Колко дълъг е пътят от един разговор в кварталното барче в слънчев есенен следобед до създаването на една книга? В случая с “Фолклорни ескизи от Чепинско” този път се оказа дълъг, но книгата на Катюша Куманова и Георги Куманов вече излезе от печат като брой втори от поредица “Цепина” на Исторически музей - Велинград.
“В един слънчев есенен следобед бяхме седнали с Катюша на чаша кафе в кварталното барче. Обичахме тези срещи след работа. Тяхната атмосфера ни предизвикваше да творим планове, да обсъждаме идеи. Така в размяната на мисли по любимите за нас фолклорни и етнографски теми, сътворихме идеята за написването на “Етнография на Чепинско”. Скромният ни опит не ни попречи да помечтаем, да нахвърлим предстоящи задачи. Съдбата бе отредила среща с неизбежното и тези наши планове и задачи останаха встрани от вниманието ни. След като Катюша ни напусна без време, първата емоционална реакция бе да събера всичко написано от нея и то да бъде издадено като отделна книга. Постепенно в процеса на събиране на всичките публикувани и ръкописни материали се върнах към нашата стара идея.”
Така в предговора Георги Куманов се връща към раждането на идеята и нейните нови измерения: решава да не прави претенциозната “Етнография на Чепинско”, тъй като за подобно амбициозно издание са необходими усилията на голям авторски колектив, а да събере между кориците на книгата ескизи - като подготовка за една по-голяма картина на фолклора и традициите в Чепинско.
В богатото съдържание на книгата читатели на различна възраст и с различни интереси ще могат да открият значимата за себе си тема. Ето само няколко, които дават представа за разнообразието на “ескизите”: “Веда Словена” и Чепинския край, преселниците в Чепинското корито, културните комуникации в Родопите, модерните времена - киното като елемент на оформящата се градска среда, легенди и предания, народни песни от Чепинско. Най-силно е присъствието на празниците, характерни за нашия край: как се е празнувал Бабинден в стара Каменица; къде са хвърляли кръста и какви са поверията за неговото намиране на Йордановден; зеленото дърво на Рамазан Байрям в Драгиново; забравената традиция на Свети Трифон Зарезан, Света Петка (Живоприемний източник), Света Варвара; как се ходи “На честито” след Нова година; как различните религиозни общности празнуват Благовец и Гергьовден; сакралните места в Чепинското корито. Тук е мястото на най-големия християнски празник - Великден и на великденските писани яйца от Велинградско. А специално внимание е отредено на сватбата и свързаните с нея традиции в нашия край.
Текстовете на двамата автори също са различни и това придава още по-голямо разнообразие на книгата: редом със суровите теренни записи на песни и легенди са доклади на научни форуми, редом със статиите, публикувани в местната и национална преса са материалите от сериозни научни издания. Хронологията сочи, че първите записани от Катюша Куманова песни са от 1981 г., а последната статия на Героги Куманов е от Гергьовден 2008 г. Тук е мястото да споменем, че читателите на “Темпо” познават част от текстовете на Георги Куманов, тъй като през годините на страниците на вестника са публикувани много от неговите изследвания, свързани с исторически факти, празници, поредицата “Легенди и предания от Чепинския край”.
“Фолклорни ескизи от Чепинско” съдържа богат и интересен снимков материал. Своеобразна закачка към читателя са двете корици: на първата е стара снимка на Лъджене (на нея личи силуетът на съществувалата тогава джамия), а на последната страница е първата пощенска картичка “Поздрав от Чепинските бани”, на която е прерисувана същата стара снимка.
Най-точният отговор на въпроса защо трябва да има книги като “Фолклорни ескизи от Чепинско” са думите на Катюша Куманова от 1989 г., избрани вместо заключение: “Човек не би могъл да обича истински мястото, където се е родил, ако не знае нищо за неговото минало, ако не тачи спомена за предците”.
Елена Баева