

Яворовите “пътища незнайни” са минали и през Лъджене
Публикувано на 05 Feb 2008 09:33
На мястото, където днес е недовършената сграда на Културния дом във Велинград, преди един век е бил домът на семейство Бояджиеви. В тази къща, която много от по-възрастните велинградчани все още помнят, е идвал и нощувал големият поет Пейо Яворов. Това ни разказа г-жа Антоанета Бояджиева, провокирана от спомена на д-р Мария Ризова за посещенията на брата на Яворов Атанас Крачалов във Велинград, който публикувахме в бр. 1/2008 г. на в. “Темпо”.
Антоанета Бояджиева е родом от Чирпан. Идва в Лъджене след женитбата си и един от разказите на нейния свекър, който най-много я впечатлява, е свързан с чирпанлията Пейо Яворов. Младата снаха знае много за Яворов, защото нейният дядо в Чирпан е бил съученик с поета.
“Още като дойдох тук, свекърът ми разказа, че когато той е бил дете, Яворов е преспал в тяхната къща на път за Македония”, спомня си г-жа Бояджиева. Тя помни и една от стаите в старата къща, обиколена от всички страни със сандъци. Тези сандъци служели да крият в тях оръжие, което изпращали за освобождението на Македония. Когато Яворов идва в Лъджене, свекърът на г-жа Бояджиева още бил дете. Семейството имало многобройна челяд, а баща му извикал и братовчедчетата. Събрал всички деца и им заръчал да влязат в стаята и да целунат ръка на П. Яворов, защото той бил голям човек и голям поет. Децата изпълнили заръката, целунали ръка на Яворов, а детският спомен от тази среща бил толкова силен, че и на преклонна възраст г-н Бояджиев не го забравил, а го преразказвал с вълнение. Пейо Яворов е идвал в Лъджене, нощувал е в старата Бояджиева къща и е добре това да се знае от велинградчани, казва г-жа Антоанета Бояджиева. Не може да назове точната дата и година, когато се е случило това. Най-вероятно това е станало в една от онези нощи преди Илинден 1903 г., за които поетът пише: “нощ нощувам - пътищата незнайни”.
Може би и други наши читатели знаят и могат да разкажат запазен от тях спомен за поета-революционер и неговото пребиваване в Чепинско. През 2008 г. отбелязваме 130 години от рождението на Яворов. А това е добър повод отново да потърсим известни и неизвестни факти за големия поет и патриот и да ги оставим за бъдните поколения.
Елена Баева
Антоанета Бояджиева е родом от Чирпан. Идва в Лъджене след женитбата си и един от разказите на нейния свекър, който най-много я впечатлява, е свързан с чирпанлията Пейо Яворов. Младата снаха знае много за Яворов, защото нейният дядо в Чирпан е бил съученик с поета.
“Още като дойдох тук, свекърът ми разказа, че когато той е бил дете, Яворов е преспал в тяхната къща на път за Македония”, спомня си г-жа Бояджиева. Тя помни и една от стаите в старата къща, обиколена от всички страни със сандъци. Тези сандъци служели да крият в тях оръжие, което изпращали за освобождението на Македония. Когато Яворов идва в Лъджене, свекърът на г-жа Бояджиева още бил дете. Семейството имало многобройна челяд, а баща му извикал и братовчедчетата. Събрал всички деца и им заръчал да влязат в стаята и да целунат ръка на П. Яворов, защото той бил голям човек и голям поет. Децата изпълнили заръката, целунали ръка на Яворов, а детският спомен от тази среща бил толкова силен, че и на преклонна възраст г-н Бояджиев не го забравил, а го преразказвал с вълнение. Пейо Яворов е идвал в Лъджене, нощувал е в старата Бояджиева къща и е добре това да се знае от велинградчани, казва г-жа Антоанета Бояджиева. Не може да назове точната дата и година, когато се е случило това. Най-вероятно това е станало в една от онези нощи преди Илинден 1903 г., за които поетът пише: “нощ нощувам - пътищата незнайни”.
Може би и други наши читатели знаят и могат да разкажат запазен от тях спомен за поета-революционер и неговото пребиваване в Чепинско. През 2008 г. отбелязваме 130 години от рождението на Яворов. А това е добър повод отново да потърсим известни и неизвестни факти за големия поет и патриот и да ги оставим за бъдните поколения.
Елена Баева
CopyRight Вестник "Темпо" ЕООД , Велинград 2023