Сред големите опасности в изкуството е да стоиш на едно място. Не по-малко опасно е след като си достигнал един творчески връх, да се опиеш от височината.
Много е радващо, че с премиерния спектакъл “Клошария” самодейният театър към читалище “Отец Паисий” доказа пред своята публика, че не е подвластен на подобни опасности. След безспорния и огромен успех на юбилейната пиеса “Стогодишно смешно театро” очакванията бяха големи - ние, зрителите, гледали велинградските актьори на сцената на Народния театър “Иван Вазов” и в чужбина, вече знаехме колко много могат те.
Премиерата на 2 юли потвърди нивото на велинградския самодеен театър. Плюс нещо особено ценно: даде старт на двама млади актьори, което е инвестиция в бъдещето.
С пиесата “Клошария” театърът рискува поне в няколко посоки: заложи на съвременна пиеса на младия български драматург Димитър Христов, повери режисурата на младата Валентина Фиданова-Коларова, смело експериментира с включването на мултимедия в спектакъла. Който рискува - печели!
Дойенът Христо Семерджиев, всепризнатата любимка на публиката Росица Паунова, темпераментната Ани Станкова, която прави една от най-силните си роли, ентусиазираните дебютанти Боян Захов и Спас Караилиев се сработиха чудесно на сцената. И на нея оживя днешна България, но не тази на жълтите павета и света от лъскавите реклами, а България на бедните и самотните. Те са много, крачат гордо, имат своя философия, изтъкана от горчив хумор, самоирония, гняв: “Просяците живеем здравословно - гладолечение, калолечение, чист въздух”, “Шантав живот: ако не убиеш - ще те убият, ако не окрадеш - ще те окрадат, ако не излъжеш - ще те излъжат”, “Държавата ни е рай, само че за идиотите!”. Освен с напрежението на премиерата и дебюта актьорите се справиха абсолютно професионално и с извънредна ситуация - на два пъти сцената потъва в мрак, но те запазиха самообладание и продължиха да играят.
Авторът на пиесата Димитър Христов и режисьорката Валентина Фиданова-Коларова бяха бурно аплодирани от публиката, като оценка за злободневността на пиесата и за оригиналното режисьорско решение пространството на театралната сцена да бъде разширено с помощта на мултимедия. Заедно с публиката аплодираше и колегата режисьор Мариус Донкин, който също подготвя нов спектакъл с велинградските самодейци.
Финалът на премиерата имаше и друг, много силен емоционален заряд: Христо Семерджиев отпразнува 45 години от своето първо актьорско изпълнение на сцена. През всичките тези години той има много награди, сред които най-важната е обичта и уважението на хората - думите бяха на кмета Иван Лебанов, а публиката ги потвърди с нестихващи аплодисменти. Г-н Лебанов поздрави Христо Семерджиев и за това, че освен актьор е и човек с гражданска позиция. Цветя и поздравителен адрес към актьора поднесе и председателят на Общинския съвет Борис Голомехов. Всички самодейци от театъра се качиха на сцената с цвете за бай Христо, а председателят на читалищното настоятелство Цветан Котев му поднесе статуетка на Дон Кихот с пожелание още дълги години да бъде благородния рицар на Мелпомена.
“Доземи поклон на велинградската публика и на театралния колектив!”, каза Христо Семерджиев. А от нас: поклон пред неговото изкуство и пред несравнимото му чувство за хумор и успех на “Клошария”!
Елена Баева
“Клошария” - успешен експеримент
