На 31 октомври в залата на Историческия музей зам.-кметът Ангел Даскалов откри първата археологическа изложба с експонати от нашия край с надслов “Археологически разкопки и теренни обходи в Община Велинград”. Директорката на музея Снежана Велева благодари на общината и Общински съвет за разбирането и помощта, на археолозите - доайена Асен Салкин и младия археолог Димитър Байраков и на Любка Зинкова, Величка Стаматова, Йорданка Лазарова, Мария Калпазанова и хората от ТД “Острец”, които първи започнаха това дело с разкопките на параклиса “Св. пророк Илия” над Клептуза. Изложбата ще бъде открита до 31 декември. За теренната археологическа експедиция “Велинград-2008” разговаряме с археолога Асен Салкин:
- Г-н Салкин, да спазим традицията при археологически работи в нашия край работещият археолог да прави своеобразен отчет пред нашите читатели - разказвайте!
- От юли започнахме теренни археологически проучвания на територията на община Велинград със задачата: да се открият нови археологически обекти, да се прецизира информацията за стари такива по отношение на местоположение, хронологически граници и проверка на състоянието им. Или с други думи: да се допълни археологическата карта на района, започната от колегите в Историческия музей, РИМ-Пазарджик и други специалисти.
- Какво установихте?
- Велинградска община е обхванала в по-голямата си част високопланински терен, непроучен и затова основната ни теренни обходи бяха насочени в района на Сютка и около него, а по-късно по южните склонове на Арапчал и Елин връх, билото на Стражата до гара Костандово, Драгиновско и долината на Печковец. Проверихме и докоментирахме 31 археологически обекта, от които новите са 15. В района на Сютка бяха фиксирани 7 обекта: тракийски некрополи от римската епоха, укрепени и неукрепени тракийски светилища, големи поселища, рудници. Интензивният живот, отбелязан в този район през късножелязната и римска епохи, говори, че тракийското племе беси се е занимавало активно с рударство. Освен че ги споменават в изворите като най-войнствените, бесите са били и прорицателите на едно от двете големи светилища на Дионис.
Освен многобройните скални светилища, открити в района и посветени на скалата и природните стихии, на територията на община Велинград се открива в голямо количество и тракийска култова керамика тип “Цепина”, която все още е загадка за науката. Проведената преди няколко дни първа научна конференция също възбуди интересни спорове.
Друг интересен район за проучване, който планирахме, но не можахме да довършим, е по южните скатове между Арапчал и Елин връх. Районът е интересен в смисъл на известна приемственост между тракийските светилища и построените върху тях раннохристиянски базилики, а по-късно средновековни християнски църкви. Три неукрепени скални светилища по склоновете представят първия тип от този вид светилища, за които на конференцията докладва колегата Байраков от ИМ-Велинград.
Успяхме да направим с помощта на Милен Налбантов частични проучвания на територията на Драгиново и района на микроязовира, където се натъкнахме на светилища, селища и некрополи и следи от интензивен живот още в праисторическо време (неолита).
Теренният обход по билото на Стражата и по северните и южни склонове към Драгиново и Чепинското корито установи гъста мрежа от селища, некрополи, светилища и надгробни тракийски могили от предримската и римска епохи. Изследването на този район не е завършено. Вероятно при следващите обходи ще съберем повече информация и ще разширим хронологическите граници на проучваните селища.
Направихме и по-внимателен оглед на м. “Калето”, която се намира на 2 км източно от Стражата. Освен че от него има отличен панорамен изглед към всички посоки, то представлява скалист връх с останки от крепостни зидове. През октомври на Калето направихме и сондажни разкопки. Очерта се правоъгълно простронство от 50 на 30 м, опасано от крепостен зид с дебелина от 1,90 м и изграден от ломен камък. Лошото е, че почти цялата вътрешна част е разкопана от иманяри. При сондажите открихме 3 напълно запазени глинени съдчета от т.н. керамика “Цепина”, други фрагменти от същия тип, парчета от питоси за съхраняване на зърно, хромели за стриване на зърното и многоброен керамичен материал. Открихме и сребърна монета на Истия от II в.пр.н.е. По сведения тук са били намирани и тетрадрахма на Езилас, републикански денари, сребърни монети на Истия.
Фактът, че в диаметър от няколко километра се откриват светилища и селища, в които намираме тракийска култова керамика, ни навеждат на мисълта, че вероятно това е тракийско укрепено светилище, посветено на скалата и природните стихии. Тук ще направя и уговорката, че това за сега е само хипотеза. Намерениеуто ни обаче е през следващата година да започнем редовни археологически разкопки на този интересен обект.
Тук е мястото да отбележа, че реализирането на теренната археологическа експедиция и на сондажните разкопки на Калето, не биха могли да се осъществят без помощта, оказана ни от община Велинград, от ловните стопанства и техните директори Гено Пеев и Венко Бозев, осигурили ни пълна подкрепа с транспорт, водачи и информатори, от кметствата по места и разбира се, колегите от музея, с които проведохме тези обходи и проучвания: Димитър Байраков, Снежана Велева, Георги Куманов,Илко Халачев и Милен Налбантов от Драгиново.
Искам да благодаря на хората, които дариха на музея археологически находки - керамични съдове, метални оръдия на труда, оръжия и други предмети и да изразя нашите очаквания за по-широка обществена помощ и подкрепа през следващия археологически сезон.
- Какво да очакваме през археологически сезон “Велинград-2009”?
- Задачите, които си поставяме, е да проучим някои от атрактивните обекти, в които да се извърши консервация и реставрация, за да могат те да се експонират и рекламират и така да се превърнат в приятна туристическа дистинация още през следващия сезон.
Веска Божкова