

Писахме, за да се знае
Публикувано на 01 Sep 2009 18:42
Велинградчани познават гласа на Вили Механджийска - от години тя работи в телефонната централа на общината и свързва всеки гражданин, който позвъни там. Велинградчани познават и Ангелина Веселинова - дългогодишна начална учителка, изучила поколения в училището в Каменица. Малцина обаче знаят, че вече повече от година и половина двете дами имат важна обща цел: да издирят корените на своя род и да съберат всички роднини на родова среща.
По баща фамилията на Вили и Ангелина е Веселинови. Има нещо символично, че гробовете на двамата им прадядовци са един до друг, а десетилетия по-късно двете жени, всяка по свой път, стигат до една и съща идея. “За мен всичко започна от една снимка на моя баща Никола Веселинов, на която той е като дете и заобиколен от приятели. Опитах се да разпозная приятелите му, но не успях и така стигнах до краеведа Георги Пашов, който ми каза имената на всички на снимката. Той ме посъветва да прочета повече за нашия род в третия том на ръкописите на Стоил Гълъбов и ми каза, че родът Веселинови започва от една баба от Топорчови. Бях чувала, но не бях сигурна” - това си спомня си Вили Механджийска за онзи ден пред година и половина, когато у нея се ражда интересът да научи повече за предците си. Пак Георги Пашов й дава идеята да се свърже с Ангелина Веселинова, защото знае, че тя прави родословно дърво на рода.
“Мой братовчед направи родословно дърво на майчиния ми род и това ме накара аз пък да направя за рода на баща ми. Започнах от дядо Веселин и жена му Тасия” - това пък разказва Ангелина Веселинова.
Още на първата среща стават екип: Ангелина е попълнила цялата инфоормация за рода до дядо Веселин, а Вили започва проучване назад във времето - рови се в Държавния архив, чете ръкописи, открива официални документи. Това, което Ангелина напише през деня с химикала, вечер Вили вкарва в компютъра. Прави им чест, че не се доверяват само на “баба каза”, а искат за всяко име да имат документ.
В търсене на началото изброждат повече от 2 века и стигат чак до 1770 година. Това е годината на раждане на Тоско Топорчов. Неговата дъщеря Груда е майка на онзи Веселин, който дава началото на Веселиновия род - клон от големия род Топорчови (днес Топорчеви). Груда е леля на легендарния поп Топорчо и сестра на поп Атанас. Синът й Веселин и неговата жена Тасия са родоначалниците на фамилията Веселинови. Намерили документи от онова време, двете изследователки се измъчват от мисълта, че не могат да открият откъде е дошъл Тоско Топорчов в Каменица. Търсят информация дори по манастирски архиви, защото Груда е сестра на поп Атанас и се надяват да разберат къде е бил ръкоположен и служил той. Засега обаче миналото още не разкрива тези факти.
Много са горди, че са стигнали назад до името на Тоско Топорчов, защото от този човек тръгват една голяма част от родовете в Каменица - Топорчеви, Веселинови, Пендарови, Самарджиеви (Семерджиеви), Гълъбови. Открили са и останки от първата къща на Топорчеви в Каменици, от която днес има само купчина камъни. Записали са интересния разказ на 90-годишния дядо Димитър Топорчев-Чавдара - днес най-възрастният член на рода.
“Открихме, че поп Топорчо има двама братя, които някои от живите роднини не признават. Братята са Георги и Павел, по фамилия Попови, синове на поп Атанас”, нарежда частички от пъзела на миналото Ангелина Веселинова.
Покрай издирването на членовете на рода, научават и много интересни истории. Например, че фамилията Пендарови произлиза от един човек от рода, който работил при богаташ в Чепино, който му плащал с пендари и с тях той ходел на хорото на Орището. Самият генерал Атанас Семерджиев пък признава, че също е от Топорчовия род. В събирането на родовата история много им помагат ръкописите на Стоил Гълъбов, които се пазят в музея и документите за раждания и умирания на хора от рода, събирани около 1911 година от Стойо Гълъбов, който тогава бил общински писар.
“Како, стигна ли до Адам и Ева?!”, пита сестрата на Вили Механджийска. Със заразяващ ентусиазъм Вили казва: “Писахме, за да се знае. За да намерим корените си, защото без тях се загубваме, изчезваме във времето. Удовлетворени сте от това, което открихме”. Ангелина допълва: “Открихме много роднини и много приятели. Събудихме интерес, хората питат дали ги има, дали сме ги включили - дори внуците искат да ги запишем в родословното дърво”.
Самото родословно дърво на Веселиновия род ще бъде нарисувано от художника Заварин Веселинов и после ще бъде оставено на Историческия музей във Велинград. Знаят, че сигурно ще има пропуснати и предварително молят да се обадят, да ги извинят, защото наистина е много трудно историята на един цял род да бъде събрана и подредена. Но благодарение на труда и типичната каменска упоритост на Вили Механджийска и Ангелина Веселинова родовата памет е запазена, а с нея са живи и корените - дълбоко в земята на Каменица. Елена Баева
По баща фамилията на Вили и Ангелина е Веселинови. Има нещо символично, че гробовете на двамата им прадядовци са един до друг, а десетилетия по-късно двете жени, всяка по свой път, стигат до една и съща идея. “За мен всичко започна от една снимка на моя баща Никола Веселинов, на която той е като дете и заобиколен от приятели. Опитах се да разпозная приятелите му, но не успях и така стигнах до краеведа Георги Пашов, който ми каза имената на всички на снимката. Той ме посъветва да прочета повече за нашия род в третия том на ръкописите на Стоил Гълъбов и ми каза, че родът Веселинови започва от една баба от Топорчови. Бях чувала, но не бях сигурна” - това си спомня си Вили Механджийска за онзи ден пред година и половина, когато у нея се ражда интересът да научи повече за предците си. Пак Георги Пашов й дава идеята да се свърже с Ангелина Веселинова, защото знае, че тя прави родословно дърво на рода.
“Мой братовчед направи родословно дърво на майчиния ми род и това ме накара аз пък да направя за рода на баща ми. Започнах от дядо Веселин и жена му Тасия” - това пък разказва Ангелина Веселинова.
Още на първата среща стават екип: Ангелина е попълнила цялата инфоормация за рода до дядо Веселин, а Вили започва проучване назад във времето - рови се в Държавния архив, чете ръкописи, открива официални документи. Това, което Ангелина напише през деня с химикала, вечер Вили вкарва в компютъра. Прави им чест, че не се доверяват само на “баба каза”, а искат за всяко име да имат документ.
В търсене на началото изброждат повече от 2 века и стигат чак до 1770 година. Това е годината на раждане на Тоско Топорчов. Неговата дъщеря Груда е майка на онзи Веселин, който дава началото на Веселиновия род - клон от големия род Топорчови (днес Топорчеви). Груда е леля на легендарния поп Топорчо и сестра на поп Атанас. Синът й Веселин и неговата жена Тасия са родоначалниците на фамилията Веселинови. Намерили документи от онова време, двете изследователки се измъчват от мисълта, че не могат да открият откъде е дошъл Тоско Топорчов в Каменица. Търсят информация дори по манастирски архиви, защото Груда е сестра на поп Атанас и се надяват да разберат къде е бил ръкоположен и служил той. Засега обаче миналото още не разкрива тези факти.
Много са горди, че са стигнали назад до името на Тоско Топорчов, защото от този човек тръгват една голяма част от родовете в Каменица - Топорчеви, Веселинови, Пендарови, Самарджиеви (Семерджиеви), Гълъбови. Открили са и останки от първата къща на Топорчеви в Каменици, от която днес има само купчина камъни. Записали са интересния разказ на 90-годишния дядо Димитър Топорчев-Чавдара - днес най-възрастният член на рода.
“Открихме, че поп Топорчо има двама братя, които някои от живите роднини не признават. Братята са Георги и Павел, по фамилия Попови, синове на поп Атанас”, нарежда частички от пъзела на миналото Ангелина Веселинова.
Покрай издирването на членовете на рода, научават и много интересни истории. Например, че фамилията Пендарови произлиза от един човек от рода, който работил при богаташ в Чепино, който му плащал с пендари и с тях той ходел на хорото на Орището. Самият генерал Атанас Семерджиев пък признава, че също е от Топорчовия род. В събирането на родовата история много им помагат ръкописите на Стоил Гълъбов, които се пазят в музея и документите за раждания и умирания на хора от рода, събирани около 1911 година от Стойо Гълъбов, който тогава бил общински писар.
“Како, стигна ли до Адам и Ева?!”, пита сестрата на Вили Механджийска. Със заразяващ ентусиазъм Вили казва: “Писахме, за да се знае. За да намерим корените си, защото без тях се загубваме, изчезваме във времето. Удовлетворени сте от това, което открихме”. Ангелина допълва: “Открихме много роднини и много приятели. Събудихме интерес, хората питат дали ги има, дали сме ги включили - дори внуците искат да ги запишем в родословното дърво”.
Самото родословно дърво на Веселиновия род ще бъде нарисувано от художника Заварин Веселинов и после ще бъде оставено на Историческия музей във Велинград. Знаят, че сигурно ще има пропуснати и предварително молят да се обадят, да ги извинят, защото наистина е много трудно историята на един цял род да бъде събрана и подредена. Но благодарение на труда и типичната каменска упоритост на Вили Механджийска и Ангелина Веселинова родовата памет е запазена, а с нея са живи и корените - дълбоко в земята на Каменица. Елена Баева
CopyRight Вестник "Темпо" ЕООД , Велинград 2023