През тази година, в навечерието на 115 години читалище “Отец Паисий” и 60 години от създаването на Велинград, се навършват 45 години от първото стъпване на велинградската театрална сцена на нашия талантлив колега и добър приятел Христо Семерджиев.
Христо е завършил ветеринарна медицина и обича професията си, но ако и сега го попитате какво е мястото на сцената в живота му, той ще ви отговори: “След семейството си най-много обичам театъра”.
Първото му участие е в “Барабанчица”. Веднага след нея следва ролята на партизанчето в “Острова на Афродита”. Пиесите, поставяни по онова време, носят априлски полъх и са предимно с партийна насоченост. Такива са “Меч и звезди”, “Блокада”, “Зимна балада”, “Разузнавач”. Каквито и да са ролите, в които участва - малки или големи, Христо така се превъплъщава в героите си, че създава запомнящи се образи.
Един от първите режисьори на театъра по онова време е Минка Попова. След нея за около 13 години велинградските артисти работят с Георги Пашов от Окръжния център за художествена самодейност в Пазарджик. С него са изиграни “Хамлет от Долно Туткаво”, “Есента на един следовател”, “Госпожа министершата” и още 7-8 пиеси. С режисьора Георги Пашов е поставен и “Двубой”, с която театралният състав гостува в град Лестър, Англия.
След Георги Пашов талантливите актьори започват да работят с професионални режисьори като Борис Арабов, Георги Кючуков, Васил Спасов, Веселин Ковачев и в последно време Мариус Донкин. Те още по-добре съумяват да извлекат самородния им талант и да го поднесат с цялото му богатство на публиката.
Христо обикновено играе комедийни роли, защото той е весел и закачлив човек и в живота, но в какъвто и герой да се превъплъщава, той го прави с невероятно майсторство. Публиката помни изпълнението му на Лалчо в “Приятел в нужда се познава”, където с Никола Родин изнасят двете главни роли, Свилен в “Свекърва” и Боздугански в “Службогонци”.
Сега имаме удоволствието да го гледаме в поредната му добра роля - вуйчото в “Клошария” по Димитър Христов, където играе с млади, дебютиращи актьори, които със сигурност има какво да научат от поведението му на сцената.
“Каквато и роля да правя, винаги я правя с много любов към публиката, защото тя е тази, която те кара да се връщаш отново и отново на сцената, когато уж си решил да спреш. Нека тази роля бъде моят подарък за велинградските любители на театралното изкуство във връзка с моя 45-годишен юбилей и 115-тата годишнина на читалището”.
Благодарим на Христо за удоволствието да споделяме една сцена с него! Поздравяваме го по случай 45 години творческа дейност!
Желаем му здраве, младежки дух и още много роли!
Честит творчески юбилей!
Колегите от театрален състав при ОНЧ “Отец Пасий”
КОЛЕГА МЕУС
(шаржо-сонет)
Колега меус, Христо,
кога и как започнах
аз спомням си го точно -
Файтон и мотористи.
Но нещо щъкна в мене:
В момичето, с което
кърпехте файтона,
съзрях Мелпомена.
Е, сбъркал съм навярно...
Но в доктор-Моториста
откривах аз артиста.
Че има по-харно? -
старта с Авицена,
а финиша на сцена.
Любен Атанасов
След семейството си най-много обичам театъра
