, че заместник-кметът Милиян Арсов използва властта за лично облагодетелстване, като през частната му фирма минават пари от спечелени проекти. Фактът, че нито кметът, нито Общинският съвет реагираха по някакъв начин на данните за корупционна схема, утвърди за сетен път общественото усещане, че местните властимащи разбират властта си като разделяне на баницата и спазване на принципа “Гарван гарвану око не вади”.
Сходни сюжети се разиграха и в Общинския съвет, където стремежът за лично облагодетелстване пререди така конфигурациите, че накрая и самите съветници се объркваха кой с кого, срещу кого и за какво точно гласува. Поредното “ново” мнозинство забърка такива взривоопасни коктейли, че същинският взрив не закъсня: на 27 февруари бе извършен повторен атентат срещу съветничката Екатерина Каферинова, чийто автомобил “Пежо” бе взривен на метър от прозореца на дома й. Общинският съвет излезе с декларация “Не на терора”, а само месец след това писа нова декларация заради заплахите към съветници и лидери на парламентарни политически сили. Но вместо да се опита да защити имиджа си поне в последните месеци от своето съществуване не само на думи, а най-после да заработи на високи обороти и в обществена полза, Общинският съвет докрай продължи да брани и прокарва частни интереси. Резултатите от всички тези процеси, водещи към пълна комерсиализация на местната власт, се видяха на изборите през октомври. Жалко, че няма точен начин да се изчисли точно колко пари се изляха в тези избори във Велинград. Едва ли някой се съмнява, че числото ще е с много цифри, защото много партии и кандидати плащаха, а много избиратели взимаха. Хич не трябва да се заблуждаваме, че влезлите във властта ще си върнат и умножат инвестираното, а сметката ще я плащаме всички ние и общината като цяло.
Изборите показаха и друго нещо: живеещите в община Велинград поискаха промяна и успяха да я постигнат чрез избори. След като от 2003 г. насам Фидел Беев се яви и печели убедително 2 пъти самостоятелно кметски избори, един път парламентарни и един път кметски с личния си кандидат Стоян Дулев, през 2007. загуби и то с огромна разлика от новия кмет на община Велинград Иван Лебанов. Причините за този обрат в общественото мнение са много, но основната е, че наложилият се от 2003 г. досега дух на конфронтация се доказа като непродуктивен за развитието на общината и заради това бе отхвърлен от болшинството избиратели.
Вотът промени картината и в новия Общински съвет, където много от утвърдените през годините партии загубиха напълно позициите си за сметка на нови партии и играчи. Неизменен фактор остана единствено ДПС, като движението увеличи двойно броя на своите представители в местния парламент.
Местните избори бяха най-силната проява на обществената енергия през 2007 г. във Велинград. Интересът на хората към местното управление бе много по-голям от този на изборите за евродепутати през пролетта на 2007 г. От първите евроизбори велинградчани ще запомнят най-вече емблематичната поява на лидера на ДПС Ахмед Доган, пристигнал да агитира в спортно облекло и с автобус. Обществената енергия имаше и други проявления през изминалата година. През февруари и във Велинград, наред с цялата страна, звучаха молитви за свободата на нашите осъдени медицински сестри в Либия. Достоен пример на по-възрастните дадоха учениците от СОУ “Св.св. Кирил и Методий”, които единствени направиха митинг на централния площад.
През септември друга обществена група заяви своята гражданска позиция - започна стачката на учителите, в която ефективно участваха над 700 педагози от цялата община. Дни и седмици наред учителите настояваха трудът им да бъде оценен по достойнство, а проблемите на образованието да достигнат до обществото. Срещнаха симпатия и подкрепа, но и отричане и критика. Вътре в самото съсловие избуяха конфликти между стачкували и нестачкували. В крайна сметка Единният стачен комитет обобщи: горди сме, доказахме, че сме най-будната съвест на България.
Раздвижване и активност демонстрираха таксиметровите фирми, които поискаха от общината нов асфалт и ясни правила. Преучреди се с нова амбиция Сдружението на ресторантьорите и хотелиерите, което безрезултатно предлагаше компромисни варианти за курортната такса. Гражданска позиция защити и Съюзът на лесовъдите-ветерани, който извади на показ груби посегателства срещу гората.
Предизвикателство към местната власт и към гражданската позиция на всеки бе и появата на Инициативния комитет “Да поработим за Велинград”. Хората в него, водени от дейната София Ключкова, документираха в снимки всичко грозно, което трябва да бъде променено във Велинград. Спечелиха си обвинения, че правят антиреклама на курорта, но и одобрение, че казват на глас това, срещу което недоволстват мнозина.
Много позитивно, с много желание учениците от Професионалната гимназия по горско стопанство “Хр. Ботев” спечелиха и осъществиха един проект за ликвидиране на част от незаконните градски сметища. Така те на дело показаха как трябва да се работи по европейски и в полза на нашия град.
Истински поклон заслужават хората, които през 2007 г. впрегнаха гражданската си енергия в полза на духовността и съзиданието. На 6 май отпочна с водосвет строежът на параклис “Свети Георги” на връх Острец - на място, където преди векове е имало православно светилище. На 20 юли бе открит и осветен новият параклис “Свети Илия” на Елин връх, а параклисът със същото име над Клептуза бе поруган от вандали, но отново възстановен в пълната си красота от несломимите ентусиасти, които го създадоха. Говорейки за духовността, не бива да пропуснем успешните изяви на самодейния театър в Одрин, на ансамбъл “Здравче-венче” във Франция, на Представителния духов оркестър и мажоретен състав в Сицилия, на всички наши самодейни групи и ансамбли с изяви по българските сцени, на местните поети и писатели, написали нови книги. Много бяха и успехите в спорта.
Ще запомним 2007 г. и с печалния факт, че Велинград се раздели с трима свои почетни граждани: за броени месеци починаха Манол Чолев, Димитър Мечев и Георги Стамболов. В делниците и празниците на една година има място за добро и за лошо. През 2007 г. доброто беше повече. Ако гледате скептично на подобен извод, припомнете си, че не ни сполетя природно бедствие като земетресението преди 30 години през 1977 г. или наводненията през 2005 г. Нямаше потресаващи убийства като това на възрастния мъж край хижата на Цепина през лятото на 2006 г. Въпреки опитите за ескалация на напрежението, включително междуетническо, запазихме мир и спокойствие. Така че през 2007 г. доброто наистина беше повече.
Дай, Боже, така да е и през новата 2008 година!
Елена Баева
CopyRight Вестник "Темпо" ЕООД , Велинград 2023