В предишния брой съобщихме за решението на Общинския съвет да приеме отчетите на общинската болница “МБАЛ-Велинград”, но без да освобождава от отговорност бившата управителка д-р Йорданка Савова. По повод цитираното изказване на председателя на комисията по здравеопазване Венко Бозев, че болницата е декапитализирана, д-р Савова пожела да бъде огласена и нейната позиция.
Междувременно стана ясно, че новостроящата се частна болница “Здраве” подава документи за регистрация и ще бъде управлявана от д-р Савова и д-р Дошев.

- Д-р Савова, защо капиталът на “МБАЛ-Велинград” все още не е увеличен, въпреки че има решение на Общинския съвет?
- Преди години Общинският съвет гласува решение за вдигане капитала на дружеството. Но становището на гласувания също от Общинския съвет одитор експерт-счетоводител Влайчев, изказано пред съветници и комисии, беше капиталът да не се вдига предвид това, че рязко ще скочат данък сгради и данък смет. От 5-6000 лева данъците щяха да скочат на около 18 000 лева, което е повече от три пъти. Това са живи пари на дружеството, които трябва да се внесат точно в първото тримесечие, когато е трудният отоплителен сезон. Миналата година имаше решение да се увеличи капитала на болницата с 15 240 лева - сумата, която Община Велинград даде за закупуване на хемодиализен апарат и капиталът е вдигнат с тези пари. Капиталът може да се вдигне винаги, темата беше коментирана в комисиите по икономика и по здравеопазване.
- Декапитализирана ли е болницата и може ли да се стигне до смяна на собствеността по схемата “дълг срещу собственост”?
- Не смятам, че болницата е декапитализирана. Задълженията към фирми и доставчици са текущи, на разсрочено плащане, които ежемесечно са били обслужвани. Заплатите и осигуровките на персонала се изплащат в следващия месец, през януари за декември и това е част от посочената сума на задълженията от 700 000 лева.
- Как приемате решението на Общинския съвет да не ви освободи от отговорност и да задължи кмета да поиска финансова ревизия в болницата?
- За себе си не храня никакви опасения. Поех полницата за първи път преди 10 години и след това през 2002 г. Тогава болницата беше абсолютна конюшня, с акредитационна оценка “среден” за срок от 2 години. Започнахме работа със Здравната каса, която постави изисквания за специалисти и апаратура. Започнаха да излизат медицински стандарти по съответните специалности. Имаше предписание на ХЕИ в срок от 3 години болницата да се приведе в съответствие със санитарно-хигиенните изисквания. Започнахме ремонти: първо парната централа, за която общината даде 17 000 лева, но не стигнаха и доплатихме с пари на болницата. После ремонтирахме фасадата на болницата - входът за Инфекциозно отделение щеше да рухне. Осветихме двора пред болницата, асфалтирахме паркинга. Ремонти имаше и по стационарните отделения. За ремонта на Детско отделение общината даде 32 000 лева, а той възлезе на 65-70 000 лева заедно с интензивния сектор. Паралелно ремонтирахме АГО - 70 000 лева. Ремонтът на Неврологично отделение изцяло се плати от болницата. Ремонтът на Хирургично отделение заедно с операционния блок надхвърли 200 000 лева, от които община Велинград даде 50 000 лева. След това направихме трета ортопедична операционна зала. Отделно правихме и по-малки ремонти с наши средства и с помощта на строителната бригада на общината: стерилизационна, кухня, рентген, сан. пропуск - всичко това беше на наш гръб. Общината плати ремонта на хемодиализата.
Друго перо беше апаратурата. Болницата имаше няколко стари кардиомонитора в интензивния сектор във Вътрешно отделение. Закупихме кардиомонитори и сега разполага с достатъчен брой за всички отделения. ЕКГ-апаратите бяха стари, допотопни - сега са нови. Има нов ехограф и ехокардиограф във Вътрешно отделение. Закупи се артроскопска апаратура и се оборудва ортопедичната операционна; закупи се фиброгастроскопска и колуноскопска апаратура. Това са по-едрите суми - “МБАЛ-Велинград” е вложила над 1 200 000 лева собствени пари, а община Велинград е дала около 150 000 лева.
През целия този период болницата е издържала и структури като хемодиализата, която дълго не се финансираше от МЗ, а след това недостатъчната цена от 60 лева за диализа изобщо не е променяна. Лекари и медицински специалисти от МБАЛ покриват и Центъра за спешна медицинска помощ - дейност, която също не се финансира и е за сметка на болницата. Решавахме и проблемите със здравно неосигурените лица - дълго време не се плащаше дори за неосигурените родилки. В края на всяка година МЗ покриваше задълженията на национални и областни болници, а на общинските никой не помогна.
Ако всичко това не беше направено, болницата трябваше да затвори врати, защото нямаше да отговори на изискванията на Здравната ката, на Наредбата за акредитация. Акредитационната оценка, която постигнахме, е “много добър” за срок от 4 години. Подсигурихме здравното обслужване на хората от общините Велинград и Ракитово и от целия регион.
Основната и голяма причина е недофинансирането на здравеопазването - сумите по клиничните пътеки покриват около 60%, остават 40% недофинансирани; през 2008 г. останаха цените от 2007 г., без да се отчете инфлацията.
Какво трябваше да правя? Да скръстя ръце и да затворим болницата? По колко пътеки щяхме да работим тогава? Всички мълчаха, когато Савова правеше ремонти и идваха на откриванията.
- Как виждате бъдещето с две болници - съществуващата общинска и новостроящата се частна?
- Още е рано да се каже. Това наистина бъдещето ще покаже.
Елена Баева