

Оцеляването на “Чепинец” – мисията (не)възможна 2
Публикувано на 09 Dec 2008 08:04
След изиграването на 19-те мача от есенния дял на първенството в Югозападна “В” аматьорска футболна група отборът на “Чепинец” заема последно място в класирането с актив от 8 точки, дошли след две победи и два равни мача. Тимът успя да победи отборите на “Септември” (Симитли) в третия кръг и “Левски” (Елин Пелин) в последния, а равенствата дойдоха срещу отборите на “Левски” (Долна баня) и “Миньор 1919” (Перник). Ситуацията много напомня на миналогодишната, когато “Чепинец” отново бе на последното място и почти никой не вярваше в спасението му през пролетта. Благодарение на сериозните кадрови промени, направени през паузата обаче, велинградският тим тогава се вдигна на сериозен щурм и успя не само да се отдалечи от зоната на изпадащите, но и да победи лидерите и в крайна сметка да завърши на 10-то място в крайното класиране. В момента със сигурност мнозина си задават въпроса “Възможно ли е мисията (не)възможна (2-ра серия) отново да се окаже успешна?”
Няколко бяха ключовите събития, които доведоха до слабото представяне на тима през есента. В основен проблем за последното място се превърна недобрата организационна и спортно-техническа подготовка, която тимът направи през лятото, непосредствено преди началото на сезона. Напускането на Златанов и Пашев, които въпреки младостта и неопитността си, бяха сред основните “виновници” за спасението на “Чепинец” през миналия сезон, заминаването на двамата африканци Рафаел и Окечукву и на французина Жо, а също и на Кадьов, невъзможността на Управителния съвет да осигури достойни техни заместници и най-вече трудната комуникация между ръководство, треньор (Божков) и футболисти постави основата на слабото представяне на отбора през есента. Закъснялата селекция, несериозното отношение на играчите към тренировъчния процес бяха допълнителните фактори, които предвестиха последвалия игрови и точков срив в отбора. Ситуацията в тима бе напрегната, като всеки се оплакваше от другия: играчите от треньора, треньорът от ръководството, феновете – от всички. Ясно бе, че в такава ситуация няма как отборът да тръгне напред и тогава треньорът Божков реши, че е основен виновник за слабото представяне и обяви своето напускане. Няколко кръга тимът бе без официален треньор, след което бе назначен Димитър Муртин. Междувременно дойде и злополучният мач с “Хебър” на 17 септември, след който „Чепинец” бе наказан с лишаване от домакинство от 9 срещи, а 2-ма футболисти загубиха състезателни права за срок от 1 година – Пейков и Петаков. Това наказание, след споменатите по-горе не съвсем правилни ръководни решения от страна на Управителния съвет, се превърна във втората голяма причина за последното място през есента.
И тук вече трябва да се отбележи, че футболната общественост на Велинград остана с впечатлението, че ръководството не направи всичко необходимо, за да излезе тимът от тежката ситуация. На първо място, защо “Чепинец” нямаше представител на заседанието, където се разглеждаше и определяше размерът на наказанието и където със сигурност комисията нямаше да бъде толкова строга, ако имаше някой, който да защити името на отбора. И второ, защо след като в медийното пространство се изляха кофи с помия върху клуба, никой не се сети да излезе с една декларация, в която да се опише, че футболът във Велинград не е само побоища, разправии и бой върху съдиите, а има и положителни неща.В такава ситуация, лишени от подкрепата на своята публика, гледани с недобро око от страна на съдиите и не на последно място, принудени да свикват с умалените размери на стадиона в Момина клисура, играчите на “Чепинец” така и не успяха да намерят себе си и да покажат, че не са обречени в срещите...до последния кръг, когато стана ясно, че “Чепинец” има възможности да не изпадне и че колкото и да изглежда невъзможна, мисията все пак може и да е успешна за “Чепинец”.
В основен аргумент за това се превръща играта, която тимът демонстрира срещу един от лидерите в групата – “Левски” (Елин Пелин). Въпреки че от един мач не бива да се правят изводи, не можем да подминем с лека ръка факта, че велинградчани спечелиха заслужено и срещу единия от кандидатите за “Б” група отбор стояха по-добре и го надиграха. Разбира се, тази победа има по-скоро психологически ефект, но в момента най-важното нещо е играчите да си повярват. Иначе наличният потенциал заедно с двете нови ганайски попълнения плюс евентуалното завръщане на Рафаел, което според ръководството е въпрос на време, ще бъде напълно достатъчен за един добър пролетен полусезон за „Чепинец”. В сериозно предимство за тима се превръща и фактът, че „Чепинец” през пролетта ще приеме на своя стадион по-голямата част от отборите, които са в долната половина на таблицата, и това би трябвало да означава задължителни победи и трупане на точков актив. Освен всичко друго от видяното срещу “Левски” става ясно, че нивото на така наречените лидери в групата съвсем не е толкова високо и “Чепинец” спокойно може да мери аршин с тях. В крайна сметка въпреки 10-те точки, с които “Чепинец” изостава от 18-я в класирането след края на есента, тимът има възможност да навакса изоставането и да се спаси от изпадане.
Николай Йорданов
Класиране Югозападна “В” група, есенен полусезон:
1. Малеш (Микрево) 42 т. 36-15
2. Миньор (Бобов дол) 39 т. 34:14
3. Левски (Елин Пелин) 39 т. 37:19
4. Хебър (Пазарджик) 39 т. 34:20
5. Септември (Симитли) 38 т. 34:20
6. ФК (Банско) 30 т. 33:18
7. Струмска слава( Радомир) 29 т. 32:19
8. Витоша (Бистрица) 27 т. 33:26
9. Германея (Сапарева баня) 27 т. 21:25
10. Сливнвнишки герой (Сливница) 25 т. 20:19
11. Левски (Долна баня) 25 т. 22:25
12. Пирин (Разлог) 24 т. 26:33
13. Велбъжд (Кюстендил) 23 т. 28:19
14. Велбъжд-Кюстендил 20 т.
16:31
15. Ботев (Ихтиман) 19 т. 17:37
16. Миньор 1919 (Перник) 19 т. 26:30
17. Люлин (София) 18 т. 20:34
18. Места 2005 (Хаджидимово) 18 т. 25:41
19. Пирин 2001 (Благоевград) 11 т. 8:23
20. Чепинец (Велинград) 8 т. 12:44
Няколко бяха ключовите събития, които доведоха до слабото представяне на тима през есента. В основен проблем за последното място се превърна недобрата организационна и спортно-техническа подготовка, която тимът направи през лятото, непосредствено преди началото на сезона. Напускането на Златанов и Пашев, които въпреки младостта и неопитността си, бяха сред основните “виновници” за спасението на “Чепинец” през миналия сезон, заминаването на двамата африканци Рафаел и Окечукву и на французина Жо, а също и на Кадьов, невъзможността на Управителния съвет да осигури достойни техни заместници и най-вече трудната комуникация между ръководство, треньор (Божков) и футболисти постави основата на слабото представяне на отбора през есента. Закъснялата селекция, несериозното отношение на играчите към тренировъчния процес бяха допълнителните фактори, които предвестиха последвалия игрови и точков срив в отбора. Ситуацията в тима бе напрегната, като всеки се оплакваше от другия: играчите от треньора, треньорът от ръководството, феновете – от всички. Ясно бе, че в такава ситуация няма как отборът да тръгне напред и тогава треньорът Божков реши, че е основен виновник за слабото представяне и обяви своето напускане. Няколко кръга тимът бе без официален треньор, след което бе назначен Димитър Муртин. Междувременно дойде и злополучният мач с “Хебър” на 17 септември, след който „Чепинец” бе наказан с лишаване от домакинство от 9 срещи, а 2-ма футболисти загубиха състезателни права за срок от 1 година – Пейков и Петаков. Това наказание, след споменатите по-горе не съвсем правилни ръководни решения от страна на Управителния съвет, се превърна във втората голяма причина за последното място през есента.
И тук вече трябва да се отбележи, че футболната общественост на Велинград остана с впечатлението, че ръководството не направи всичко необходимо, за да излезе тимът от тежката ситуация. На първо място, защо “Чепинец” нямаше представител на заседанието, където се разглеждаше и определяше размерът на наказанието и където със сигурност комисията нямаше да бъде толкова строга, ако имаше някой, който да защити името на отбора. И второ, защо след като в медийното пространство се изляха кофи с помия върху клуба, никой не се сети да излезе с една декларация, в която да се опише, че футболът във Велинград не е само побоища, разправии и бой върху съдиите, а има и положителни неща.В такава ситуация, лишени от подкрепата на своята публика, гледани с недобро око от страна на съдиите и не на последно място, принудени да свикват с умалените размери на стадиона в Момина клисура, играчите на “Чепинец” така и не успяха да намерят себе си и да покажат, че не са обречени в срещите...до последния кръг, когато стана ясно, че “Чепинец” има възможности да не изпадне и че колкото и да изглежда невъзможна, мисията все пак може и да е успешна за “Чепинец”.
В основен аргумент за това се превръща играта, която тимът демонстрира срещу един от лидерите в групата – “Левски” (Елин Пелин). Въпреки че от един мач не бива да се правят изводи, не можем да подминем с лека ръка факта, че велинградчани спечелиха заслужено и срещу единия от кандидатите за “Б” група отбор стояха по-добре и го надиграха. Разбира се, тази победа има по-скоро психологически ефект, но в момента най-важното нещо е играчите да си повярват. Иначе наличният потенциал заедно с двете нови ганайски попълнения плюс евентуалното завръщане на Рафаел, което според ръководството е въпрос на време, ще бъде напълно достатъчен за един добър пролетен полусезон за „Чепинец”. В сериозно предимство за тима се превръща и фактът, че „Чепинец” през пролетта ще приеме на своя стадион по-голямата част от отборите, които са в долната половина на таблицата, и това би трябвало да означава задължителни победи и трупане на точков актив. Освен всичко друго от видяното срещу “Левски” става ясно, че нивото на така наречените лидери в групата съвсем не е толкова високо и “Чепинец” спокойно може да мери аршин с тях. В крайна сметка въпреки 10-те точки, с които “Чепинец” изостава от 18-я в класирането след края на есента, тимът има възможност да навакса изоставането и да се спаси от изпадане.
Николай Йорданов
Класиране Югозападна “В” група, есенен полусезон:
1. Малеш (Микрево) 42 т. 36-15
2. Миньор (Бобов дол) 39 т. 34:14
3. Левски (Елин Пелин) 39 т. 37:19
4. Хебър (Пазарджик) 39 т. 34:20
5. Септември (Симитли) 38 т. 34:20
6. ФК (Банско) 30 т. 33:18
7. Струмска слава( Радомир) 29 т. 32:19
8. Витоша (Бистрица) 27 т. 33:26
9. Германея (Сапарева баня) 27 т. 21:25
10. Сливнвнишки герой (Сливница) 25 т. 20:19
11. Левски (Долна баня) 25 т. 22:25
12. Пирин (Разлог) 24 т. 26:33
13. Велбъжд (Кюстендил) 23 т. 28:19
14. Велбъжд-Кюстендил 20 т.
16:31
15. Ботев (Ихтиман) 19 т. 17:37
16. Миньор 1919 (Перник) 19 т. 26:30
17. Люлин (София) 18 т. 20:34
18. Места 2005 (Хаджидимово) 18 т. 25:41
19. Пирин 2001 (Благоевград) 11 т. 8:23
20. Чепинец (Велинград) 8 т. 12:44
CopyRight Вестник "Темпо" ЕООД , Велинград 2023