От Велинград до високите върхове на науката
Публикувано на 11 May 2009 21:57
В границите на един човешки живот може да се събере поредица от взаимно свързани мечти, надежди и незабравими събития.
Едно от забележителните събития в живота на Анна Ангелова Ушева (Анета) е дипломирането й в Химико-технологичния институт в София. През 1970 г. тя се отделя от семейната среда във Велинград и навлиза в друга реалност от самостоятелния живот.
През 1971 г. Анета постъпва на работа като инженер-химик в завода за дрожди и целулоза в Разлог. Прави впечатление с висотата на научната подготовка и още през първата година изживява и първата радост от професионалния напредък. Неочаквано за самата нея е назначена за началник отдел “Технически прогрес”. През 1972 г. е приета на работа като специалист в обединение към химическата и хранителната индустрия в София, а през 1975 г. е приета за член на комисията на СИВ по производство на белтъчини.
Но колкото и да я вдъхновяват тези успехи и признания, те не съвпадат с нейните мечти, надежди и стремежи. Живее с мисълта, че може да постигне нещо повече. За съжаление вижда, че се намира в неравностойно положение в сравнение със специалистите, които работят в чужбина. Трайно зародилият се стремеж към научни знания може да се осмисли само в чужбита. Но в душевността й се преплита неизчерпаемата привързаност към всичко, което се съдържа в понятието родолюбие. Как да постъпи? Решава и покорно се подчинява на разума. Загледана в бъдещето и личните си възможности, поведена от своята увереност и надеждата, през 1976 г. заминава за Германия. Избрала научната дейност като основна цел в професионалното си развитие, до 1981 г. работи в Германската академия на науките в Берлин. Защитава докторска дисертация и продължава самокритично да преодолява изпитанията по пътя към научните висоти.
От 1982 г. Анета е научен сътрудник на Българската академия на науките. Поканена е да изнесе лекция в Свободния университет в Берлин в чест на българския химик проф. Странски.
През 1988 г. получава покана от Шведската кралска академия. Приема поканата. За нея тя означава продължение на смелите мечти и амбиции, свързани с научните й стремежи. Пристига в Стокхолм. Тук, в Каролинския университет, ще дава своя научен принос като експерт в съвместни научни изследвания. Ще осмисли живота си. Ще догонва мечтите си. Устремилата се към научни върхове българка понякога си спомня условията, при които е работил в България. Неволно леко се усмихва. В тази усмивка няма присмех. Няма и горчивина. Тази усмивка е продължение на искреното й желание някога и в България възможностите за напредък да са по-големи, младото поколение да не се чувства принудено да я напуска и да работи в чужбина.
В Стокхолм Анета е доволна от всичко, но в България е оставила съпруг и дъщеря, които я очакват. Тази е основната причина доброволно да напусне Швеция и да се завърне при тях. Иска да отдава повече от себе си на чувствата, свързани съ семейното щастие, които съзнателно е пренебрегнала в интерес на научния напредък. Като си прави равносметка докъде е стигнала по пътя към науката, постигнатото не я задоволява. Това се знае от цялото семейство. Доволна е, че напълно я разбират и са единодушни.
Научните постижения на Анета са забелязани извън границите на Швеция. През същата успешна за нея 1988 г. заминава за Израел и постъпва като научен сатрудник в института Вайцман. Когато научава, че е първият български учен, поканен да работи в този световноизвестен институт, самочувствието й се повишава. Насърчава я чувството, че колкото по-известна и по-уважавана е тя, толкова по-значителен е нейният принос към известността на България.
Условията, при които Анета работи в Израел, надхвърлят това, което е очаквала. Институтът Вайцман, където работи от 1988 до 1992 г., не е заключителният етап от нейните творчески успехи. Иска да се докосне до научния живот на държавата с най-високи технологии и най-развита икономика. След успешната си работа в Израел получава предложение от Принстънския университет в САЩ за съвместна работа по генно инженерство. В Принстън Анета пристига с цялото си семейство, с личното си достойнство и със знанията, с които си пробива път. От научните среди в Принстън са дадени на човечеството множество Нобелови лауреати, между които е и Айнщайн. Вдъхновена и горда, Анета вижда как мечтите й се превръщат в реалност. В списание на Американската академия на науките е публикувано важно нейно постижение. Поканена е на международни симпозиуми в САЩ и Германия. Но най-голямото признание за научната висота на Анета е избирането й за професор в Харвардския университет в Бостън. В научното й развитие се отваря нова страница.
Част от научния принос на професор Анна Ушева-Симиджийска има важно приложно значение в медицината. Тя е член на Американския съюз на биохимиците и на Американската кардиологична асоциация. Чете лекции в САЩ, Канада, Швейцария и Италия. От 2004 г. е почетен консултант на теоретичния факултет по физика при националната лаборатория Лос Аламос, а от 2005 г. е директор по фундаментални изследвания - направление към медицинската академия на Харвардския университет.
От висотата на научния си напредък всеки свой успех посреща сдържано, но не и с безразличие. Тя не е кабинетен учен, който се самоизолира от обществения живот, а отделя време и сили за разностранна обществена дейност. В Харвардския университет е член на комитета за подпомагане на студенти от бедните квартали в Бостън. В нейното сърце има място и за страдащи хора в Етиопия. Тя е официален представител на Харвардския университет в проекта за подпомагане на пострадалите от масова вирусна слепота.
Известна в различни държави и континенти, убедена, че за науката няма граници, проф. Анна Ушева-Симиджийска не се чувства гражданин на света. Остава си българка. Знае високата цена на това чувство. Ако някога избере обратния път за окончателно завръщане в родината, полезна на родната земя, тя отново ще слуша мили думи на мил роден език - език, с който за първи път е погледнала към науката и е тръгнала към чужбина. Ако това се случи, в своето завръщане ще усети здравата основа на нейната гордост и възможността да заживее с нови мечти и надежди.
Илия Шуманов
Едно от забележителните събития в живота на Анна Ангелова Ушева (Анета) е дипломирането й в Химико-технологичния институт в София. През 1970 г. тя се отделя от семейната среда във Велинград и навлиза в друга реалност от самостоятелния живот.
През 1971 г. Анета постъпва на работа като инженер-химик в завода за дрожди и целулоза в Разлог. Прави впечатление с висотата на научната подготовка и още през първата година изживява и първата радост от професионалния напредък. Неочаквано за самата нея е назначена за началник отдел “Технически прогрес”. През 1972 г. е приета на работа като специалист в обединение към химическата и хранителната индустрия в София, а през 1975 г. е приета за член на комисията на СИВ по производство на белтъчини.
Но колкото и да я вдъхновяват тези успехи и признания, те не съвпадат с нейните мечти, надежди и стремежи. Живее с мисълта, че може да постигне нещо повече. За съжаление вижда, че се намира в неравностойно положение в сравнение със специалистите, които работят в чужбина. Трайно зародилият се стремеж към научни знания може да се осмисли само в чужбита. Но в душевността й се преплита неизчерпаемата привързаност към всичко, което се съдържа в понятието родолюбие. Как да постъпи? Решава и покорно се подчинява на разума. Загледана в бъдещето и личните си възможности, поведена от своята увереност и надеждата, през 1976 г. заминава за Германия. Избрала научната дейност като основна цел в професионалното си развитие, до 1981 г. работи в Германската академия на науките в Берлин. Защитава докторска дисертация и продължава самокритично да преодолява изпитанията по пътя към научните висоти.
От 1982 г. Анета е научен сътрудник на Българската академия на науките. Поканена е да изнесе лекция в Свободния университет в Берлин в чест на българския химик проф. Странски.
През 1988 г. получава покана от Шведската кралска академия. Приема поканата. За нея тя означава продължение на смелите мечти и амбиции, свързани с научните й стремежи. Пристига в Стокхолм. Тук, в Каролинския университет, ще дава своя научен принос като експерт в съвместни научни изследвания. Ще осмисли живота си. Ще догонва мечтите си. Устремилата се към научни върхове българка понякога си спомня условията, при които е работил в България. Неволно леко се усмихва. В тази усмивка няма присмех. Няма и горчивина. Тази усмивка е продължение на искреното й желание някога и в България възможностите за напредък да са по-големи, младото поколение да не се чувства принудено да я напуска и да работи в чужбина.
В Стокхолм Анета е доволна от всичко, но в България е оставила съпруг и дъщеря, които я очакват. Тази е основната причина доброволно да напусне Швеция и да се завърне при тях. Иска да отдава повече от себе си на чувствата, свързани съ семейното щастие, които съзнателно е пренебрегнала в интерес на научния напредък. Като си прави равносметка докъде е стигнала по пътя към науката, постигнатото не я задоволява. Това се знае от цялото семейство. Доволна е, че напълно я разбират и са единодушни.
Научните постижения на Анета са забелязани извън границите на Швеция. През същата успешна за нея 1988 г. заминава за Израел и постъпва като научен сатрудник в института Вайцман. Когато научава, че е първият български учен, поканен да работи в този световноизвестен институт, самочувствието й се повишава. Насърчава я чувството, че колкото по-известна и по-уважавана е тя, толкова по-значителен е нейният принос към известността на България.
Условията, при които Анета работи в Израел, надхвърлят това, което е очаквала. Институтът Вайцман, където работи от 1988 до 1992 г., не е заключителният етап от нейните творчески успехи. Иска да се докосне до научния живот на държавата с най-високи технологии и най-развита икономика. След успешната си работа в Израел получава предложение от Принстънския университет в САЩ за съвместна работа по генно инженерство. В Принстън Анета пристига с цялото си семейство, с личното си достойнство и със знанията, с които си пробива път. От научните среди в Принстън са дадени на човечеството множество Нобелови лауреати, между които е и Айнщайн. Вдъхновена и горда, Анета вижда как мечтите й се превръщат в реалност. В списание на Американската академия на науките е публикувано важно нейно постижение. Поканена е на международни симпозиуми в САЩ и Германия. Но най-голямото признание за научната висота на Анета е избирането й за професор в Харвардския университет в Бостън. В научното й развитие се отваря нова страница.
Част от научния принос на професор Анна Ушева-Симиджийска има важно приложно значение в медицината. Тя е член на Американския съюз на биохимиците и на Американската кардиологична асоциация. Чете лекции в САЩ, Канада, Швейцария и Италия. От 2004 г. е почетен консултант на теоретичния факултет по физика при националната лаборатория Лос Аламос, а от 2005 г. е директор по фундаментални изследвания - направление към медицинската академия на Харвардския университет.
От висотата на научния си напредък всеки свой успех посреща сдържано, но не и с безразличие. Тя не е кабинетен учен, който се самоизолира от обществения живот, а отделя време и сили за разностранна обществена дейност. В Харвардския университет е член на комитета за подпомагане на студенти от бедните квартали в Бостън. В нейното сърце има място и за страдащи хора в Етиопия. Тя е официален представител на Харвардския университет в проекта за подпомагане на пострадалите от масова вирусна слепота.
Известна в различни държави и континенти, убедена, че за науката няма граници, проф. Анна Ушева-Симиджийска не се чувства гражданин на света. Остава си българка. Знае високата цена на това чувство. Ако някога избере обратния път за окончателно завръщане в родината, полезна на родната земя, тя отново ще слуша мили думи на мил роден език - език, с който за първи път е погледнала към науката и е тръгнала към чужбина. Ако това се случи, в своето завръщане ще усети здравата основа на нейната гордост и възможността да заживее с нови мечти и надежди.
Илия Шуманов
Велинград тел: 0876521487
Продава апартаменти във Велинград
CopyRight Вестник "Темпо" ЕООД , Велинград 2023