

Моето училище
Публикувано на 31 May 2008 15:44
Училище ти мое,
от моето градче,
готова съм да ти сторя
поклон от все сърце.
Не знаех, че тези стихове, останали в паметта ми от детството, ще се превърнат в моя съдба и призвание. Училището е моят дом и моята “работа”. А тя е трудна е недооценена, но въпреки всичко я обичаме.
Нашето училище ми прилича на мост, който гордо се издига шест десетилетия между безпросветността и знанието. Под него тече времето като река, затворила в бентовете си дните ни, а по бреговете й се изправят съотворените от мечтите за добро и щастие човешки дела.
Та там, над реката на времето, гордо се въздига нашето училище. Като мост, който помни босите крака на първите ученици, дошли от циганските колиби да се срещнат с хората, които могат да ги направят грамотни люде. Мостът помни и краката, обути с цървули, после с гумени ботуши, а сега с маратонки.
По стъпките мостът-училище познава, че времето тече бързо, че децата вече са “по-учени”, защото не всичко разбира от разговорите им, а стъпките на учителите се надбягват; старите, които помни от години, все повече се провлачат, а след тях бойко тропат новите обувки на новите учители.
Тече времето, като учителската работа - ежедневна, упорита, мъдра. Една работа-призвание, една работа, не винаги получаваща признание, но заслужаваща си думите:
Учителю, усмивка е огряла
лика ти ясен, погледа дълбок.
Родината притихнала е цяла,
за да послуша твоя нов урок.
А училището, окичено с цветя, огласяно от песни и детски смях, стои - като мост между безпросветността и знанието.
Невена Павлова, преподавател по френски език
от моето градче,
готова съм да ти сторя
поклон от все сърце.
Не знаех, че тези стихове, останали в паметта ми от детството, ще се превърнат в моя съдба и призвание. Училището е моят дом и моята “работа”. А тя е трудна е недооценена, но въпреки всичко я обичаме.
Нашето училище ми прилича на мост, който гордо се издига шест десетилетия между безпросветността и знанието. Под него тече времето като река, затворила в бентовете си дните ни, а по бреговете й се изправят съотворените от мечтите за добро и щастие човешки дела.
Та там, над реката на времето, гордо се въздига нашето училище. Като мост, който помни босите крака на първите ученици, дошли от циганските колиби да се срещнат с хората, които могат да ги направят грамотни люде. Мостът помни и краката, обути с цървули, после с гумени ботуши, а сега с маратонки.
По стъпките мостът-училище познава, че времето тече бързо, че децата вече са “по-учени”, защото не всичко разбира от разговорите им, а стъпките на учителите се надбягват; старите, които помни от години, все повече се провлачат, а след тях бойко тропат новите обувки на новите учители.
Тече времето, като учителската работа - ежедневна, упорита, мъдра. Една работа-призвание, една работа, не винаги получаваща признание, но заслужаваща си думите:
Учителю, усмивка е огряла
лика ти ясен, погледа дълбок.
Родината притихнала е цяла,
за да послуша твоя нов урок.
А училището, окичено с цветя, огласяно от песни и детски смях, стои - като мост между безпросветността и знанието.
Невена Павлова, преподавател по френски език
CopyRight Вестник "Темпо" ЕООД , Велинград 2023