IN MEMORIAM
Публикувано на 08 Jul 2008 09:13
Преди една година, на фаталния 13 юли 2007 г., петък, като финален акорд на Празниците на културата дойде новината, че е починал Димитър Мечев - Учителя, човека-оркестър, диригент, актьор, читалищен деец, почетен гражданин на Велинград. Споменът за г-н Мечев е жив в сърцата на всички, които го обичаха и които уважават неговото дело, жив е в Музиката на Мечев, в читалищната сграда, откъдето тръгна в последния си път.
Към тези спомени прибавяме живото слово на Димитър Мечев, неговите думи такива, каквито са останали през годините на страниците на в. “Темпо”:
През 1979 г. оркестърът направи първата крачка да свири в Европа. През всичките тези години ние изнасяме в Европейския съюз култура, нашата класика и българските фолклорни ритми. Велинград трябва да се гордее с това! С оркестъра и мажоретките Велинград е отдавна в Европа.
Дълголетни са традициите ни и кризата не може да ги събори. Не трябва критичните моменти в развитието на държавата да ни спъват тотално. Хората са правили култура по време на турското робство, по време на войни оркестри са ходили да свирят на фронта. Нека сме оптимисти - така, както ние в трите читалища на Велинград оцеляваме.
Истински учител е този, който е истински творец.
Аз просто съжалявам, че на финала на моя творчески път имах възможността да стана един общински глас.
Часовникът е противопоказен на изкуството. Нашите репетиции са до среднощ, въпреки студа или снега и затова велинградчани ще продължават да обичат театралната сцена. Изкуството не признава часовник!
Считам, че най-естествен граждански дълг, особено днес, е извършването на обществена дейност. Това са усилия, които са наш дълг към следващите поколения - младата генерация. Приоритет е да помагаш както и с каквото можеш на своя роден край.
Ние, музикантите и мажоретките, вече една година с гордост носим името на нашия обичан Учител.
Той ни показа магията на музиката и желанието за пълно себеотдаване, за да доставим радост на Нейно величество публиката. Той ни научи на истински патриотизъм и родолюбие, гордо защитаване на името на Велинград и България по европейските сцени.
Прекланяме се пред светлата ти памет, Учителю!
Момичетата и момчетата от Представителен духов оркестър с мажоретен състав “Димитър Мечев”
Хумористичен спомен за Мечев
Беше време оно. Колехме му прасе екип самодейни тетрали: аз и Кольо Родин като главни касапи, а Петко Чилев и Борис Нечитайлов като чираци.
- Даскале, ти са бая заможен - всяка година прасе!
- Ти ги знаеш, ама чакай да ти кажа една ракитовска. Навремето една мома от долните села пристигнала в Ракитово и техните се вдигнат да дойдат да видят какво място е намерила. Пристигнат в Ракитово, питали първия срещнат: “Абе, тъй и тъй, човек, така и така, едно наше момиче избягало с един ваш ракитовец...”. “Знам, знам, - рекъл ракитовецът - ей там живеят” и им показал къщата. “Ами какви хора са, заможни ли са?”, попитали селяните. “Ами, заможни! Те и лани не са клали свиня!”.
Поклон и минута мълчание! Липсваш ни. Обичаме те.
Христо Семерджиев
Към тези спомени прибавяме живото слово на Димитър Мечев, неговите думи такива, каквито са останали през годините на страниците на в. “Темпо”:
През 1979 г. оркестърът направи първата крачка да свири в Европа. През всичките тези години ние изнасяме в Европейския съюз култура, нашата класика и българските фолклорни ритми. Велинград трябва да се гордее с това! С оркестъра и мажоретките Велинград е отдавна в Европа.
Дълголетни са традициите ни и кризата не може да ги събори. Не трябва критичните моменти в развитието на държавата да ни спъват тотално. Хората са правили култура по време на турското робство, по време на войни оркестри са ходили да свирят на фронта. Нека сме оптимисти - така, както ние в трите читалища на Велинград оцеляваме.
Истински учител е този, който е истински творец.
Аз просто съжалявам, че на финала на моя творчески път имах възможността да стана един общински глас.
Часовникът е противопоказен на изкуството. Нашите репетиции са до среднощ, въпреки студа или снега и затова велинградчани ще продължават да обичат театралната сцена. Изкуството не признава часовник!
Считам, че най-естествен граждански дълг, особено днес, е извършването на обществена дейност. Това са усилия, които са наш дълг към следващите поколения - младата генерация. Приоритет е да помагаш както и с каквото можеш на своя роден край.
Ние, музикантите и мажоретките, вече една година с гордост носим името на нашия обичан Учител.
Той ни показа магията на музиката и желанието за пълно себеотдаване, за да доставим радост на Нейно величество публиката. Той ни научи на истински патриотизъм и родолюбие, гордо защитаване на името на Велинград и България по европейските сцени.
Прекланяме се пред светлата ти памет, Учителю!
Момичетата и момчетата от Представителен духов оркестър с мажоретен състав “Димитър Мечев”
Хумористичен спомен за Мечев
Беше време оно. Колехме му прасе екип самодейни тетрали: аз и Кольо Родин като главни касапи, а Петко Чилев и Борис Нечитайлов като чираци.
- Даскале, ти са бая заможен - всяка година прасе!
- Ти ги знаеш, ама чакай да ти кажа една ракитовска. Навремето една мома от долните села пристигнала в Ракитово и техните се вдигнат да дойдат да видят какво място е намерила. Пристигнат в Ракитово, питали първия срещнат: “Абе, тъй и тъй, човек, така и така, едно наше момиче избягало с един ваш ракитовец...”. “Знам, знам, - рекъл ракитовецът - ей там живеят” и им показал къщата. “Ами какви хора са, заможни ли са?”, попитали селяните. “Ами, заможни! Те и лани не са клали свиня!”.
Поклон и минута мълчание! Липсваш ни. Обичаме те.
Христо Семерджиев
Велинград тел: 0876521487
Продава апартаменти във Велинград
CopyRight Вестник "Темпо" ЕООД , Велинград 2023