

ГЛЕДНИ ТОЧКИ с Димитрина Късева:Децата и капаните на общуването в интернет
Публикувано на 19 Feb 2008 09:49
Невена Ефтимова, рехабилитатор:
“Интернет все ни свързва, интернет ни дели”
Ако Васил Найденов трябваше за първи път да изпее своята песен „Телефонна любов”, сега тя щеше да звучи „Интернет все ни свръзва, интернет ни дели”. Компютърът и интернет са станали част от нашето ежедневие и вече ги приемаме като една нормална необходимост. Майка съм на две деца и те определено проявяват голям интерес към компютърните игри и интернет. Това си има и предимства, и недостатъци. Затова като родител се опитвам да търся баланса между играта пред компютъра и другите занимания, които трябва да са част от ежедневието на едно дете. Засега успявам да намеря такъв баланс, но то е, защото децата ми са по–малки.Не знам как ще стоят нещата, когато пораснат. Разбира се, че се притеснявам от различните игри или сайтове и знам, че специалистите работят по програми, ограничаващи достъпа на децата до сайтове с порно или до игри с насилие. Приветствам тези опити и смятам, че ще има положителен ефект. В заключение ще перефразирам една поговорка. Тя най-добре според мен представя засега връзката между младото поколение и новия начина на комуникация, осъществяван чрез машина: „Компютърът може да бъде добър слуга и лош господар”. Затова за мен ключовата дума е баланс, за да може компютърът да бъде от полза за децата ни, а не да им вреди.
Лилияна Цинцева, ученичка, СОУ”Св.Св. Кирил и Методий”:
Аз и приятелите ми предпочитаме интернет пред книга
За мен компютърът и по точно интернет е възможност за достъп до повече информация, развлечения и срещи и разговори с приятели. Основно за това го използвам. Не мисля, че прекалявам. Сядам на компютъра за не повече от 2-3 часа на ден. Не мисля,че това е твърде много и че заниманията пред компютъра ми пречат да спортувам или да се разхождам, или пък да прочета една хубава книга, ако имам свободно време. Но честно да си призная, пред четенето на книга бих предпочела работата с интернет. Тази мрежа ми дава много повече информация за всичко, което ни заобикаля. И моите приятели биха предпочели интернет пред четенето. Запозната съм с негативната страна на нещата. Знам, че има хора, който злоупотребяват, ползвайки интернет - такива, които се опитват да ползват лични данни или се представят с фалшива самоличност. Аз комуникирам само с хора, които познавам и влизам само в определени сайтове. Мнението ми за порното в интернет е много негативно. Смятам го за гнусно и съм твърдо против такива сайтове.
В интернет разстоянията нямат значение, но хората не стават по-близки
Преди няколко дни видях баща и син да правят сутрешен крос в парка. Изненадах се, но в същото време гледката ми направи много приятно впечатление, защото не се наблюдава често. Дано да не засегна тези родители, които намират време да спортуват, да се забавляват и да четат заедно с децата си, но мисля, че те са малко. Компютърът дава забавление за децата и свободно време за възрастните, особено след тежък и напрегнат работен ден. Лошото е, ако този начин на „възпитание” и „общуване” в семейсттово стане ежедневие.
Иначе аз съм “за” и млади и стари да се възползват максимално от това, което им дават компютърът и интернет като неизчерпаем източник на информация и начин за комуникиране с всички краища на света. Но така, както съм “за”, съм и “против” едно такова общуване с посредничеството на пластмаса и интегрални схеми да се превръща в основно. Това, че разстоянията не са от значение, когато става въпрос за глобална мрежа, не означава, че хората стават по-близки един с друг.
“Интернет все ни свързва, интернет ни дели”
Ако Васил Найденов трябваше за първи път да изпее своята песен „Телефонна любов”, сега тя щеше да звучи „Интернет все ни свръзва, интернет ни дели”. Компютърът и интернет са станали част от нашето ежедневие и вече ги приемаме като една нормална необходимост. Майка съм на две деца и те определено проявяват голям интерес към компютърните игри и интернет. Това си има и предимства, и недостатъци. Затова като родител се опитвам да търся баланса между играта пред компютъра и другите занимания, които трябва да са част от ежедневието на едно дете. Засега успявам да намеря такъв баланс, но то е, защото децата ми са по–малки.Не знам как ще стоят нещата, когато пораснат. Разбира се, че се притеснявам от различните игри или сайтове и знам, че специалистите работят по програми, ограничаващи достъпа на децата до сайтове с порно или до игри с насилие. Приветствам тези опити и смятам, че ще има положителен ефект. В заключение ще перефразирам една поговорка. Тя най-добре според мен представя засега връзката между младото поколение и новия начина на комуникация, осъществяван чрез машина: „Компютърът може да бъде добър слуга и лош господар”. Затова за мен ключовата дума е баланс, за да може компютърът да бъде от полза за децата ни, а не да им вреди.
Лилияна Цинцева, ученичка, СОУ”Св.Св. Кирил и Методий”:
Аз и приятелите ми предпочитаме интернет пред книга
За мен компютърът и по точно интернет е възможност за достъп до повече информация, развлечения и срещи и разговори с приятели. Основно за това го използвам. Не мисля, че прекалявам. Сядам на компютъра за не повече от 2-3 часа на ден. Не мисля,че това е твърде много и че заниманията пред компютъра ми пречат да спортувам или да се разхождам, или пък да прочета една хубава книга, ако имам свободно време. Но честно да си призная, пред четенето на книга бих предпочела работата с интернет. Тази мрежа ми дава много повече информация за всичко, което ни заобикаля. И моите приятели биха предпочели интернет пред четенето. Запозната съм с негативната страна на нещата. Знам, че има хора, който злоупотребяват, ползвайки интернет - такива, които се опитват да ползват лични данни или се представят с фалшива самоличност. Аз комуникирам само с хора, които познавам и влизам само в определени сайтове. Мнението ми за порното в интернет е много негативно. Смятам го за гнусно и съм твърдо против такива сайтове.
В интернет разстоянията нямат значение, но хората не стават по-близки
Преди няколко дни видях баща и син да правят сутрешен крос в парка. Изненадах се, но в същото време гледката ми направи много приятно впечатление, защото не се наблюдава често. Дано да не засегна тези родители, които намират време да спортуват, да се забавляват и да четат заедно с децата си, но мисля, че те са малко. Компютърът дава забавление за децата и свободно време за възрастните, особено след тежък и напрегнат работен ден. Лошото е, ако този начин на „възпитание” и „общуване” в семейсттово стане ежедневие.
Иначе аз съм “за” и млади и стари да се възползват максимално от това, което им дават компютърът и интернет като неизчерпаем източник на информация и начин за комуникиране с всички краища на света. Но така, както съм “за”, съм и “против” едно такова общуване с посредничеството на пластмаса и интегрални схеми да се превръща в основно. Това, че разстоянията не са от значение, когато става въпрос за глобална мрежа, не означава, че хората стават по-близки един с друг.