

След поредица от грешки ще има ли вярно решение за болницата?
Публикувано на 23 Sep 2008 08:42
Какво ще стане с велинградската общинска болница?
Въпросът е зареден с напрежение и то ясно личи в апелите и декларациите, под които през последните седмици слагат подписи лекари, сестри и санитари. Между двете сгради в съседство (общинската “МБАЛ-Велинград” и новата частна болница “Здраве”) напрежението наистина е високо: част от персонала на общинската вече заяви намерението си да заработи в частната болница и така цели отделения са под заплаха да останат без специалисти.
Напрежение по темата цари и в общината. След няколкото публични срещи в момента текат разговори на ниво юристи и експерти. Общината е застрашена да се раздели с огромна собственост - сградата на болницата плюс прилежащите й терени. Под въпрос е и бъдещето на болничното здравеопазване в района.
Какво ще стане в болницата се питат и жителите на общините Велинград и Ракитово, защото за тях това от години е единственото болнично заведение. Вярно, че мнозина вече ходят по лекари в Пазарджик, Пловдив, София, но огромното мнозинство от хората разчитат на първо място на местната болница. Така че нейната съдба е важна.
Трус в болничния сектор във Велинград предстои. Дали той ще предизвика затваряне на общинската болница, дали ще има обединение със “Здраве” и “ДКЦ 1”, дали ще има работа за всички медицински сестри и санитари, дали пациентите ще бъдат лекувани по-добре? Всичко това зависи от решенията и действията на общинската управа. Няма да гадаем какви ще са те. Вместо това, с идеята, че уроците на историята са важни, ще припомним как в резултат на действията и решенията на няколко общински управи, на ръководството на “МБАЛ-Велинград” и лекарското съсловие се стигна до днешната улица без изход:
10 май 2001 г.: общината продаде поликлиниката
На въпросната дата преди 7 години с гласовете на 18 общински съветници бе продадена общинската поликлиника. Кмет на общината по онова време е д-р Цветан Дафов, който е главен двигател на приватизацията на здравното заведение. В сделката има поне три парадокса. Първо, приватизацията на общинската поликлиника не е обявена в “Държавен вестник”. Второ, общината продава, въпреки че има реституционни претенции. Трето, печели купувачът, предложил по-ниска оферта.
Кандидат-купувачите са две дружества. В “Дестомед 2000”, в което участват лекари от поликлиниката, управители са д-р Румяна Чушкова, д-р Павлина Ангелова и д-р Георги Дошев. В “Медицински център Велинград” с управители д-р Иво Гугалов и д-р Емил Драгийски освен лекари от поликлиниката участва и външен инвеститор - д-р Михаил Тиков.
Офертата на “Дестомед 2000” е 568 735 лева, “Медицински център Велинград” предлага 400 000 лева. Предложението да бъде предпочетена по-ниската оферта е на специална комисия и е подкрепено от кмета д-р Дафов и 18-те съветници. При гласуването в залата на Общинския съвет лекарите са разделени, всяко от дружествата защитава позицията си. Веднага след решението в полза на “Медицински център Велинград” от “Дестомед 2000” започват обжалване по съдебен ред. Тук кметът д-р Цветан Дафов отново изиграва силен коз: в писмо до Пазарджишкия окръжен съд той обяснява, че обещаната от “Медицински център Велинград” първоначална вноска от 200 000 лева е крайно необходима за издръжката на общинската болница. Обжалването е прекратено, договорът за продажба на общинската поликлиника на “Медицински център Велинград” е подписан.
Този договор е важен, защото има множество последици през всички следващи години, та и до ден днешен. Заложена е симбиозата между вече частната поликлиника, по-късно преименувана на “ДКЦ 1”, и общинската болница, която остава да ползва под наем редица помещения в сградата: клинична лаборатория, аптека, администрация и др. Заложени са неясноти по собствеността на Центъра по хемодиализа и Микробиологичната лаборатория. Заложена е дългосрочната стратегия в сградата на “ДКЦ 1” да се затвори целият кръг по обслужване на пациентите: общопрактикуващите лекари получават помещения в сградата и насочват пациентите към специалистите от “ДКЦ 1”, сред които са и много лекари от общинската болница.
От 2002 г., когато управител на общинската болница става д-р Йорданка Савова, системата работи като добре смазан механизъм до
юли 2005 година: “ДКЦ 1” поиска да строи нова болница
Тогава “ДКЦ 1” внася искане да изкупи общинските помещения в сградата си и да започне строителство на нова болница. Междувременно кмет на общината вече е станал Стоян Дулев, а за Общинския съвет тече мандат 2003-2007 г. По първото искане съветниците са против и общината остава съсобственик в поликлиниката. Намеренията за строеж на нова болница имат твърди противници и твърди защитници.
Сред твърдите защитници са 31 лекари, които заявяват в писмено становище до местния парламент: “Приветстваме идеята за строеж на нова болница. Тя ще даде шанс за съществуването и на общинската болница, чието ръководство и персонал досега работят в ясно взаимодействие в “ДКЦ 1”. Колкото и да е парадоксално на пръв поглед, за строежа на частната болница агитират и управителят на общинската “МБАЛ-Велинград” д-р Йорданка Савова, и общинският контрольор по онова време д-р Здравка Масларова. Пред съветниците д-р Савова казва: “Общинската болница няма да пострада от строежа на частното здравно заведение. Не се страхувам, че “МБАЛ-Велинград” ще фалира. Задълженията на болницата са 50-60 000 лева, спекулира се, че са повече!”.
Съветниците са разделени на два лагера. Общо е мнението, че здравното обслужване на хората от общината не е на желаното ниво. Спорът е дали конкуренцията на една частна болница ще е оздравителна за системата. “Където има монопол, там трева не никне” - тезата е на съветника Димитър Касапски и се споделя от доста от колегите му, които смятат, че трябва да насърчат конкурентното начало. В противовес съветникът Реджеп Сиджим цитира познатата максима с какво не се прави нов бардак, посочвайки, че на практика новата болница няма да доведе до конкуренция, защото преливането на лекари от общинската ще продължи.
Общинарите си дават ясна сметка, че с решение за строеж на частна болница залагат на карта бъдещето на общинската. Показателно е изказването на Иван Лебанов, който тогава е съветник: “Да не се прави частна болница на гърба на общинската! Ако се вземе базата, ще се заложи фалит на общинската болница, класическа схема за източване на общинската болница и рано или късно МБАЛ ще бъде приватизирана!”.
Но споровете и аргументите са едно, а гласуването - друго. На 28 юли 2005 г. 19 съветници поименно гласуват за строеж на нова болница на 4 етажа, с 60 легла и 5 отделения. Кметът Стоян Дулев дава старт на строежа, разбивайки бутилка шампанско в корпуса на машина, която започва изкопа между бившата общинска поликлиника и общинската болница.
Докато тече строежът, назрява и избухва нов конфликт:
25 май 2006 г.: д-р Савова удържа управленския пост в “МБАЛ”
На тази дата Общинският съвет освобождава от поста управител на “МБАЛ - Велинград” д-р Йорданка Савова. Гласува се нарочна декларация против опитите за сплашване на съветници, визираща д-р М. Тиков, който публично отрича. Основен мотив за свалянето от длъжност на д-р Савова, на която същите съветници преди това са удължили договора за управление, е лошото финансово състояние на болницата. Натежава и това, че тя не е изпълнила решение на Общинския съвет за вдигане капитала на търговското дружество. Темата е дискутирана нееднократно, още от управлението на врид кмета Атанас Водев, който настоя за вдигане на капитала, защото в противен случай дружеството ще се декапитилизира и ще бъде крайно уязвимо от страна на кредитори, ако те заложат на схемата “дълг срещу собственост”. От “МБАЛ-Велинград” обаче не вдигат капитала с аргумента, че така плащат по-ниски данъци?! Така е и до ден днешен...
Решението за освобождаването на д-р Савова е последвано от стачни действия на голяма част от лекарите и медицинския персонал, председател на инициативния комитет в нейна защита е д-р Веселин Радичев. Заведеното съдебно дело я връща на поста, на който остава до март 2008 г. Тогава д-р Савова е освободена с формален мотив изтичане на договора за управление. Пред съветниците лекари от “МБАЛ-Велинград” предупреждават, че ще се нарушат “деликатните отношения” между общинската болница и “ДКЦ-1” и това няма да е в полза на болницата.
март 2008 г.: опит за конкуренция
На горещия стол на управител на общинската болница по решение на Общинския съвет седна д-р В. Хърльов. Така общинската управа демонстрира желание да стабилизира болницата и да заработи в конкуренция с новата частна болница “Здраве”. Дори бяха гласувани 50 000 лева, с които сградата на работническото общежитие да бъде ремонтирана и да стане ДКЦ към общинската болница. Вече като кмет Иван Лебанов заяви, че докато той е начело на общината, болницата няма да бъде друга, освен общинска.
Но потвърждението на правилото, че пътят към ада е постлан с добри намерения, дойде бързо. Лекарското съсловие се разцепи, защото вече законът не позволява да работят в две болници и се наложи всеки да избира - остава в общинската или отива в частната. Собственикът на “ДКЦ 1” и “Здраве” д-р Михаил Тиков даде ясно да се разбере, че има с какво да диктува на общината правилата на играта: на негова територия е Клинична лаборатория, без която дейността на общинската болница е немислима; негови са рентген и скенер, без които огромен брой от клиничните пътеки на общинската болница ще бъдат закрити; в неговите ръце е решението дали да предяви към общината съдебен иск за 850 000 лева - сума, на която по думите му се равняват задълженията и пропуснатите ползи на общинската болница към него като доставчик на лекарства. Промяната в разположението на силите ясно се видя през
август 2008 г.: търсене на компромис
Твърдата позиция на общината се смекчи и кметът Иван Лебанов подписа Акт 16 на “Здраве”. Д-р Тиков формулира и ясно предложение: общинската болница, “ДКЦ 1” и “Здраве” да се обединят под формата на публично-частно партньорство. Подкрепиха го 44 лекари - предимно от “ДКЦ-1”, но и от “МБАЛ”, сред които и общинският съветник от ГЕРБ д-р Жеко Чешмеджиев, председател на Комисията по общинска собственост. Против идеята се подписаха 146 лекари, медицински сестри и санитари, работещи в общинската болница, според които това би означавало скрита приватизация на болницата.
Това е ситуацията, над която в момента мъдруват общинари, юристи, медици. Задачата им е със свръхповишена трудност: как след поредица от грешни решения да стигнат до вярното. Такава управленска задача може да се реши правилно, ако условието включва и взимане на поука от стари грешки. И ако е налице достатъчно кураж да се излезе от коловоза, в който здравеопазването във Велинград влезе преди 7 години.
Елена Баева
Въпросът е зареден с напрежение и то ясно личи в апелите и декларациите, под които през последните седмици слагат подписи лекари, сестри и санитари. Между двете сгради в съседство (общинската “МБАЛ-Велинград” и новата частна болница “Здраве”) напрежението наистина е високо: част от персонала на общинската вече заяви намерението си да заработи в частната болница и така цели отделения са под заплаха да останат без специалисти.
Напрежение по темата цари и в общината. След няколкото публични срещи в момента текат разговори на ниво юристи и експерти. Общината е застрашена да се раздели с огромна собственост - сградата на болницата плюс прилежащите й терени. Под въпрос е и бъдещето на болничното здравеопазване в района.
Какво ще стане в болницата се питат и жителите на общините Велинград и Ракитово, защото за тях това от години е единственото болнично заведение. Вярно, че мнозина вече ходят по лекари в Пазарджик, Пловдив, София, но огромното мнозинство от хората разчитат на първо място на местната болница. Така че нейната съдба е важна.
Трус в болничния сектор във Велинград предстои. Дали той ще предизвика затваряне на общинската болница, дали ще има обединение със “Здраве” и “ДКЦ 1”, дали ще има работа за всички медицински сестри и санитари, дали пациентите ще бъдат лекувани по-добре? Всичко това зависи от решенията и действията на общинската управа. Няма да гадаем какви ще са те. Вместо това, с идеята, че уроците на историята са важни, ще припомним как в резултат на действията и решенията на няколко общински управи, на ръководството на “МБАЛ-Велинград” и лекарското съсловие се стигна до днешната улица без изход:
10 май 2001 г.: общината продаде поликлиниката
На въпросната дата преди 7 години с гласовете на 18 общински съветници бе продадена общинската поликлиника. Кмет на общината по онова време е д-р Цветан Дафов, който е главен двигател на приватизацията на здравното заведение. В сделката има поне три парадокса. Първо, приватизацията на общинската поликлиника не е обявена в “Държавен вестник”. Второ, общината продава, въпреки че има реституционни претенции. Трето, печели купувачът, предложил по-ниска оферта.
Кандидат-купувачите са две дружества. В “Дестомед 2000”, в което участват лекари от поликлиниката, управители са д-р Румяна Чушкова, д-р Павлина Ангелова и д-р Георги Дошев. В “Медицински център Велинград” с управители д-р Иво Гугалов и д-р Емил Драгийски освен лекари от поликлиниката участва и външен инвеститор - д-р Михаил Тиков.
Офертата на “Дестомед 2000” е 568 735 лева, “Медицински център Велинград” предлага 400 000 лева. Предложението да бъде предпочетена по-ниската оферта е на специална комисия и е подкрепено от кмета д-р Дафов и 18-те съветници. При гласуването в залата на Общинския съвет лекарите са разделени, всяко от дружествата защитава позицията си. Веднага след решението в полза на “Медицински център Велинград” от “Дестомед 2000” започват обжалване по съдебен ред. Тук кметът д-р Цветан Дафов отново изиграва силен коз: в писмо до Пазарджишкия окръжен съд той обяснява, че обещаната от “Медицински център Велинград” първоначална вноска от 200 000 лева е крайно необходима за издръжката на общинската болница. Обжалването е прекратено, договорът за продажба на общинската поликлиника на “Медицински център Велинград” е подписан.
Този договор е важен, защото има множество последици през всички следващи години, та и до ден днешен. Заложена е симбиозата между вече частната поликлиника, по-късно преименувана на “ДКЦ 1”, и общинската болница, която остава да ползва под наем редица помещения в сградата: клинична лаборатория, аптека, администрация и др. Заложени са неясноти по собствеността на Центъра по хемодиализа и Микробиологичната лаборатория. Заложена е дългосрочната стратегия в сградата на “ДКЦ 1” да се затвори целият кръг по обслужване на пациентите: общопрактикуващите лекари получават помещения в сградата и насочват пациентите към специалистите от “ДКЦ 1”, сред които са и много лекари от общинската болница.
От 2002 г., когато управител на общинската болница става д-р Йорданка Савова, системата работи като добре смазан механизъм до
юли 2005 година: “ДКЦ 1” поиска да строи нова болница
Тогава “ДКЦ 1” внася искане да изкупи общинските помещения в сградата си и да започне строителство на нова болница. Междувременно кмет на общината вече е станал Стоян Дулев, а за Общинския съвет тече мандат 2003-2007 г. По първото искане съветниците са против и общината остава съсобственик в поликлиниката. Намеренията за строеж на нова болница имат твърди противници и твърди защитници.
Сред твърдите защитници са 31 лекари, които заявяват в писмено становище до местния парламент: “Приветстваме идеята за строеж на нова болница. Тя ще даде шанс за съществуването и на общинската болница, чието ръководство и персонал досега работят в ясно взаимодействие в “ДКЦ 1”. Колкото и да е парадоксално на пръв поглед, за строежа на частната болница агитират и управителят на общинската “МБАЛ-Велинград” д-р Йорданка Савова, и общинският контрольор по онова време д-р Здравка Масларова. Пред съветниците д-р Савова казва: “Общинската болница няма да пострада от строежа на частното здравно заведение. Не се страхувам, че “МБАЛ-Велинград” ще фалира. Задълженията на болницата са 50-60 000 лева, спекулира се, че са повече!”.
Съветниците са разделени на два лагера. Общо е мнението, че здравното обслужване на хората от общината не е на желаното ниво. Спорът е дали конкуренцията на една частна болница ще е оздравителна за системата. “Където има монопол, там трева не никне” - тезата е на съветника Димитър Касапски и се споделя от доста от колегите му, които смятат, че трябва да насърчат конкурентното начало. В противовес съветникът Реджеп Сиджим цитира познатата максима с какво не се прави нов бардак, посочвайки, че на практика новата болница няма да доведе до конкуренция, защото преливането на лекари от общинската ще продължи.
Общинарите си дават ясна сметка, че с решение за строеж на частна болница залагат на карта бъдещето на общинската. Показателно е изказването на Иван Лебанов, който тогава е съветник: “Да не се прави частна болница на гърба на общинската! Ако се вземе базата, ще се заложи фалит на общинската болница, класическа схема за източване на общинската болница и рано или късно МБАЛ ще бъде приватизирана!”.
Но споровете и аргументите са едно, а гласуването - друго. На 28 юли 2005 г. 19 съветници поименно гласуват за строеж на нова болница на 4 етажа, с 60 легла и 5 отделения. Кметът Стоян Дулев дава старт на строежа, разбивайки бутилка шампанско в корпуса на машина, която започва изкопа между бившата общинска поликлиника и общинската болница.
Докато тече строежът, назрява и избухва нов конфликт:
25 май 2006 г.: д-р Савова удържа управленския пост в “МБАЛ”
На тази дата Общинският съвет освобождава от поста управител на “МБАЛ - Велинград” д-р Йорданка Савова. Гласува се нарочна декларация против опитите за сплашване на съветници, визираща д-р М. Тиков, който публично отрича. Основен мотив за свалянето от длъжност на д-р Савова, на която същите съветници преди това са удължили договора за управление, е лошото финансово състояние на болницата. Натежава и това, че тя не е изпълнила решение на Общинския съвет за вдигане капитала на търговското дружество. Темата е дискутирана нееднократно, още от управлението на врид кмета Атанас Водев, който настоя за вдигане на капитала, защото в противен случай дружеството ще се декапитилизира и ще бъде крайно уязвимо от страна на кредитори, ако те заложат на схемата “дълг срещу собственост”. От “МБАЛ-Велинград” обаче не вдигат капитала с аргумента, че така плащат по-ниски данъци?! Така е и до ден днешен...
Решението за освобождаването на д-р Савова е последвано от стачни действия на голяма част от лекарите и медицинския персонал, председател на инициативния комитет в нейна защита е д-р Веселин Радичев. Заведеното съдебно дело я връща на поста, на който остава до март 2008 г. Тогава д-р Савова е освободена с формален мотив изтичане на договора за управление. Пред съветниците лекари от “МБАЛ-Велинград” предупреждават, че ще се нарушат “деликатните отношения” между общинската болница и “ДКЦ-1” и това няма да е в полза на болницата.
март 2008 г.: опит за конкуренция
На горещия стол на управител на общинската болница по решение на Общинския съвет седна д-р В. Хърльов. Така общинската управа демонстрира желание да стабилизира болницата и да заработи в конкуренция с новата частна болница “Здраве”. Дори бяха гласувани 50 000 лева, с които сградата на работническото общежитие да бъде ремонтирана и да стане ДКЦ към общинската болница. Вече като кмет Иван Лебанов заяви, че докато той е начело на общината, болницата няма да бъде друга, освен общинска.
Но потвърждението на правилото, че пътят към ада е постлан с добри намерения, дойде бързо. Лекарското съсловие се разцепи, защото вече законът не позволява да работят в две болници и се наложи всеки да избира - остава в общинската или отива в частната. Собственикът на “ДКЦ 1” и “Здраве” д-р Михаил Тиков даде ясно да се разбере, че има с какво да диктува на общината правилата на играта: на негова територия е Клинична лаборатория, без която дейността на общинската болница е немислима; негови са рентген и скенер, без които огромен брой от клиничните пътеки на общинската болница ще бъдат закрити; в неговите ръце е решението дали да предяви към общината съдебен иск за 850 000 лева - сума, на която по думите му се равняват задълженията и пропуснатите ползи на общинската болница към него като доставчик на лекарства. Промяната в разположението на силите ясно се видя през
август 2008 г.: търсене на компромис
Твърдата позиция на общината се смекчи и кметът Иван Лебанов подписа Акт 16 на “Здраве”. Д-р Тиков формулира и ясно предложение: общинската болница, “ДКЦ 1” и “Здраве” да се обединят под формата на публично-частно партньорство. Подкрепиха го 44 лекари - предимно от “ДКЦ-1”, но и от “МБАЛ”, сред които и общинският съветник от ГЕРБ д-р Жеко Чешмеджиев, председател на Комисията по общинска собственост. Против идеята се подписаха 146 лекари, медицински сестри и санитари, работещи в общинската болница, според които това би означавало скрита приватизация на болницата.
Това е ситуацията, над която в момента мъдруват общинари, юристи, медици. Задачата им е със свръхповишена трудност: как след поредица от грешни решения да стигнат до вярното. Такава управленска задача може да се реши правилно, ако условието включва и взимане на поука от стари грешки. И ако е налице достатъчно кураж да се излезе от коловоза, в който здравеопазването във Велинград влезе преди 7 години.
Елена Баева
CopyRight Вестник "Темпо" ЕООД , Велинград 2023