В нашето общество се е наслоило мнението, че в десетките домове за деца и юноши, разпръснати из цялата страна, се настаняват предимно сираци, т.е. деца без родители или само с един родител. Истината е съвсем друга. В тези домове действително има и истински сираци, но според някои социологически проучвания мнозинството от децата имат родители, но те не желаят или не могат да се грижат за тях. Друг факт, който умишлено или не се прикрива, показва, че около 90% от децата в домовете за деца и юноши са от малцинствен произход (преобладаващата част са циганчета). В повечето случаи многодетните цигански семейства предпочитат да оставят децата си (едно или повече) на грижите на държавата и ги дават в домовете. Така в тези социални заведения на пълна държавна издръжка живеят главно изоставени деца, а не сираци. Такъв е случаят и със Стоян Георгиев Чавдаров от Велинград. Както сам обяснява, той е от българските цигани, или както ги наричат - рунгали (разбират малко цигански език, но не могат да го говорят). През август 1980 г. се ражда Стоян и само на 3-месечна възраст вече е изоставен и се озовава в с. Лесичово, където има дом за сираци. След това е преместен в Ракитово, където учи в училище “Петър Берон” до завършване на III клас. После е преместен в Пазарджик, където престоява от IV до VIII клас. Учи и две години в Банско, но средно образование не успява да завърши. Когато се прибира във Велинград, е настанен временно в Дома за възрастни хора, където живее близо 3 години. Много му е помогнала г-жа Елка Терзиева от Бюрото по труда, за което той и е признателен. Работил е няколко месеца по временната заетост към проекта “Красива България”. Сега общината му е осигурила квартира и получава полагащата му се социална помощ като сирак. Стоян не познава своите родители, не е виждал майка си и баща си, но когато се е върнал във Велинград, се е интересувал кои са. Разбрал е, че има още двама братя и една сестра (майката е една, но бащите са двама), които са живеели в циганската махала на Драгиново. През 1996 г. майка му е била убита в Ракитово след битов скандал, а баща му заради различни престъпления вече повече от 10 години е в затвора. По време на пребиваването си в различните домове Стоян се е сблъсквал с всякакви посегателства и издевателства над човешката личност. Дори и това, че е бил кротък и послушен, не го е спасявало от нравите в домовете. В Ракитово е бил пребиван много пъти, а в Пазарджик е имало и опит за сексуално насилие над него. Намесата на учителите и възпитателите са предотвратили гаврата. Макар без родители и близки, макар и сам, макар че винаги е бил притискан от безпаричие, Стоян никога не е крал и не е посягал на чужда собственост. Иска да работи и сега от време навреме помага на различни хора, когато трябва да свърши някаква работа. И ако все пак е имало полза от живота му в домовете, тя е свързана с това, че поне е учил до X клас, че се е научил да работи и иска честно да си изкарва хляба. Георги Дишлянов