Едно благородно дело
Публикувано на 18 Mar 2008 11:41
Наскоро II „б” клас от СОУ „Христо Ботев”с класен ръководител Надя Пашова заедно с кмета на общината Иван Лебанов подариха мартенички на възпитаниците от Дневния център за деца с увреждания “Надежда”. Но инициативата им не спира дотук. Между стените на класната стая се заражда идеята да подпомогнат, с каквото могат и някой от домовете за деца с увреждания. Родителите на второкласниците приемат радушно замисъла и се заемат с организацията му. Решават да посетят Дома за деца с умствена изостаналост в Горна Козница, близо до Кюстендил. И това наистина се случва на 11 март, когато класната г-жа Пашова със своите възпитаници, родителите им, педагогическият съветник на СОУ “Христо Ботев” Иван Бандаков, както и представители на Дневния център за деца с увреждания начело с директорката В. Симеонова, заминават за Горна Козница. А самото събитие се провежда под патронажа на кмета на общината г-н Лебанов.
Причината за тяхната инициатива се корени в желанието да се помогне на деца като тези от дома в Могилино. И тъй като цяла България насочи вниманието си към него, а това не е единственият дом за деца с увреждания, те решават да окажат помощ на други деца със същите проблеми. Поводът са и концертите на “Великолепната шесторка”, които децата с интерес коментират в училище.
Присърце приемат идеята родителите, които събират пари в брой, дрехи, играчки. Кметът Лебанов осигурява безплатния превоз с автобус и изпраща поздравителен адрес до Дома. С голям принос за осъществяването на екскурзията е един от родителите на второкласниците и директор на Бюрото по труда г-н Атанас Водев, който осъществява връзката с директорката на дома г-жа Маргарита Пармакова и успява да осигури спонсори, даряващи безвъзмездно хранителни продукти, канцеларски материали, спортни стоки, лекарства, дезинфекционни материали. Силно ентусиазирани, велинградчани тръгват към дома в Горна Козница. Там ги очакват с нетърпение, посрещат ги сърдечно и с благодарност за благородното им начинание. Директорката им споделя, че рядко някой ги посещава, още повече с благотворителна цел. За някои от децата се грижат хора, които им подаряват дрехи. Но общо взето интересът към тях е малък. Радват се на всичко, защото има моменти, в които няма с какво да ги хранят. Второкласниците и децата от дома бързо преодоляват границата помежду си и започват да играят заедно. Малката Деси подарява украшението си за коса на 24-годишната Тони, която я обявява за свой приятел. Мисията им е изпълнена не само от гледна точка на това да подпомогнат тези деца материално, но и духовно. Нашите второкласници, водени от класната си г-жа Пашова, се научават на толерантност към различните от тях, а децата с увреждания получават нужното внимание и уверението, че не са забравени някъде там в онова далечно село.
Би било добре, ако нуждаещите се получават помощ не само от народа, но и от държавата, защото те са нейна отговорност. И все пак е хубаво, когато хората се обединяват в името на благородна идея, въпреки че времето, в което живеем, е доста трудно за всички.
Росица Пашова
Причината за тяхната инициатива се корени в желанието да се помогне на деца като тези от дома в Могилино. И тъй като цяла България насочи вниманието си към него, а това не е единственият дом за деца с увреждания, те решават да окажат помощ на други деца със същите проблеми. Поводът са и концертите на “Великолепната шесторка”, които децата с интерес коментират в училище.
Присърце приемат идеята родителите, които събират пари в брой, дрехи, играчки. Кметът Лебанов осигурява безплатния превоз с автобус и изпраща поздравителен адрес до Дома. С голям принос за осъществяването на екскурзията е един от родителите на второкласниците и директор на Бюрото по труда г-н Атанас Водев, който осъществява връзката с директорката на дома г-жа Маргарита Пармакова и успява да осигури спонсори, даряващи безвъзмездно хранителни продукти, канцеларски материали, спортни стоки, лекарства, дезинфекционни материали. Силно ентусиазирани, велинградчани тръгват към дома в Горна Козница. Там ги очакват с нетърпение, посрещат ги сърдечно и с благодарност за благородното им начинание. Директорката им споделя, че рядко някой ги посещава, още повече с благотворителна цел. За някои от децата се грижат хора, които им подаряват дрехи. Но общо взето интересът към тях е малък. Радват се на всичко, защото има моменти, в които няма с какво да ги хранят. Второкласниците и децата от дома бързо преодоляват границата помежду си и започват да играят заедно. Малката Деси подарява украшението си за коса на 24-годишната Тони, която я обявява за свой приятел. Мисията им е изпълнена не само от гледна точка на това да подпомогнат тези деца материално, но и духовно. Нашите второкласници, водени от класната си г-жа Пашова, се научават на толерантност към различните от тях, а децата с увреждания получават нужното внимание и уверението, че не са забравени някъде там в онова далечно село.
Би било добре, ако нуждаещите се получават помощ не само от народа, но и от държавата, защото те са нейна отговорност. И все пак е хубаво, когато хората се обединяват в името на благородна идея, въпреки че времето, в което живеем, е доста трудно за всички.
Росица Пашова
Велинград тел: 0876521487
Продава апартаменти във Велинград
CopyRight Вестник "Темпо" ЕООД , Велинград 2023