60 години Велинград: Има ли спомени, а няма мечти, значи сме остарели
Публикувано на 25 Mar 2008 08:55
Бях дете второ-трето отделение, когато “три села в едно се сляха и задружно заживяха”. Велинград стана град няма и година след национализацията. Хотел “Любен” стана хотел “Москва”, Разсолковото стана “Бялата скала”, хотел “Македония” стана хотел “Република”.
По това време като ученици бяхме научили: “Пейте в светлата родина септемврийчета безчет... Гордо знаме ни е Ботев, пръв учител Димитров”. Започнахме да учим за руските герои - Зоя Космодемянская, Олег Кошевой, “Млада гвардия”, Александър Матросов, Тимур и неговата команда, за нашите партизани - Митко Палаузов, героите на Беласица, партизанчето Бойко. През тези детски години научихме поемата “Вела”:
Прибра я камъкът хилядолетен,
залегнал в тази планина.
Не помнеше дете такова клето
да е прибирал в други времена.
През тези години ние, децата, растяхме, юношите възмъжаваха, а героите от Съпротивата ставаха партийни секретари, директори, офицери.
Сливането на трите села не ще да е станало съвсем по “мед и масло”, защото дълго време го имаше лафът “Ти от Велинград ли си или от Каменица?”.
Вървяха си годините, духна “априлският вятър” - масовизация на ТКЗС. “Видяла жабата, че подковават вола и тя вдигнала крак”. Това най-вече сплоти трите села в едно: изчезна Досевата градина, изчезна Бъкърджийското, изчезна Вицината талпа и Върлос. Роди се ТКЗС “Чепинска долина”, нароиха се нови професии: председател, бригадир, звеновод... Сливаха се селата. За зло или за добро започнаха да никнат заводи: “Георги Димитров”, Колофонният, нова Ленена фабрика, оранжериите за цветя и прочее. Кой ти е мислел тогава за екология - Велинград набираше “мощ”. И тогава запяхме песента:
Ех, ти, Велинград,
ти, курортен град,
ти си пълен с красоти!
Красоти, красоти, ама само красоти не ще - “Господ дава, ама в кошара не вкарва”. Направиха се Двореца, Държавният съвет, Базата на ЦК - за висшия ешалон, а за текезесарите - “Трудещи се селяни”. Започнахме да пеем песни със селско-текезесарска тематика: “В нашто село тракториста люби звеноводка млада, тя живее в друго село и момчето страда”. Сиреч, беше дошла механизацията в социалистическото земеделие. Сивушка и Белчо и “брезите биволи” на дядо ми бяха станали на салами “Кучешка радост”.
По това време, вече в улегналия Велинград, беше разделена само художествената самодейност. Всяко “село” си играеше каквото му се наложи от кварталната партийна организация. Така беше, докато се образува Градският комитет по културата. И така Лъджене, като по-така “граждане”: театрална група, хорово-певческа и младежки духов оркестър. Чепино с ансамбъл за народни песни и танци, който се представя добре не само във Велинград, а и в чужбина. Факирците каменчани си останаха с групата по ритуали: “Мале, донесла съм ти гагальки, е и кърпа снаота я е шила и да си жива и здрава, внука, дето му бабува, да го изпратиш войник”. Стига спомени! Има ли спомени, а няма мечти, значи сме остарели.
Много съжалявам, че Велинград загуби Горановите топила - една СПА даденост, четири извора с различна температура и лечебни свойства. Като гледам, на път е да загуби и чепинските гьолчета - още по-голям природен феномен. Трябва да се прави нещо за гробищния парк, за обиколния път, за баните и още нещо...
Това не са спомени, а настояще и за него трябва да се мисли!
Христо Семерджиев
По това време като ученици бяхме научили: “Пейте в светлата родина септемврийчета безчет... Гордо знаме ни е Ботев, пръв учител Димитров”. Започнахме да учим за руските герои - Зоя Космодемянская, Олег Кошевой, “Млада гвардия”, Александър Матросов, Тимур и неговата команда, за нашите партизани - Митко Палаузов, героите на Беласица, партизанчето Бойко. През тези детски години научихме поемата “Вела”:
Прибра я камъкът хилядолетен,
залегнал в тази планина.
Не помнеше дете такова клето
да е прибирал в други времена.
През тези години ние, децата, растяхме, юношите възмъжаваха, а героите от Съпротивата ставаха партийни секретари, директори, офицери.
Сливането на трите села не ще да е станало съвсем по “мед и масло”, защото дълго време го имаше лафът “Ти от Велинград ли си или от Каменица?”.
Вървяха си годините, духна “априлският вятър” - масовизация на ТКЗС. “Видяла жабата, че подковават вола и тя вдигнала крак”. Това най-вече сплоти трите села в едно: изчезна Досевата градина, изчезна Бъкърджийското, изчезна Вицината талпа и Върлос. Роди се ТКЗС “Чепинска долина”, нароиха се нови професии: председател, бригадир, звеновод... Сливаха се селата. За зло или за добро започнаха да никнат заводи: “Георги Димитров”, Колофонният, нова Ленена фабрика, оранжериите за цветя и прочее. Кой ти е мислел тогава за екология - Велинград набираше “мощ”. И тогава запяхме песента:
Ех, ти, Велинград,
ти, курортен град,
ти си пълен с красоти!
Красоти, красоти, ама само красоти не ще - “Господ дава, ама в кошара не вкарва”. Направиха се Двореца, Държавният съвет, Базата на ЦК - за висшия ешалон, а за текезесарите - “Трудещи се селяни”. Започнахме да пеем песни със селско-текезесарска тематика: “В нашто село тракториста люби звеноводка млада, тя живее в друго село и момчето страда”. Сиреч, беше дошла механизацията в социалистическото земеделие. Сивушка и Белчо и “брезите биволи” на дядо ми бяха станали на салами “Кучешка радост”.
По това време, вече в улегналия Велинград, беше разделена само художествената самодейност. Всяко “село” си играеше каквото му се наложи от кварталната партийна организация. Така беше, докато се образува Градският комитет по културата. И така Лъджене, като по-така “граждане”: театрална група, хорово-певческа и младежки духов оркестър. Чепино с ансамбъл за народни песни и танци, който се представя добре не само във Велинград, а и в чужбина. Факирците каменчани си останаха с групата по ритуали: “Мале, донесла съм ти гагальки, е и кърпа снаота я е шила и да си жива и здрава, внука, дето му бабува, да го изпратиш войник”. Стига спомени! Има ли спомени, а няма мечти, значи сме остарели.
Много съжалявам, че Велинград загуби Горановите топила - една СПА даденост, четири извора с различна температура и лечебни свойства. Като гледам, на път е да загуби и чепинските гьолчета - още по-голям природен феномен. Трябва да се прави нещо за гробищния парк, за обиколния път, за баните и още нещо...
Това не са спомени, а настояще и за него трябва да се мисли!
Христо Семерджиев
Велинград тел: 0876521487
Продава апартаменти във Велинград
CopyRight Вестник "Темпо" ЕООД , Велинград 2023