Дългогодишният спор между общините Ракитово и Батак за земи на Цигов чарк навлезе в поредната си фаза. Преди седмица в Батак се проведе поредната среща между кметските администрации с участието и на областната управа. Публикуваме материала на ракитовското сдружение “Суткя”, за да бъде огласена и позицията на активното гражданско общество по актуалната тема.

Герои на нашето време
Беше времето, когато в биографията на всеки амбициозен младеж пишеше: ”...произхожда от прогресивно работническо/селско семейство.” Мина и времето, когато успяваха яки момчета със звучни прозвища, наричащи се взаимно „брато”. Днес успехът е свързан с необходимостта да си имаш партия. Още по-добре да са няколко партии. Подкрепяш тази, която е на власт в страната в момента. Ако някой се пита как това може да бъде съвместено с идеали, идеи, програми и други ценности, то отговорът е лесен – това не са никакви ценности, а само помощни средства. Истинската ценност са само и единствено парите. Който не мисли така, е просто един неудачник и бъдещето му е да бъде маргинал или да се изнася от България. В страната ни вече няма място за идеи и идеали, защото навсякъде положението се владее от политическата хамелеонщина. Политическите елити по места, а и на национално ниво, смениха по няколко партии. Повсеместното нагаждачество, интриги и безхаберие изтриха като с гума ентусиазма на хората и в огромната духовна яма остана само апатията. Вече няма никакво значение за кого гласуваме, защото кандидатите за съветници, кметове, депутати имат различни имена, но едно и също лице – хамелеони, които по време на изборите се показват, усмихват се, дори поздравяват, но седмица след това изчезват в канцеларии или кой знае къде и само от време на време се чува, че са разрешили успешно техен личен проблем. Един властимащ уредил децата си в чужбина, друг властимащ си купил парче държавна гора, трети властимащ...
„Е, ще попита любознателният читател, а има ли модел или някакъв челен опит, за да се поучат хората”? Както беше казал философът Хегел, щом като това положение съществува, значи има някакъв разум в него, има някаква полза. Има модел, любознателни читателю. Ако искаш да видиш героите на нашето време, иди в историческия град Батак. Той е емблема на новото време в България. Вероятно от там идва терминът „политически батак”. Там след демократичните промени кметът и повечето общински съветници са от управляващата в момента партия или коалиция в страната. Депутатите неизменно са издигнати или подкрепени от уж критикуваната партия ДПС. Ако някой ви каже, че може би това е политическа прозорливост, отговорете му – не, обикновено нагаждачество и хамелеонщина на местния елит, от която страдат и обикновените батачани. Доказателствата са много, но в крайна сметка те еманират в едно - хората бягат от града и от района. В града са останали само около 3000 души, населението застарява, има десетина първокласници за следващата учебна година. Бягат и хората от околните селища, подгонени от безработицата и липсата на перспектива. А районът има невероятни природни и исторически дадености, всички наши и чужди туристи са очаровани.
Проблемът
Районът е в застой, защото Велинград и Батак по времето на социализма отбелязаха значителен напредък в областта на курортното дело, а Ракитово изостана. Те успяха да изградят леглова база и инфраструктура, а Ракитово е още бяло петно. Но голяма част от културно-историческите обекти и местата, подходящи за туризъм и спорт са на територията на община Ракитово, в това число и почти целия курорт Цигов чарк и мястото на бъдещия ски център Сютка. Липсата на обща стратегия и визия на района води до противоречия. Силните в политическо отношение Батак и Велинград, вместо да подадат ръка на Ракитово, просто си вземат онова, което им трябва. Особено драстичен е примерът с курорта Цигов чарк. Там беззаконието и корупцията имат дълга история и по своята изобретателност и наглост са се превърнали в емблема на „батащината” в държавата.
История на сагата
Цигов чарк
С Решение №54/22.06.1971 г. бившият Окръжен народен съвет – Пазарджик възлага на тогавашния ГОНС – Батак „провеждане на благоустройствените мероприятия, организацията на търговското снабдяване, контрол по строителството, поддържане хигиената и други. В срок до 15.VII.1971 г. да се проведе среща с представителите на ГОНС – Батак, Пещера и Ракитово и представители на Окръжния кооперативен съюз и обсъди въпроса за единно ръководство на търговската мрежа на курорта язовир Батак.
От текста личат добрите намерения на бившия ОНС – Пазарджик, който цели резултат в две посоки: от една страна да се организира правилното стопанисване на легловата база и инфраструктурата около целия язовир Батак и от друга – да се подпомогне стабилизирането на гр. Батак, където вече е започнал демографският срив. Но както често се случва добрите намерения водят към ада. Батак се възползва от дадената възможност и вместо да се ограничи само в сферата на стопанисването, започва да се разпорежда като пълноправен собственик на курорта. Община Пещера е силна (тогавашният Председател на Окръжния народен съвет – Пазарджик е Коста Атанасов, от Пещера), затова пещерската земя е непокътната и там се развива курортът “Св. Константин”. Ракитовските позиции са слаби и батачани се разпореждат с ракитовската земя. Първоначално го правят чрез бившия ОНС – Пазарджик, а след това директно, защото Пазарджик предава неодобрения Застроителен регулационен план на курорта Цигов чарк на Батак. И започва сагата на незаконността и корупцията. Община Батак сключва сделка след сделка. Всички представители на партията-столетница и на държавата от средния и висшия ешелон, от които зависи някакъв проблем на Батак, веднага получават хубав парцел и помощ за построяване на вила на Цигов чарк. Какво по-хубаво от това – земята е ракитовска, а всички облаги са за Батак. Ето така се прави помен с чужда пита. Ракитовци да пият една студена вода. Още повече, че на Ракитово са възложени само изпълнителски и технически дейности, за да си заслужат водата с пот на челото: поддръжка и обслужване на ел. мрежата, на телефонната мрежа, на търговската мрежа, опазване на гората от бракониери, захранване на курорта с вода от ракитовския водопровод от м. Скелите. Дейност, свързана само с отговорности и никакви облаги. И така до промените през ноември 1989 г.
Първите опити за узаконяване на грабежа на земята са направени още през 1979 г. и впоследствие през 1984 г. През 1979 г. Агропромпроект разработва нов кадастър и включва целия поземлен фонд около яз. Батак в землището на община Батак. Поради недовършване на процедурата, предвидена в Закона за единния кадастър от 1971 г., по-късно нанесените граници са обявени за незаконосъобразни. През 1984 г. Геопланпроект изработва нова карта, като този път включва в баташкото землище и ракитовска гора, която според неодобрения Застроителен регулационен план /ЗРП/ на курорта е продадена от батачани на различни предприятия и организации и незаконно застроена. Процедурата, предвидена в Закона за единния кадастър от 1971 г., не е довършена и по-късно картата отново е обявена за незаконосъобразна.
В този спор се намесва и бившият Областен народен съвет – Пловдив, който с Решение № 41/21.04.1989 г. се опитва да определи нова граница между Ракитово и Батак, въпреки че областните съвети тогава нямат такива правомощия. Чудно ли е, че и тогавашният Председател на Областен народен съвет – Пловдив Стоянка Кръстенова има вила като палат на Цигов чарк?
Справедливостта временно е възстановена, когато с Решение №200/24.09.1990 г. Бюрото на Министерски съвет „на основание чл. 103, т. 15 от Конституцията на НР България отменя Решение №54 на Изпълнителния комитет на бившия Окръжен народен съвет - Пазарджик, от 1971 г. и Решение №41 на Изпълнителния комитет на Областния народен съвет – Пловдив, от 1989 година”. Ракитовци си отдъхват. Възстановена е границата, определена и утвърдена с Указ на Народното събрание съгласно изискванията на Постановление №274/18.07.1955 г., обнародван във вестник „Известия” – бр.7/23.01.1959 г. Сложен е край на тридесет годишната неправда друг да се разпорежда със земите им. Но радостта им е кратка – само около месец. Батачани са решили да предизвикат отмяна на решението на МС. Баташкият народен представител и министър на финансите Белчо Белчев организира среща на Цигов чарк между ръководствата на двете общини. На нея са поканени вицепрезидентът на Република България Атанас Семерджиев, министърът на земеделието Тодор Пандов и негови експерти. Баташкото ръководство не присъства на Цигов чарк и искат срещата да се проведе в Батак. Белчо Белчев уверява всички, че срещата ще протече нормално, макар че знае за скритите намерения на батачани да вкарат участниците в капан. Същия ден там от обяд се раздава безплатна ракия. След като участниците в срещата влизат за разговор в сградата на общината в Батак на площада се пускат уредбите, гърми революционна музика, започва да бие историческата баташка камбана. „Боят настана, тупкат сърца ни, ето ги близо наште душмани...” Преговори в такава обстановка не могат да се проведат. Вицепрезидентът, министър Пандов и народният представител д-р Александър Попов (от Велинград) се готвят да си тръгнат. На изхода ги посрещат озверели пияни батачани с викове и дръжки на знамена. Вицепрезидентът е ударен с дръжка от знаме и след като се скрива в сградата на общината, тълпата се нахвърля върху служебната му волга и я преобръща. Скандалът е потулен набързо, но „героичните” батачани постигат своето – министър-председателят Андрей Луканов решава, че справедливостта и приложението на законите ще почакат и последва Решение №214/1990 г. на Бюрото на Министерски съвет, с което се замразява предишното Решение №200/1990 г. Доволните батачани продължават беззаконията във времето напред.
Продължението на сагата Цигов чарк
Землищният спор придобива нови измерения през 1992 г., когато Министерство на земеделието, управление „Поземлена реформа” предава на Поземлена комисия – Батак правото да връща земеделската земя на собствениците в спорната зона. Това е нова несправедливост, защото според границата, утвърдена с Указ на Народното събрание, обнародван в бр. 7/23.01.1959 г. на в. „Известия” спорната зона си е изцяло в землището на община Ракитово. Отнето е правото на Ракитово да администрира територията си. Независимо от уверенията на управление „Поземлена реформа” (писмо №92-00-7/23.02.1993 г.), че това не е определяне на нови граници, на практика ракитовци са принудени да пътуват до гр. Батак, за да си търсят земите. Мнозина са загубили през годините на социализма документите и губят собствената си земя, която община Батак актува като своя мера и започва да я разпродава. Говори се, че част от батачани, чиято земя е попаднала в язовира, чрез заменки са се сдобили със земя от мерата на Батак (ракитовските неопознати земи). Така например все още са спорни 18 дка ракитовски джамийски земи, а 99 дка ракитовски вакъфски земи уж били в язовира.
Но както се казва, апетитът идва с яденето. На някого му хрумва гениалната престъпна идея част от ракитовската гора, попадаща в курортната зона, да бъде извадена от горския фонд и Поземлена комисия – Батак да я актува като общинска мера на Батак. Какво от това, че горският фонд на Ракитово има повече от 100 годишна история, подкрепена с картен материал от преди Освобождението и твърдо определени гранични знаци на терена?
През 1999 г. в новия лесоустройствен проект на ДДС-Ракитово тези зони се появяват като бели петна, сиреч някаква неопозната, ничия земя. Първоначално тази „ничия” земя включва 28 горски отдела покрай цялата язовирна ивица от стената на язовир Батак (Дъното) до пътя Ракитово-Батак (центъра на курорта) в рамките на около 1200 дка, стигаща чак до промишлената зона на Костандово и гробището на Ракитово. Вероятно засрамени, батачани все пак са се отказали наполовина от претенциите си и са се задоволили с около 630 дка вековна гора (100-130 годишни борове и ели) само в района на неодобрения ЗРП в м.Голям Голак, м. Янева скала, м. Къртач. Но пък бързината по разпродаването на „новата баташка мера” е невероятна – десетки продажби на безценица.
Някой би казал:”Не е възможно през 21 век в България, член на ЕС, вековна гора да се продава като ливада!” Оказа се, че може! Баташкият кмет продава, ракитовските горски пишат актове, пещерският районен съд ги отменя, понеже кметът си е актувал тези гори като своя мера и издава строителни книжа на основание на многократно цитирания неодобрен Застроителен регулационен план на курорта. Схемата работи безотказно! Гора си е купил даже Беев-баща и то по 15 лв. квадратния метър. Той би казал, че дори е скъпо, защото има други, които са се облажили за 6, 9 или 11лв. квадратния метър. Министърът на земеделието мълчи и не реагира, нищо че още през 2003 и 2004 г. Районното управление на горите – Пазарджик протестира срещу беззаконието. На среща в община Ракитово на 09.06.2008 г. председателят на Комисията по земеделие и гори при НС Васил Калинов казва, че не е запознат с проблема, макар че има на два пъти парламентарни питания по въпроса. Обещава да провери и да има реакция, но реакция няма. Но само той губи, защото според отработената схема ако се активизира малко, за да го спрат батачани може и вила да му построят. Няма никакви действия и от новия шеф на Държавната агенция на горите – Стефан Юруков. Няма реакция и от прокуратурата, може би защото Главна прокуратура – България има почивна база на Цигов чарк и се говори, че главният прокурор си пие кафето в Батак.
Президентът Първанов като историк се изказа в защита на исторически Батак, но едва ли ще се изкаже срещу провежданото беззаконие на батачани. Та нали вицепрезидентът Ангел Марин е батачанин?
Държавата ни постепенно се превърна в един пълен батак, едно политическо блато. Вярно, Батак може да бъде емблема на това политическо нагаждачество, беззаконие, безхаберие, но не искаме да засягаме обикновените батачани, повечето от които са честни хора и също страдат от действията на своите управляващи. Те самите виждат, че никой не смее да се противопостави на беззаконието. Това беззаконие продължава десетки години и се върши от община Батак, от областни управи, от министерства, от прокурори и съдилища. Нали те знаят, че всички документи се издават по неодобрен Застроителен регулационен план, т. е. са незаконни. Никой не реагира и всеки тихомълком гледа да докачи парче от баницата – ракитовската гора и ливадите, които ракитовското джамийско настоятелство, ракитовци, костандовци и дорковци не са успели да си върнат. Ракитовското общинско ръководство твърди, че спор няма, защото държавните органи са се произнесли по въпроса, коя е действащата граница.
В протокол от 16.04.2004 г.,одобрен от Министъра на земеделието и горите Мехмед Дикме, на Комисия от МЗГ и МРРБ в т. 1 от констатациите четем: ”Определената по изискванията на Постановление №274/18.07.1955 г. землищна граница и утвърдена с указ на Народното събрание на НРБ, обнародван във вестник „Известия” бр. 7/23.01.1959 г., е нанесена в Геокартфонда върху карти в М 1:25 000, но не е означена с трайни знаци. За означаване на същата са дадени указания на община Ракитово с писмо с изх. №09-9/15.03.2004 г. на Агенция по кадастъра”. Предишното общинско ръководство на Ракитово вместо да изпълни указанията и да материализира границата с трайни знаци, се обръща към Областния управител – Пазарджик, той да означи границата. Той не се е намесил и границата остава неозначена. Това води до продължаване на беззаконията, а хората в Ракитово са тотално объркани. Те чакат да видят реакцията на сегашното общинско ръководство. Дали ще защити интересите на жителите на общината или по примера на Санчо Панса ще се задоволи с врабче в ръката, вместо да търси орел в небето.
Отзвукът
В Ракитово вече почти никой не вярва, че границата с Батак ще бъде материализирана според законите на страната и ракитовци ще могат да администрират цялата си територия. Самото споменаване на името Батак предизвиква буря от страсти. Нека си припомним проектът на Мартина Балева и немския културолог проф. Бредекамп от Хумболтовия университет в Берлин. Веднага ги обвиниха, че искат да ревизират историята, а те самите казват, че не искат подобно нещо. Те само твърдят, че събитията от 1876 г. продължават да влияят върху обществения живот и днес. На проведената дискусия в Хумболтовия университет – Берлин през месец май 2008 г. един от участниците, Маркус, казва: ”...но явно има нещо по-дълбоко. Нещо, което не е изяснено около българската идентичност, какво е да си част от тази нация. Вие, българите, явно имате да дебатирате помежду си още много” (в. Капитал, 10-16 май 2008 г.,стр. 33). Вероятно е така, защото как иначе ще си обясним желанието на батачани да потъпчат действащите закони и да искат да се прилага историческото право, правото на силния. Сигурно трябва да поканим културолозите от Хумболтовия университет да проведат следващата си дискусия в Ракитово и да им дадем доказателства за тяхната правота. Вече повече от век батачани притискат околните селища. Първата изселническа вълна е била веднага след Освобождението. За нея свидетелства дори Митхад паша, който твърди, че от изселниците от България над 1 милион са чисти българи, приели исляма. Втората изселническа вълна е през 1912-1913 г., по време и след Балканската и Междусъюсническата войни. Голяма част от имотите на изселниците са купени на безценица или просто са завладени от батачани в района на Баташкото блато (дн. язовир Батак). Така скоро, натрупали имоти, батачани започват през 30-те години на ХХ век опити за промяна на землищните граници. Но тогава е имало спазване на законите и независими съдилища, които си позволяват да отменят дори Указ на цар Борис III, издаден в полза на Батак. Днес независимите съд и прокуратура са партийно зависими. Местните и държавни администрации работят срещу държавния интерес и нарушават законите. На обикновените хора не им остава нищо друго, освен да гледат как толерирани селища като Батак правят каквото си искат.
Опит за оптимистичен край
Политолозите се умориха да повтарят, че преходът в България е приключил. Повечето хора сигурно са склонни да им вярват. Днес предлагаме нов критерий за край на прехода – преходът ще е свършил, когато героите на времето са честни хора, спазващи действащите закони, които имат предсказуемо ежедневие. Сега журналистите клатят разсеяно и разочаровано глава, когато трябва да пишат за кражби и беззаконие, за политически чадъри, интриги и нагаждачество. Сиреч: ”Пак ли? Кой ще го чете това? И после пак нищо няма да се промени”. Може би са прави, а може би не... Ами ако главният прокурор се заинтересува и реши да сложи край на беззаконието? Ако шефът на Държавната агенция на горите реши да брани държавната гора? Ако вицепремиерът Плугчиева и министърът на вътрешните работи Миков решат да се борят срещу корупцията? Ако Доган за един ден забрави интересите на управляващите в Батак и запита електората си от околните селища как живеят? Ако омбудсманът на републиката Г. Ганев защити гражданския интерес и законите? Ако президентът Първанов реши да бъде президент не само на „баташките българи”, а на всички? Ако батачани, както казва краеведът от преди Освобождението Ст. Захариев, пак станат „батьове”, сиреч големи не на ръст, а със своята справедливост, честност и чистота?
Тогава България ще стане добро място за живеене.
Свилен Топчиев, председател на УС на сдружение “Суткя”

Предложения от Сдружението с обществено полезна дейност „СУТКЯ” – Ракитово:
1. Областният управител – Пазарджик да разпореди да се материализира землищната граница между общините Ракитово и Батак според изискванията на Агенцията по кадастъра – София. Тази граница е определена и утвърдена с Указ на Народното събрание , съгласно изискванията на Постановление №274/18.07.1955 г., обнародван във вестник „Известия”, брой 7/23.01.1959 г., нанесена е в Геокартфонда - София върху карти в М 1:25 000.
2. Незабавно да се спре издаването на строителни книжа по неодобрен Застроителен регулационин план на курорта Цигов чарк от община Батак, защото тези документи са незаконосъобразни.
3. Да се възстанови правото на Поземлена комисия – Ракитово да администрира цялото землище на общината и да изготви съответната Карта на възстановената собственост (КВС). 4. Да се обсъди възможността за съвместно управление на курорта Цигов чарк след изпълнение на точки от 1 до 3 на договорна основа от общините Ракитово и Батак.