

Докога държавата ще дава 100 милиона за подслушване и 5 милиона за туристическа
Публикувано на 29 Sep 2008 22:00
На 26 и 27 септември Велинград има шанса да посрещне председателката на Държавната агенция по туризъм Анелия Крушкова, председателите на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация Благой Рагин и на Българския съюз по балнеология и СПА туризъм Стефан Шарлопов и голяма група журналисти от различни медии, занимаващи се с проблемите на туристическата индустрия. Поводът бе международният ден на туризма 27 септември, който подобаващо бе отпразнуван с посещение във винарската изба в Огняново и коктейл в “Двореца”. Предишната вечер пък домакините от Сдружението на хотелиерите и ресторантьорите във Велинград покани гостите на вечеря в “Рич”. Председателят на сдружението Златко Златанов по-късно обяви, че Велинград е готов да поеме домакинството на такава среща за 3 поредни години. Извън приятните вечери имаше и друга програма: среща с кмета на Велинград Иван Лебанов, който подробно представи туристическия потенциал на града и общината и национална среща с тема “Туризъм и медии”, в която участва зам.-кметът В. Цветанова, а браншът постави основните си проблеми.
С много цифри г-жа Крушкова потвърди неочаквано високия ръст на туризма в България през това лято: през юли страната ни е посетена от 15.6% повече туристи от юли 2007 г., а през август от 17.3%. За 7 месеца приходите от туризъм са 1 454 000 000 евро. Но продължава тенденцията българските туристи, които са напуснали държавата, да са повече от чужденците, които са дошли. 3 363 000 българи са предпочели да заминат в чужбина, предимно в Гърция и Турция.
В близките години рецептата за успех в туризма според европейските експерти ще включва три компонента: гастрономия и вино; малки градове и села; празници, концерти, емоция. Задачата е как българският туристически продукт да бъде направен разпознаваем, да наложи своето име и специфика и то не само на европейския пазар, защото битката вече е да се привличат туристи не по държави, а по континенти. Според А. Крушкова е логично да се мисли за реклама на България, насочена пряко към 100-те милиона пенсионери в Европа. Както и за реклама върху камиони и български хранителни продукти. Да предложим нещо уникално и разпознаваемо от България е наша обща задача, подчерта нееднократно председателката на ДАТ.
Представителите на различните браншови организации поставиха много проблеми, които най-ясно бяха формулирани в един от журналистическите въпроси: защоа България може да отдели 100 милиона за подслушване, а не за туристическа реклама? Общо бе мнението, че даваната от държавата сума за реклама от 5 милиона е жалка, обидна и недостойна, ако искаме България да излезе поне на европейския и руски пазар. Затова се стигна и до конкретно общо решение в най-кратки срокове да се иска среща с министъра на финансите и комисията по бюджет в парламента. На въпроса каква е сумата, нужна за реклама, Анелия Крушкова отговори, че ДАТ иска 20 милиона лева. Според бизнеса трябват минимум 50 милиона евро, защото конкуренцията не спи, няма страна, която да не се стреми към туризма и ако се забавим, ще платим висока цена, каза Благой Рагин. Той бе подкрепен от Витан Иванов, според когото държавата трябва да отпусне сума, адекватна на приноса на туризма в държавния бюджет. Председателят на Лозаро-винарската камара “Тракия” г-н Маджаров припомни базовата истина: 12% от печалбата на бранша трябва да се реинвестират в реклама.
Ако не направим нужното, за да може туризмът да заработи в синхрон с държавата, тази среща ще си отиде в историята, каза Златко Златанов. Много се говори за общия туристически продукт, който в крайна сметка трябва да се остави на хората, които се занимават с туризъм. Но кое е по-важно, попита З. Златанов: продукта или инфраструктурата и цялата политика в областта на туризма, за която отговаря държавата? Г-н Шарлопов акцентира, че трябва да бъде предотвратено превръщането на България в СПА менте дестинация. За целта е нужно сертифициране на хотелите по европейските стандарти, което съюзът по СПА и балнеология вече прави. Г-н Маджаров обяви, че от Лозаро-винарската камара разчитат на туризма да възроди българското земеделие. Отправна точка е синхронът с туризма, какъвто е заложен в създаването на 9 клъстера “Пътят на виното”.
Поредната уикенд-среща във Велинград наистина ще отиде в история, ако не доведе до търсения конкретен резултат: повече пари за национална реклама.
Елена Баева
С много цифри г-жа Крушкова потвърди неочаквано високия ръст на туризма в България през това лято: през юли страната ни е посетена от 15.6% повече туристи от юли 2007 г., а през август от 17.3%. За 7 месеца приходите от туризъм са 1 454 000 000 евро. Но продължава тенденцията българските туристи, които са напуснали държавата, да са повече от чужденците, които са дошли. 3 363 000 българи са предпочели да заминат в чужбина, предимно в Гърция и Турция.
В близките години рецептата за успех в туризма според европейските експерти ще включва три компонента: гастрономия и вино; малки градове и села; празници, концерти, емоция. Задачата е как българският туристически продукт да бъде направен разпознаваем, да наложи своето име и специфика и то не само на европейския пазар, защото битката вече е да се привличат туристи не по държави, а по континенти. Според А. Крушкова е логично да се мисли за реклама на България, насочена пряко към 100-те милиона пенсионери в Европа. Както и за реклама върху камиони и български хранителни продукти. Да предложим нещо уникално и разпознаваемо от България е наша обща задача, подчерта нееднократно председателката на ДАТ.
Представителите на различните браншови организации поставиха много проблеми, които най-ясно бяха формулирани в един от журналистическите въпроси: защоа България може да отдели 100 милиона за подслушване, а не за туристическа реклама? Общо бе мнението, че даваната от държавата сума за реклама от 5 милиона е жалка, обидна и недостойна, ако искаме България да излезе поне на европейския и руски пазар. Затова се стигна и до конкретно общо решение в най-кратки срокове да се иска среща с министъра на финансите и комисията по бюджет в парламента. На въпроса каква е сумата, нужна за реклама, Анелия Крушкова отговори, че ДАТ иска 20 милиона лева. Според бизнеса трябват минимум 50 милиона евро, защото конкуренцията не спи, няма страна, която да не се стреми към туризма и ако се забавим, ще платим висока цена, каза Благой Рагин. Той бе подкрепен от Витан Иванов, според когото държавата трябва да отпусне сума, адекватна на приноса на туризма в държавния бюджет. Председателят на Лозаро-винарската камара “Тракия” г-н Маджаров припомни базовата истина: 12% от печалбата на бранша трябва да се реинвестират в реклама.
Ако не направим нужното, за да може туризмът да заработи в синхрон с държавата, тази среща ще си отиде в историята, каза Златко Златанов. Много се говори за общия туристически продукт, който в крайна сметка трябва да се остави на хората, които се занимават с туризъм. Но кое е по-важно, попита З. Златанов: продукта или инфраструктурата и цялата политика в областта на туризма, за която отговаря държавата? Г-н Шарлопов акцентира, че трябва да бъде предотвратено превръщането на България в СПА менте дестинация. За целта е нужно сертифициране на хотелите по европейските стандарти, което съюзът по СПА и балнеология вече прави. Г-н Маджаров обяви, че от Лозаро-винарската камара разчитат на туризма да възроди българското земеделие. Отправна точка е синхронът с туризма, какъвто е заложен в създаването на 9 клъстера “Пътят на виното”.
Поредната уикенд-среща във Велинград наистина ще отиде в история, ако не доведе до търсения конкретен резултат: повече пари за национална реклама.
Елена Баева
CopyRight Вестник "Темпо" ЕООД , Велинград 2023