

ГЛЕДНИ ТОЧКИ с Димитрина Късева:За 60 години станахме ли повече граждани?
Публикувано на 05 Feb 2008 10:18
Илияна Капсъзова
Трябва ни мотивация за обновяване на нашия град
Всеки от нас е съхранил спомени от детството си, свързвайки ги с родния град, особено когато тук си се родил, тук са твоите приятели, тук се реализираш професионално и преминава животът ти. Изпитваш удовлетворение, че си частица от този град, че виждаш плодовете от това, което си посял и грижливо отгледал. Велинградчани са трудолюбиви, гостоприемни, родолюбиви хора, с отворени сърца. Наследили са от предците си преклонението пред природата, изкуството и човека. Със загриженост обаче мога да отбележа, че има такива, които са не толкова доброжелателни към всичко положително, постигнато в нашия град - към културното и историческото наследство, отношението към природата.С две думи: пренебрегването на ценностите - история, традиции, култура, човешки взаимоотношения. И именно за да станем „човеци”, всички заедно трябва да създадем един траен интерес и мотивация за запазване и обновяване на нашия град. ”Смисълът на живота е във вечното усещане да се прави нещо”! Тази мисъл на Емил Зола осмисля живота на всеки един от нас, за да превъзмогнем трудностите на времето и запазим красотата на нашия прекрасен Велинград.
Йорданка Теофилова-Данси
Велинградчанки са истински гражданки
За 60 години регионът се е променил много. Трите близки села са се превърнали в хубав, приветлив и китен град.Но както преди 60 години, така и днес, не се е променила причината, заради която Велинград е посещаван от туристи: чистия въздух, красивата природа и минералните води. Заради тях днес тук вече има и много модерни хотели и туристически комплекси. Сигурна съм, че тази промяна се е отразила и на манталитета на хората. През годините лично моите наблюдения касят предимно жените. Смятам, че в много отношения велинградчанки са истински гражданки и в прекия, и в преносния смисъл. Те са възпитани, културни, имат безспорен вкус и усещане за красиво както към заобикалящата ги среда, така и към облеклото, което носят. Доста често са класи над дами, които парадират с това, че живеят в голям град. Едно нещо липсва, за да я има на 100 процента гражданствеността и то според мен не липсва само на жените, но и на мъжете. Велинградчани рядко изразяват публично недоволството си от нещата, които не харесват. Не протестират, не критикуват, просто приемат действителността, съобразяват се с нея и я търпят. Това донякъде се дължи на икономическото положение, но и на липсата на едни качествен социален и културен живот в града. В тази посока има какво да се направи. Трябва да сме по-активни и наистина да създадем гражданско общество.
Иванина Стефанова
По-важно е как живеем ние, гражданите
Какво значи този въпрос? Велинградчани са си граждани от момента, в който са се обединили трите села Лъджене, Чепино и Каменица и това е просто неоспорим факт. По–важен за мен е въпросът как живеем ние, гражданите на Велинград, вече 60 години. Не вярвам да има човек, който да не обича своето родно място. Друг е въпросът как се чувстваме, дали сме удовлетворени и щастливи хора. Като граждани на този град дали имаме самочувствие, дали сме спокойни и доволни, че сме останали да живеем тук. Колкото хора, толкова и мнения. Лично моето е, че съм безкрайно разочарована, но не от хората - те са добри, а от всички безумия, на който през годините съм била свидетел. Безумия, сътворени и реализирани от онези, нали се сещате, не мога да намеря думата - онези, които обещават, заклеват се, че ще служат вярно на гражданите и ще направят и дадат всичко от себе си, за да просперира Велинград, а жителите му да заживеят по-добре.
Човек е повече гражданин, ако има културата на гражданин
Аз ще погледна на нещата малко по-прагматично. Малко по-отстрани, като човек, живеещ във Велинград, но не роден и израснал тук. За всички родени във Велинград след 1948 г. въпросът “Гражданин ли съм или не?” наистина в буквалния смисъл на думата не стои на дневен ред. Щом си роден в град, то значи си гражданин. До колко обаче като граждани велинградчани са спрели къде без да искат, къде нарочно да се делят на такива от Чепино, Каменица или Лъждене, когато става въпрос за това кой е по-умен, кой е по-работлив, кой е по-кротък и т.н.? При едно такова деление не виждам особено голяма разлика дали става въпрос за три квартала или за три села, впоследствие административно прекръстени в квартали. Това къде живеещ, от кой род си - чепински, каменски или лъдженски, не е основно определящ фактор за това какъв човек си всъщност. Човек не е е повече гражданин, ако живее в центъра на Велинград. Повече гражданин е, ако има културата на гражданин. Смеем се на живеещите в Сърница и Костандово, че са граждани от скоро и понякога още не им личи, но не забелязваме, че ние самите се държим доста не граждански, когато става въпрос за опазване на околната среда, за чистота, за поемане на гражданска отговорност, въпреки че от създаването на Велинград са минали 60 години. Това, исторически погледнато, не са много години. В България има градове с хилядолетна история, но 60 години би трябвало да са достатъчно, за да престанем, като едни истински граждани, „да си изхвърляме боклука в края на селото”.
Трябва ни мотивация за обновяване на нашия град
Всеки от нас е съхранил спомени от детството си, свързвайки ги с родния град, особено когато тук си се родил, тук са твоите приятели, тук се реализираш професионално и преминава животът ти. Изпитваш удовлетворение, че си частица от този град, че виждаш плодовете от това, което си посял и грижливо отгледал. Велинградчани са трудолюбиви, гостоприемни, родолюбиви хора, с отворени сърца. Наследили са от предците си преклонението пред природата, изкуството и човека. Със загриженост обаче мога да отбележа, че има такива, които са не толкова доброжелателни към всичко положително, постигнато в нашия град - към културното и историческото наследство, отношението към природата.С две думи: пренебрегването на ценностите - история, традиции, култура, човешки взаимоотношения. И именно за да станем „човеци”, всички заедно трябва да създадем един траен интерес и мотивация за запазване и обновяване на нашия град. ”Смисълът на живота е във вечното усещане да се прави нещо”! Тази мисъл на Емил Зола осмисля живота на всеки един от нас, за да превъзмогнем трудностите на времето и запазим красотата на нашия прекрасен Велинград.
Йорданка Теофилова-Данси
Велинградчанки са истински гражданки
За 60 години регионът се е променил много. Трите близки села са се превърнали в хубав, приветлив и китен град.Но както преди 60 години, така и днес, не се е променила причината, заради която Велинград е посещаван от туристи: чистия въздух, красивата природа и минералните води. Заради тях днес тук вече има и много модерни хотели и туристически комплекси. Сигурна съм, че тази промяна се е отразила и на манталитета на хората. През годините лично моите наблюдения касят предимно жените. Смятам, че в много отношения велинградчанки са истински гражданки и в прекия, и в преносния смисъл. Те са възпитани, културни, имат безспорен вкус и усещане за красиво както към заобикалящата ги среда, така и към облеклото, което носят. Доста често са класи над дами, които парадират с това, че живеят в голям град. Едно нещо липсва, за да я има на 100 процента гражданствеността и то според мен не липсва само на жените, но и на мъжете. Велинградчани рядко изразяват публично недоволството си от нещата, които не харесват. Не протестират, не критикуват, просто приемат действителността, съобразяват се с нея и я търпят. Това донякъде се дължи на икономическото положение, но и на липсата на едни качествен социален и културен живот в града. В тази посока има какво да се направи. Трябва да сме по-активни и наистина да създадем гражданско общество.
Иванина Стефанова
По-важно е как живеем ние, гражданите
Какво значи този въпрос? Велинградчани са си граждани от момента, в който са се обединили трите села Лъджене, Чепино и Каменица и това е просто неоспорим факт. По–важен за мен е въпросът как живеем ние, гражданите на Велинград, вече 60 години. Не вярвам да има човек, който да не обича своето родно място. Друг е въпросът как се чувстваме, дали сме удовлетворени и щастливи хора. Като граждани на този град дали имаме самочувствие, дали сме спокойни и доволни, че сме останали да живеем тук. Колкото хора, толкова и мнения. Лично моето е, че съм безкрайно разочарована, но не от хората - те са добри, а от всички безумия, на който през годините съм била свидетел. Безумия, сътворени и реализирани от онези, нали се сещате, не мога да намеря думата - онези, които обещават, заклеват се, че ще служат вярно на гражданите и ще направят и дадат всичко от себе си, за да просперира Велинград, а жителите му да заживеят по-добре.
Човек е повече гражданин, ако има културата на гражданин
Аз ще погледна на нещата малко по-прагматично. Малко по-отстрани, като човек, живеещ във Велинград, но не роден и израснал тук. За всички родени във Велинград след 1948 г. въпросът “Гражданин ли съм или не?” наистина в буквалния смисъл на думата не стои на дневен ред. Щом си роден в град, то значи си гражданин. До колко обаче като граждани велинградчани са спрели къде без да искат, къде нарочно да се делят на такива от Чепино, Каменица или Лъждене, когато става въпрос за това кой е по-умен, кой е по-работлив, кой е по-кротък и т.н.? При едно такова деление не виждам особено голяма разлика дали става въпрос за три квартала или за три села, впоследствие административно прекръстени в квартали. Това къде живеещ, от кой род си - чепински, каменски или лъдженски, не е основно определящ фактор за това какъв човек си всъщност. Човек не е е повече гражданин, ако живее в центъра на Велинград. Повече гражданин е, ако има културата на гражданин. Смеем се на живеещите в Сърница и Костандово, че са граждани от скоро и понякога още не им личи, но не забелязваме, че ние самите се държим доста не граждански, когато става въпрос за опазване на околната среда, за чистота, за поемане на гражданска отговорност, въпреки че от създаването на Велинград са минали 60 години. Това, исторически погледнато, не са много години. В България има градове с хилядолетна история, но 60 години би трябвало да са достатъчно, за да престанем, като едни истински граждани, „да си изхвърляме боклука в края на селото”.
CopyRight Вестник "Темпо" ЕООД , Велинград 2023