Чудото продължава 30 години по-късно
Публикувано на 01 Jul 2008 08:39
На 6 юли (неделя) от 10.00 часа на Градския стадион във Велинград един срещу друг ще излязат съставите на “Чепинец” и “Левски” (София) ветерани. Мачът се организира по повод 30-годишнината от знаменитата победа на велинградчани над софийския колос от турнира за Купата на Съветската армия. Мачът тогава се играе на 18 февруари на стадиона в Карлово, където един срещу друг се изправят играещият тогава в състава на “Б” група “Чепинец” и шампионът на България “Левски”. Фазата от турнира е четвъртфинал, като преди това велинградските състезатели са победили “Ботев” (Ихтиман) с 3:1, “Етър” (Велико Търново) с 3:2 и “Сливен” с 4:0 (служебно).
На изпълнения с велинградски любители на футбола стадион в Карлово “Левски” повежда след гол на Иван Тишански, а “Чепинец” изравнява с попадение на Сестримски. В продълженията до нов гол не се стига, а при изпълнението на дузпите “Чепинец” печели с 5:3 и се класира на полуфинал.
Там тимът се изправя срещу другия колос – ЦСКА и отново играе повече от отлично. Макар и за първи път да играят на осветление, играчите на “Чепинец” се държат достойно и за 90 минути не допускат да им бъде отбелязано попадение. В продълженията в 117-та минута Божил Колев от ЦСКА вкарва от дузпа за 1:0, но в самия край на продълженията в 120-та минута Орлин Кадьов от пряк свободен удар изравнява резултата. При дузпите обаче по-концентрирани са “армейците”, които успяват да отстранят “Чепинец” от турнира.
На 6 юли в мача – повторение на славния за “Чепинец” четвъртфинал от 1978 година са поканени да участват всички играчи, взели участие в тогавашната среща. За “Чепинец” титуляри по онова време са: Т. Филипов, Попов, Кьосов, Мицев, Караасенов, Муртин, Кадьов, Благов, Иванов, Л. Филипов, Сестримски. Треньори: Чолев, Илинов.
Очакваме чудото да продължи 30 години по-късно и всички ще сме на стадиона, за да го видим!
Темпо
Спомените за великия мач през очите на игралия тогава Димитър Муртин:
Димитър Муртин е един от единадесетте титуляри, които взимат участие в игралия се на 18 февруари 1978 година четвъртфинал от турнира за Купата на Съветската армия срещу “Левски”. 51-годишният ветеран разказа своите спомени от тази среща специално за вестник „Темпо”:
„Спомням си, че очаквахме с нетърпение този четвъртфинал. Според тогавашния регламент се играеше само по една среща на неутрален терен и ние, след като преди това бяхме преодолели отборите на “Ботев” (Ихтиман), “Етър” (Велико Търново) и “Сливен”, трябваше да се изправим срещу шампиона и носител на Купата на България “Левски”. Преди самата среща в деня на мача се бяхме разбрали със “сините” да поднесем съвместно венец на паметника на Левски в Карлово. Уговорката беше за 11.00 часа, но софиянци закъснях с цял час и ни накараха да ги чакаме, което показа тяхното пренебрежително отношение. Дори и когато дойдоха, си личеше високото самочувствие, което демонстрираха преди мача. Нас това обаче не ни притесни особено,защото веднъж вече бяхме победили отбор от “А” група – “Сливен” и се държахме и преди, и по време на срещата спокойно.
Самата среща се игра пред пълни трибуни, и то пълни предимно с велинградчани. Имах чувството, че целият град се беше изсипал на стадиона да ни подкрепя. Мачът течеше равностойно, но някъде около 30-та минута Иван Тишански отбеляза гол с удар от далечно разстояние. Спомням си между другото, че “Левски” игра тогава с всички титуляри – и Тишански, и Панов, и други знаменитости от това време бяха на терена. Постепенно обаче и ние заиграхме силно и “Левски”, като видяха, че не могат да отбележат втори гол, взеха да губят контрола върху срещата. Тогава дойде и изравнителното попадение на Сестримски, а след него смея да твърдя имахме възможност да спечелим още в редовното време. В продълженията до нови голове не се стигна, а след мача слушателите на радио “София”, по което е била предавана срещата, ми казаха, че известният спортен коментатор Галов непрекъснато е повтарял по време на срещата “Чудото продължава”! При дузпите Филипов спаси две, а за “Чепинец” точни бяха Ваклинов, Л. Филипов, Иванов и Кадьов. В крайна сметка спечелихме с 5:3 и в съблекалнята настана голяма радост.
На трибуните бе пълно с хора от Велинград – всеки дошъл кой с каквото може. Даже имаше една групичка роми, които нямаше с какво да се върнат и ги качихме в багажника на автобуса, а когато се върнахме на центъра във Велинград, покрай еуфорията и шумотевицата ги забравихме в автобуса. В крайна сметка Велинград дълго помни тази знаменита победа и ето че 30 години по-късно двата отбора отново ще се срещнем, но вече като ветерани.”
Николай Стойнов
На изпълнения с велинградски любители на футбола стадион в Карлово “Левски” повежда след гол на Иван Тишански, а “Чепинец” изравнява с попадение на Сестримски. В продълженията до нов гол не се стига, а при изпълнението на дузпите “Чепинец” печели с 5:3 и се класира на полуфинал.
Там тимът се изправя срещу другия колос – ЦСКА и отново играе повече от отлично. Макар и за първи път да играят на осветление, играчите на “Чепинец” се държат достойно и за 90 минути не допускат да им бъде отбелязано попадение. В продълженията в 117-та минута Божил Колев от ЦСКА вкарва от дузпа за 1:0, но в самия край на продълженията в 120-та минута Орлин Кадьов от пряк свободен удар изравнява резултата. При дузпите обаче по-концентрирани са “армейците”, които успяват да отстранят “Чепинец” от турнира.
На 6 юли в мача – повторение на славния за “Чепинец” четвъртфинал от 1978 година са поканени да участват всички играчи, взели участие в тогавашната среща. За “Чепинец” титуляри по онова време са: Т. Филипов, Попов, Кьосов, Мицев, Караасенов, Муртин, Кадьов, Благов, Иванов, Л. Филипов, Сестримски. Треньори: Чолев, Илинов.
Очакваме чудото да продължи 30 години по-късно и всички ще сме на стадиона, за да го видим!
Темпо
Спомените за великия мач през очите на игралия тогава Димитър Муртин:
Димитър Муртин е един от единадесетте титуляри, които взимат участие в игралия се на 18 февруари 1978 година четвъртфинал от турнира за Купата на Съветската армия срещу “Левски”. 51-годишният ветеран разказа своите спомени от тази среща специално за вестник „Темпо”:
„Спомням си, че очаквахме с нетърпение този четвъртфинал. Според тогавашния регламент се играеше само по една среща на неутрален терен и ние, след като преди това бяхме преодолели отборите на “Ботев” (Ихтиман), “Етър” (Велико Търново) и “Сливен”, трябваше да се изправим срещу шампиона и носител на Купата на България “Левски”. Преди самата среща в деня на мача се бяхме разбрали със “сините” да поднесем съвместно венец на паметника на Левски в Карлово. Уговорката беше за 11.00 часа, но софиянци закъснях с цял час и ни накараха да ги чакаме, което показа тяхното пренебрежително отношение. Дори и когато дойдоха, си личеше високото самочувствие, което демонстрираха преди мача. Нас това обаче не ни притесни особено,защото веднъж вече бяхме победили отбор от “А” група – “Сливен” и се държахме и преди, и по време на срещата спокойно.
Самата среща се игра пред пълни трибуни, и то пълни предимно с велинградчани. Имах чувството, че целият град се беше изсипал на стадиона да ни подкрепя. Мачът течеше равностойно, но някъде около 30-та минута Иван Тишански отбеляза гол с удар от далечно разстояние. Спомням си между другото, че “Левски” игра тогава с всички титуляри – и Тишански, и Панов, и други знаменитости от това време бяха на терена. Постепенно обаче и ние заиграхме силно и “Левски”, като видяха, че не могат да отбележат втори гол, взеха да губят контрола върху срещата. Тогава дойде и изравнителното попадение на Сестримски, а след него смея да твърдя имахме възможност да спечелим още в редовното време. В продълженията до нови голове не се стигна, а след мача слушателите на радио “София”, по което е била предавана срещата, ми казаха, че известният спортен коментатор Галов непрекъснато е повтарял по време на срещата “Чудото продължава”! При дузпите Филипов спаси две, а за “Чепинец” точни бяха Ваклинов, Л. Филипов, Иванов и Кадьов. В крайна сметка спечелихме с 5:3 и в съблекалнята настана голяма радост.
На трибуните бе пълно с хора от Велинград – всеки дошъл кой с каквото може. Даже имаше една групичка роми, които нямаше с какво да се върнат и ги качихме в багажника на автобуса, а когато се върнахме на центъра във Велинград, покрай еуфорията и шумотевицата ги забравихме в автобуса. В крайна сметка Велинград дълго помни тази знаменита победа и ето че 30 години по-късно двата отбора отново ще се срещнем, но вече като ветерани.”
Николай Стойнов
Велинград тел: 0876521487
Продава апартаменти във Велинград
CopyRight Вестник "Темпо" ЕООД , Велинград 2023