

Велинград и неговите чудеса и чудесии
Публикувано на 03 Jun 2008 15:15
Започвам със стиховете на велинградския поет Иван Коев:
Мое Чепино, какво си
без Клептуза и Просце?
Какво са? Чудо от Бога дадено, но от люде занемарено. Не беше ли чудо топлата и студена вода, която течеше комплектно по чепинските чешми от Гимназията по дървообработване до Червената вила (сега не знам чия вила)?
Връщам лентата 60 години назад, когато ученици идваха на екскурзии в нашия град и тичаха от чешма до чешма и се радваха. Но то, чудото, “отлетя с песента и ни остави само тъга”.
Нека хвърлим едно око и на чудото чепинските топли гьолчета - едно голямо богатство, което тъне в безгрижие.
Идва ред на другото чудо - Горановите топила (намираха се в ливадите зад “Маркита”). Сред гостите на града тези топила бяха известни като Чахир баня (баня в ливадите).
Горановите топила и няколко изворчета с различна температура и лечебни качества “отлетяха с песента” и ни оставиха “гранд тъга”.
Другото чудо, което също изчезна е минералният извор - 15 до Женска баня. От Йорданка Готуранова (сега покойница) знам, че това е била най-лечебната вода. Баща й, който е държал баните, е говорил за лечебните й свойства от направено през 1930 г. изследване на водата в Пловдив.
Следващото голямо чудо е извор Власа - 100 градуса топла вода. Това чудо дали го има нейде по света?! Вярно, един хотел ще стои добре в дерето, но ще изчезне Чудото. Хотели много, но извор “Власа” е един.
Преди наколко години под диригентската палка на инж. Гено Пеев и спонсори изникнаха нови чудеса: Никульова черква, параклисът “Св.Илия” на Елин връх, а не се съмнявам, че и Острец с параклиса “Св.Георги” ще се нареди в колоната на чудесата.
Чудо направиха и туристите от Туристическо дружество “Острец” заедно с ентусиасти и спонсори. Те като древните египтяни изградиха с къртовски труд, с много желание и ентусиазъм параклиса “Св. Илия” над Клептуза.
Не е ли чудо и Културният дом, чучнал се в центъра на града като “стражева кула” от времето на древността? Щях да забравя и Закрития плувен басейн с олимпийските размери от времето на соц-а. Това чудо много ми прилича на декор от филма “Сталинградската битка”. Пишейки стиховете “Когато се наливаха основите...”, основи от желязо и бетон, поетът П. Пенев сигурно се е вдъхновявал от нашия Закрит плувен басейн.
Дано да сме живи да доживеем най-голямото Чудо - Велинград наистина СПА-столица на България!
Христо Семерджиев
Мое Чепино, какво си
без Клептуза и Просце?
Какво са? Чудо от Бога дадено, но от люде занемарено. Не беше ли чудо топлата и студена вода, която течеше комплектно по чепинските чешми от Гимназията по дървообработване до Червената вила (сега не знам чия вила)?
Връщам лентата 60 години назад, когато ученици идваха на екскурзии в нашия град и тичаха от чешма до чешма и се радваха. Но то, чудото, “отлетя с песента и ни остави само тъга”.
Нека хвърлим едно око и на чудото чепинските топли гьолчета - едно голямо богатство, което тъне в безгрижие.
Идва ред на другото чудо - Горановите топила (намираха се в ливадите зад “Маркита”). Сред гостите на града тези топила бяха известни като Чахир баня (баня в ливадите).
Горановите топила и няколко изворчета с различна температура и лечебни качества “отлетяха с песента” и ни оставиха “гранд тъга”.
Другото чудо, което също изчезна е минералният извор - 15 до Женска баня. От Йорданка Готуранова (сега покойница) знам, че това е била най-лечебната вода. Баща й, който е държал баните, е говорил за лечебните й свойства от направено през 1930 г. изследване на водата в Пловдив.
Следващото голямо чудо е извор Власа - 100 градуса топла вода. Това чудо дали го има нейде по света?! Вярно, един хотел ще стои добре в дерето, но ще изчезне Чудото. Хотели много, но извор “Власа” е един.
Преди наколко години под диригентската палка на инж. Гено Пеев и спонсори изникнаха нови чудеса: Никульова черква, параклисът “Св.Илия” на Елин връх, а не се съмнявам, че и Острец с параклиса “Св.Георги” ще се нареди в колоната на чудесата.
Чудо направиха и туристите от Туристическо дружество “Острец” заедно с ентусиасти и спонсори. Те като древните египтяни изградиха с къртовски труд, с много желание и ентусиазъм параклиса “Св. Илия” над Клептуза.
Не е ли чудо и Културният дом, чучнал се в центъра на града като “стражева кула” от времето на древността? Щях да забравя и Закрития плувен басейн с олимпийските размери от времето на соц-а. Това чудо много ми прилича на декор от филма “Сталинградската битка”. Пишейки стиховете “Когато се наливаха основите...”, основи от желязо и бетон, поетът П. Пенев сигурно се е вдъхновявал от нашия Закрит плувен басейн.
Дано да сме живи да доживеем най-голямото Чудо - Велинград наистина СПА-столица на България!
Христо Семерджиев
CopyRight Вестник "Темпо" ЕООД , Велинград 2023