Райна Топорчева, пенсионерка:
Нещата вървят на лошо, но съм оптимист
От 1954 г. съм дошла във Велинград. Тогава не се правеха много сватби и кръщенки, просто по магазините нямаше какво да се купи за тях. Дори и пари да имаш, пак нямаше какво да купиш. За децата и бебетата ситуацията беше същата. Чакахме на опашки и купувахме това, което ни се дадеше. Затова и Бабинден тогава се празнуваше в домашна обстановка - скромно и тихо. Искам да уточня, че истинската традиция за Бабинден идва от Каменица. Именно тук си е нашата, чепинска традиция. Основно и първо за нея е “поливането” рано сутрин на бабата. По-късно през годините празникът наистина стана за всички. След ритуала “Поливане” хората се събираха на площада, имаше музика, играеха се хора. От тогава помня родовите хора - всеки род си играеше собствено, отделно хоро. По-късно, през 80-те години, Бабинден си беше празник на целия град. Беше си като сватба. Празнуваха всички, канеха се състави и музиканти от цяла България. Сега според мен нещата вървят на лошо. Традицията започва да се губи. Първо, няма бебета. Младите не искат да раждат. От това пък страдат бабите: като си нямат внуци бабинчета, за какво да се събират, танцуват и да се веселят?! Вярно е, че има тържество на площада, но според мен липсва желанието, истинският ентусиазъм. Нещата сякаш се правят насила. Празникът и веселбата не идва вътре, от душата. Отделно младите майки предпочитат да прекарват повече време по кафетата и приемат старите традиции като отживелица. Не търсят съдействие и подкрепа от по-възрастните, смятат, че техните съвети са остарели. Мисля, че младите не трябва да бягат от възрастните, от майките и бабите си, а напротив - да се доближат до нас, да сме си взаимна опора. Много неща са загубени, но аз съм непоправим оптимист и ми се иска да вярвам, че традицията отново ще се възроди.

Надежда Ангелова, магистър по етнология, уредник в музея:
Готова съм да предам традицията на дъщеря си
Бабинден заема специално място в нашата празнична култура. В миналато например се е празнувал три поредни години. В процеса на промените се е запазило най- важното – ритуалът на “поливането”. Днес тези ритуални действия се повтарят, само че мястото на бабата е заето от акушерката. Чрез този празник се показва почитта, уважението към акушера, към свекървата, към майката. След Йордановден и Ивановден Бабинден е третият празник, при който водата се използва за пречистване. Бабинден е празник, съхранен и тачен през годините, защото е свързан със семейната обредност. Лично аз съм участвала в ритуалите за Бабинден преди няколко години, когато се роди дъщеря ми. И макар че тази традиция се пази от възрастните, в нея участват най- вече младите майки. Аз съм готова да я предам на дъщеря си. Другите жени, дори и да не са съвсем наясно с всички специфични моменти от този празник, сигурна съм, също ще предадат на своите деца това, което знаят за него. В никакъв случай той няма да се изгуби. Убедена съм, че ще го има и занапред.

Пазейки Бабинден, пазим нашите корени
Като сме без делници, да не сме без празници - така е казал народът и не е сбъркал. Бабинден е от онези празници, които се ползват с особена почит в Чепинския край. Както писането на яйца за Великден, така и ритуалите за Бабинден тук са специфични и ревностно пазени. Каквито и да са причините тази традиция да е жива и до днес, нейното спазване година след година трябва да ни кара да се чувстваме горди. Защото именно такива празници събират за добра дума, за добър жест, за усмивка познати и непознати, близки и роднини, приятели и колеги. Именно такива празници пазят българщината и нашата национална идентичност, тяхното съхранение и със сигурност няма да позволи да се претопим и обезличим, подведени от все по често празнуваните и тачени и тук чужди традиции и обичаи. Да пазим Бабинден - той е част от нашите корени!