

Есперантистите честваха 100 г. от рождението на Христо Горов
Публикувано на 03 Jun 2008 15:17
На 26 май в залата на Историческия музей велинградското дружество по есперанто “Стою Калпазанов” проведе среща с дъщерята на Христо Горов - Мая, по случай 100 години от рождението му.
Срещата откри председателят на велинградското дружество Борис Гаджанов. Биографични бележки за Христо Горов прочете младата есперантиска Антоанета Папазова.
Христо Маринов Горов е роден на 18 юли 1908 г. в село Горно Броди, Серско - Македония. На 8 години остава сирак и заедно с майка си се преселва да живее в Асеновград. Участва в антифашиската борба, бил е главен редактор на в. “Отечествен глас”, а по-късно става главен редактор на документалния отдел на Българската кинематография. Председател на Българския есперантски съюз до смъртта си.
Христо Горов е един от основателите на Международната есперантска асоциация на писателите есперантисти със седалище Берлин. Негови кнги са: “Пътят на победата”, “Хроника на едно лято”, “Обичам зеленото на моя роден край”, “Планински орли”...
Заедно с Давид Сасонов правят първия превод на чужд език - есперанто на поемата “Септември” на Гео Милев. Превежда разкази на Йордан Йовков, Георги Караславов, Христо Смирненски, Никола Вапцаров. Автор е на 5 книги на есперанто издадени у нас, в Париж, Будапеща и Москва. Интересен е фактът, след превода на есперанто на великолепната творба на Емилиян Станев “Крадецът на праскови”, са последвали 20 превода на чужди езици, в това число на китайски, монголски и японски.
Спомени и думи на признателност за учителя и големия есперантист на България Христо Горов сподели председателят на Българския есперантски съюз инж. Петър Тодоров, определяйки го като един от най-големите идоли на есперанто в света. Признат като стойностен поет в Германия още през 1930г и намерил място в световната енциклопедия на есперанто, издадена в Ротердам.
Инж. Димитър Ждраков нарече Христо Горов един кристално чист водопад, от който всеки може да пие и да бъде щастлив.
Георги Пашов разказа, че на срещата на есперантистите през 1946 г. ( по това време велинградското дружество е било най-многобройно в България) е присъствал и Христо Горов. На Бялата скала и на Метильова мандра - лобните места на Вела Пеева и Стою Калпазанов, има плочи и на есперанто.
Мая Горова разказа спомени за своя баща и научи много за него. Стихове на български и есперанто на Христо Горов рецитираха Стойна Стоянова и Елена Янчева. Срещата завърши с песни в изпълнение на Севделина Комитска и момичетата от музикална школа “Звънче” Христина Влахова и Калина Благова.
Веска Божкова
Срещата откри председателят на велинградското дружество Борис Гаджанов. Биографични бележки за Христо Горов прочете младата есперантиска Антоанета Папазова.
Христо Маринов Горов е роден на 18 юли 1908 г. в село Горно Броди, Серско - Македония. На 8 години остава сирак и заедно с майка си се преселва да живее в Асеновград. Участва в антифашиската борба, бил е главен редактор на в. “Отечествен глас”, а по-късно става главен редактор на документалния отдел на Българската кинематография. Председател на Българския есперантски съюз до смъртта си.
Христо Горов е един от основателите на Международната есперантска асоциация на писателите есперантисти със седалище Берлин. Негови кнги са: “Пътят на победата”, “Хроника на едно лято”, “Обичам зеленото на моя роден край”, “Планински орли”...
Заедно с Давид Сасонов правят първия превод на чужд език - есперанто на поемата “Септември” на Гео Милев. Превежда разкази на Йордан Йовков, Георги Караславов, Христо Смирненски, Никола Вапцаров. Автор е на 5 книги на есперанто издадени у нас, в Париж, Будапеща и Москва. Интересен е фактът, след превода на есперанто на великолепната творба на Емилиян Станев “Крадецът на праскови”, са последвали 20 превода на чужди езици, в това число на китайски, монголски и японски.
Спомени и думи на признателност за учителя и големия есперантист на България Христо Горов сподели председателят на Българския есперантски съюз инж. Петър Тодоров, определяйки го като един от най-големите идоли на есперанто в света. Признат като стойностен поет в Германия още през 1930г и намерил място в световната енциклопедия на есперанто, издадена в Ротердам.
Инж. Димитър Ждраков нарече Христо Горов един кристално чист водопад, от който всеки може да пие и да бъде щастлив.
Георги Пашов разказа, че на срещата на есперантистите през 1946 г. ( по това време велинградското дружество е било най-многобройно в България) е присъствал и Христо Горов. На Бялата скала и на Метильова мандра - лобните места на Вела Пеева и Стою Калпазанов, има плочи и на есперанто.
Мая Горова разказа спомени за своя баща и научи много за него. Стихове на български и есперанто на Христо Горов рецитираха Стойна Стоянова и Елена Янчева. Срещата завърши с песни в изпълнение на Севделина Комитска и момичетата от музикална школа “Звънче” Христина Влахова и Калина Благова.
Веска Божкова
CopyRight Вестник "Темпо" ЕООД , Велинград 2023