Отворен финал: не трябва да се поставя точка на изследването на Летописа
Публикувано на 08 Apr 2002 13:04
Организираната от Исторически музей - Велинград с помощта на в. “Темпо” кръгла маса, посветена на новите тези и идеи за Летописа на поп Методи Драгинов, има своята предистория.
Някои събития от миналото на Чепинско са с особена тежест в националната ни история. В Новата история на България едно от тях е публикуването на Летописа от Стефан Захариев през 1870 г. и превръщането му в мотивиращ фактор за поредица от събития през целия ХХ век. Много точно предава тази негова роля проф. Страшимир Димитров: “Нищо не е в състояние да заличи обстоятелството, че в нашата книжовна история има едно произведение, наречено “Летописна бележка на поп Методи Драгинов”, което е оказало изключително силно въздействие върху умовете и поведението на българите през XIX и ХХ век, което е стояло в основата на съдбовни политически и културно-религиозни решения”.
Съвсем естествено въпросът за Летописа бе част от проблемите, разисквани на проведената в Историческия музей през 1996 г. конференция, посветена на църквата “Св. Троица”. Той бе засегнат и в публикуваните от наши местни автори през първата половина на 90-те поредица книги за историята на Чепинско. Излезлите през последните 3 години нови студии и статии от български и чужди автори отново привлюкоха вниманието ни към Летописа. Нашият съгражданин Димитър Димитров след продължителни проучвания ни предложи чрез страниците на вестник “Темпо” (бр.9/2002 г.) един нов поглед към този въпрос. Статията му се превърна в повод и причина за провеждането на кръгла маса в Историческия музей на 1 април т.г. В нея взеха участие ст.н.с. д-р на историческите науки Стоянка Кендерова от Национална библиотека “Св. св. Кирил и Методий”, Александър Арнаудов от Регионален исторически музей Пазарджик, Димитър Димитров, Петър Полежански, Милен Налбантов, уредници в музея, краеведи и учители по история и български език. След въвеждането в проблема обширно представяне на своята теза направи г-н Димитров.
Тъй като в разгорещените разговори след кръглата маса стана ясно, че някои от приссътващите не са успели да уловят отговорите, които той дава, ще се спра накратко на тях. Необходимо е най-напред да се вземе предвид заявената позиция, от която започва разсъжденията си: Стефан Захариев е предал автентичен документ и този документ - Летописа на поп Методи Драгинов, точно отразява, според традицията на XVII век, историческите събития. От тази позиция, най-напред в статията си, а на кръглата маса и в обширното си експозе, г-н Димитров потърси отговори на следните въпроси: Кога е написан Летописа? Кога са станали историческите събития, отразени в него? Кое ги предизвиква? Чрез анализ на духа и спецификата на приписките той достига до следните отговори: Историческите събития, отразени в Летописа, са станали през 1687 г. Поп Методи Драгинов ги описва в Летописа около 1730 г. Като причина за действията на Мехмед паша и еничарите г-н Димитров посочи загубите на Османската империя, претърпени край град Курон, а само като повод - посочената в Летописа клетва на пловдивския митрополит Гавраил. Така направените изводи дават основание на г-н Димитров да отхвърли основната теза на Михаел Кил, чиято студия е повод за изследването. Като взима предвид публикувани документи, г-н Димитров доказва, че е възможно в тази рамка да се впишат историческите събития, отразени от М. Драгинов - насилственото ислямзиране на чест от населението в Чепинско. Развитите във втората част на експозето теми за Беловската и Баткунската хроника, за “автономната църква” на Чепино и за Каменица, според автора само потвърждават неговата основна позиция, от която разглежда проблема: Захариев добросъвество е включил в своята книга напълно автентичен, написан от поп Методи Драгинов летопис.
Друг поглед към конкретните моменти от тази теза разгледа в совето изказване г-н Арнаудов (неговото виждане е представено в самостоятелна статия).
Много голям интерес предизвика изказването на г-жа Стоянка Кендерова. Тя разгледа един дефтер на соколарите от Корово, писан през 1556 г. Чрез него се дакозва съществуването на българин с бащино име Драгине. Тъй като това е един от доводите на М. Кил - че такова име не се среща сред регистрите от по-късния XVII век, в изказването си г-жа Кендерова даде един нов момент в изследванията на Летописа. Възторг и изненада предизвиката и изброените в соколарския регистър имена на местности край Драгиново - повече от 400 години някои от тях да останали непроменени според реплики на някои от присъстващите. Статията на г-жа Кендерова за този османски документ предстои да излезе в сборник РОДОПИКА. След това бяха изказани редица мнения: от конкретни бележки на г-н Полежански по тезата на г-н Димитров до категоричните обобщаващи становища на г-жа Ан. Шопова, г-н Г. Пашов, г-н Авр. Жерев и г-н Георгиев. Интересни въпроси зададоха г-н М. Налбантов, г-н Ем. Налбантов и г-н Анг. Горанов: има ли икономическа принуда за пиемане на исляма; има ли оригинал на Летописа; какви са неговите литературни достойнства; има ли доказателства за съществуването на такава личност - поп Методи Драгинов през XVII век? Интересен бе разказът на Емил Налбантов за преданията в техния род и отсъствието на спомен за такава личност.
Информативно от мен бе представена и другата теза, развита от български учени по проблема за Летописа. Г-жа Кендерова отговори на някои конкретни въпроси, свързани с документи за други страни от процеса на ислямизиране на част от българското население. Споделеният от нея извод, че не трябва да се поставя точка на изследването на Летописа и на проблемите, свързани с него, бе един добър отворен завършек на кръглата маса.
Георги Куманов
Някои събития от миналото на Чепинско са с особена тежест в националната ни история. В Новата история на България едно от тях е публикуването на Летописа от Стефан Захариев през 1870 г. и превръщането му в мотивиращ фактор за поредица от събития през целия ХХ век. Много точно предава тази негова роля проф. Страшимир Димитров: “Нищо не е в състояние да заличи обстоятелството, че в нашата книжовна история има едно произведение, наречено “Летописна бележка на поп Методи Драгинов”, което е оказало изключително силно въздействие върху умовете и поведението на българите през XIX и ХХ век, което е стояло в основата на съдбовни политически и културно-религиозни решения”.
Съвсем естествено въпросът за Летописа бе част от проблемите, разисквани на проведената в Историческия музей през 1996 г. конференция, посветена на църквата “Св. Троица”. Той бе засегнат и в публикуваните от наши местни автори през първата половина на 90-те поредица книги за историята на Чепинско. Излезлите през последните 3 години нови студии и статии от български и чужди автори отново привлюкоха вниманието ни към Летописа. Нашият съгражданин Димитър Димитров след продължителни проучвания ни предложи чрез страниците на вестник “Темпо” (бр.9/2002 г.) един нов поглед към този въпрос. Статията му се превърна в повод и причина за провеждането на кръгла маса в Историческия музей на 1 април т.г. В нея взеха участие ст.н.с. д-р на историческите науки Стоянка Кендерова от Национална библиотека “Св. св. Кирил и Методий”, Александър Арнаудов от Регионален исторически музей Пазарджик, Димитър Димитров, Петър Полежански, Милен Налбантов, уредници в музея, краеведи и учители по история и български език. След въвеждането в проблема обширно представяне на своята теза направи г-н Димитров.
Тъй като в разгорещените разговори след кръглата маса стана ясно, че някои от приссътващите не са успели да уловят отговорите, които той дава, ще се спра накратко на тях. Необходимо е най-напред да се вземе предвид заявената позиция, от която започва разсъжденията си: Стефан Захариев е предал автентичен документ и този документ - Летописа на поп Методи Драгинов, точно отразява, според традицията на XVII век, историческите събития. От тази позиция, най-напред в статията си, а на кръглата маса и в обширното си експозе, г-н Димитров потърси отговори на следните въпроси: Кога е написан Летописа? Кога са станали историческите събития, отразени в него? Кое ги предизвиква? Чрез анализ на духа и спецификата на приписките той достига до следните отговори: Историческите събития, отразени в Летописа, са станали през 1687 г. Поп Методи Драгинов ги описва в Летописа около 1730 г. Като причина за действията на Мехмед паша и еничарите г-н Димитров посочи загубите на Османската империя, претърпени край град Курон, а само като повод - посочената в Летописа клетва на пловдивския митрополит Гавраил. Така направените изводи дават основание на г-н Димитров да отхвърли основната теза на Михаел Кил, чиято студия е повод за изследването. Като взима предвид публикувани документи, г-н Димитров доказва, че е възможно в тази рамка да се впишат историческите събития, отразени от М. Драгинов - насилственото ислямзиране на чест от населението в Чепинско. Развитите във втората част на експозето теми за Беловската и Баткунската хроника, за “автономната църква” на Чепино и за Каменица, според автора само потвърждават неговата основна позиция, от която разглежда проблема: Захариев добросъвество е включил в своята книга напълно автентичен, написан от поп Методи Драгинов летопис.
Друг поглед към конкретните моменти от тази теза разгледа в совето изказване г-н Арнаудов (неговото виждане е представено в самостоятелна статия).
Много голям интерес предизвика изказването на г-жа Стоянка Кендерова. Тя разгледа един дефтер на соколарите от Корово, писан през 1556 г. Чрез него се дакозва съществуването на българин с бащино име Драгине. Тъй като това е един от доводите на М. Кил - че такова име не се среща сред регистрите от по-късния XVII век, в изказването си г-жа Кендерова даде един нов момент в изследванията на Летописа. Възторг и изненада предизвиката и изброените в соколарския регистър имена на местности край Драгиново - повече от 400 години някои от тях да останали непроменени според реплики на някои от присъстващите. Статията на г-жа Кендерова за този османски документ предстои да излезе в сборник РОДОПИКА. След това бяха изказани редица мнения: от конкретни бележки на г-н Полежански по тезата на г-н Димитров до категоричните обобщаващи становища на г-жа Ан. Шопова, г-н Г. Пашов, г-н Авр. Жерев и г-н Георгиев. Интересни въпроси зададоха г-н М. Налбантов, г-н Ем. Налбантов и г-н Анг. Горанов: има ли икономическа принуда за пиемане на исляма; има ли оригинал на Летописа; какви са неговите литературни достойнства; има ли доказателства за съществуването на такава личност - поп Методи Драгинов през XVII век? Интересен бе разказът на Емил Налбантов за преданията в техния род и отсъствието на спомен за такава личност.
Информативно от мен бе представена и другата теза, развита от български учени по проблема за Летописа. Г-жа Кендерова отговори на някои конкретни въпроси, свързани с документи за други страни от процеса на ислямизиране на част от българското население. Споделеният от нея извод, че не трябва да се поставя точка на изследването на Летописа и на проблемите, свързани с него, бе един добър отворен завършек на кръглата маса.
Георги Куманов
CopyRight Вестник "Темпо" ЕООД , Велинград 2023