Беше 1977 година, три дни след земетресението във Велинград. Бях се качил на покрива на къщата си на ул. “Есперанто” 7, за да проверя последствията от първите трусове. В този момент триъгълника на покрива бе яхнал и калекото на моята жена в съседната къща. И тъкмо бяхме започнали разговор, когато пред погледа ми калекото подскочи около 30-40 см. нагоре и пак се приземи на билото на покрива. Епицентърът на трусовете през 1977 г. по данни на сеизмичната станция към БАН беше Велинград. Пиша това за младите, които не знаят. Велинград е известен в световен мащаб с най-много и разнообразни извори, с различен химичен състав и лечебни свойства. Това богатство, дадено от природата, при тоталитарния режим не бе пълноценно използвано, но може би това да е било причината, за да се запази за по-дълго време за населението на града и хилядите гости от цяла България и чужбина. Сега приоритетът на града е пълноценното използване на минералните извори и чрез тях създаване на курортен център от световен мащаб. Това ще увеличи заетостта и намали безработицата в града и околността. Но на каква цена за този малък ефект и то сезонен и необмислен в своите детайли от държавно ниво и общинска администрация? Нека разгледаме въпроса от техническа гледна точка, като изхождаме от информацията за дадената обстановка. Минералните извори са дошли на повърхността от някакво сеизмично действие, от подземните пластове. Минавайки край или от горещи райони, намирайки слаби места от съществуващи разседи, са излезли на повърхността. Вероятно са послужили като клапани, изменили посоката на много голям взрив, срещнал по-голямо съпротивление. И това може би да е неизригналият вулкан, оформен от природата като връх Острец. От наличните данни - земетръса през 1977 г. и многобройните извори, явно, че Велинград е построен върху клапаните на бойлера. Ето защо, от техническа гледна точка, за да запазим равновесието на подземните сили и минералните извори да текат, както досега, трябва на първо място проект за организация на експлоатацията на всеки извор: консуматори и определени водни количества - колко ще бъдат, какви ще бъдат и как ще се отделят от основния тръбопровод, за да не се нарушава равновесието в налягането във водоема (извора). Решени ли са тези въпроси? Ако са решени в някакъв проект, искаме да знаем с каква техника и апаратура ще се контролила равновесието - гаранция за взетите мерки за безопасност на града от страна на държавата. Респективно и от Министерството на околната среда и водите, което не е спазило Закона за водите, чл. 49, т. 2 и т. 3 - проект от страна на министерството няма, а ако имаше, трябваше техен представител да е на обсъждането при искането за изграждане на хотел до извора “Власа”. Тук не мога да отмина с мълчание какво може да се случи при така действащата неконтролирана експлоатация на минералните извори, която може да задвижи подземните пластове под града (наскоро имаше филм за подобен град с минерален извор и в близост загаснал вулкан, а последиците от дейността на човека - изцяло разрушен град). Дългогодишен проектант съм на “Водпроект”. Известен период проектирах помпени станции. Основният въпрос бе обезопасяването им от хидравличен удар. При спиране на помпата в основата й се получава 10 пъти по-голямо налягане, отколкото е геодезичното налягане. Но понякога по необясними причини се получава и по-голямо. Ако се наруши налягането в подземните пластове от неразумно пускане и спиране на спирателни кранове, може да се случат непридвидими последствия. Знае се, че група войници, минавайки по мост, е забранено да се движат в крак. Ако вибрациите на моста съвпаднат с вибрациите на движението, не може да се изчисли разрушителната сила на синхронизацията на двете вибрации. При нас не може да се предвиди разрушителната сила, ако вибрациите на промененото налягане от дейността на консуматорите и вибрациите на съществуващото налягане от извора влязат в синхрон. И така, едно министерство не си е свършило работата - дали от незнание на неговите специалисти или съзнателно, но последствията може много трагично да понесат невинни хора. Вероятно пак ще има вина, но виновни няма да има. Хора на Велинград, гости, от които зависи въпроса за обезопасяването на града, събудете се и защитете себе си и своите близки и имущество, докато все още е рано! Моля тези, които смятат, че са велинградчани и българи, да излязат със статии във вестника по въпроса. Г-н Лебанов, топката е във вас, вие сте на ред да защитите града! инж. Г. А. Табаков, водостроител