Инж. Донка Костадинова е президент на фирма “Дони 59”. Завършва ВХТИ София, специалност “Технология на текстила”. От 1986-1990 година е инспектор в Модна къща “Цвета”, следват 2 години работа като моделиер и директор на фабрика “Десислава”, една година преподавател по практика в ТИТ “Алеко Константинов” и от 1995 г. е президент на основаната от нея фирма “Дони 59” за шивашка дейност. Омъжена, има две дъщери - Елена и Атанаска, зодия Близнаци. Първите дрехи, “все нетрадиционни модели”, е ушила още през далечната 1974 г. на близки и познати. От онова време в Гоце Делчев е и първата ушита от нея сватбена рокля. За работата си тя е категорична: “Този занаят може да го работиш само ако ти идва от вътре, защото без творчество и фантазия нищо не става”. Затова и записва да учи в Химическия институт, става инженер-химик, защото е убедена, че колкото повече знае за материалите, с които се работи, толкова по-качествена ще бъде и работата. През първите 6 години от работата на нейната шивашка фирма се изпълняват поръчки на Министерството на отбраната, следват поръчки на “Вратица” Враца, “Софитекст” София и др. Постоянен персонал на фирмата са около 10 шивачки като при по-големи и спешни поръчки броят им нараства. Шие се горно и работно облекло, светлоотразители за фирма “Шел”... Донка признава, че най-много обича да шие мъжки ризи, въпреки че те са по-трудоемки и заслужено се гордее с работата на фирмата, защото “Ушити от нас ризи носят мъже в Италия, което говори, че работата ни е качествена”. За работата си в трудните години на прехода тя казва, че ако сега трябва да почне в този бизнес, много би се замислила. Причините: стагнацията на вътрешния пазар е много голяма и е доста трудно да се работи, независимо че тази работа дава голямо поле за изява. Затова е ориентирала фирмата си към работа на ишлеме за износ, въпреки че това крие също много рискове и отговорностти: “Когато се работи за износ, сроковете са много къси, а поръчките са големи и качеството на изработката трябва да е на “европейско ниво”. В противен случай губиш клиента,а и не само него.” От една до друга поръчка се получават големи паузи, т.е. липсва ритмичност на поръчките, което пък не се харесва на работещите в тази сфера. Затова и договорите, които се подписват с работниците, са за почасова работа - броя на работните дни на месеца умножени по 8 часа, всичко над тези часове се плаща допълнително. Според инж. Костадинова да си президент и собственик на шивашка фирма означава “да си спиш в работилницата”, защото цялата отговорност да намериш работа, пазар и да платиш на хората е твоя. Оборотните средства са малки и ако плащането на поръчката закъснее, това се отразява върху навременното плащане труда на хората. Като основно условие за добрия бизнес Донка поставя доверието. Работи се изключително на доверие, ако станат фалове, то те са за сметка на президента на фирмата, но “за толкова години в този бранш вече се знае кой колко е почтен”. Другото условие, без което не може да се работи, е вярата: “Тук сме, защото продължаваме да вярваме, че времената ще се оправят. Работим с малки обороти и капацитет, за да е гарантирано плащането на хората във фирмата. В последните години избирам партньори,които са доказали във времето почтенността си, макар техните поръчки да са по-малки”. От правителството инж. Костадинова очаква да се въведат защитни за българския производител мита и данъчни облекчения, за да не може съвсем незаконно чужди стоки да заливат нашия пазар и да пречат на българския малък и среден бизнес да се развива. За хората, с които работи, Донка Костадинова казва: “Вярвам безусловно в екипа, с който в момента работя, заради отговорността, която те носят за изпълнението на поръчките. Без тях не участвам, защото дори когато ме няма, те могат и се справят сами. Доказали са го с годините, през които сме заедно.За това чрез страниците на вашия вестник искам да благодаря на Димка Шошова, Василка Гидимаркова, Гергана Ганева, Елена Трендафилова, Сийка Кънева, Марияна Богоева, Албена Маджирска, както и на Елена и Венета Шошови и Катя Гидимаркова”. Веска Божкова