80 години от рождението на Николай Гяуров: Какъв глас, какъв талант!
Публикувано на 07 Sep 2009 23:13
Николай Гяуров изкачи Еверест в оперното изкуство, без шерпи, с единствения си огромен талант и с пословичния си труд. И получи заслужено най-високите оценки на музикални критици, диригенти, певци: “Бас номер едно на света”, “Вторият Шаляпин”, “Гяуров е феноменално явление в историята на музиката”, “Гласът на Гяуров е чисто злато”, “Колоос, глас с много сили и богати средства” и мн.др.
Впрочем, явлението-чудо, единственият, неповторимият, великият Николай Гяуров, българинът, синът на Велинград, в когото, вярвам, Орфей е възкръснал, е прекрасна действителност. Перото ми е неумело, безсилно да обрисува неговия образ, исполинския му ръст на певец, артист и човек. И нека бъде простена моята добронамерена дързост да се докосна до някои щрихи от портрета му. Тръгвам от началото. Николай е ученик в гимназията в родното си село Лъджене. Той е един от изявените кларнетисти в читалищния духов оркестър, чийто диригент е Ангел Герин. Свири и на цигулка. Артистичната си дарба показва в любителската театрална трупа, в спектаклите “Разузнаване”, “Защо мистър Бидъл” и др. Мечтае да стане артист. Диригентът Ангел Герин пръв открива музикалните заложби на възпитаника си, насърчава го, дава му възможност да изявява на сцената своето дарование. Николай беше благодарен на “маестрото” и говореше за него с почит и уважение.
Артистът-певец, разбрал е младият Гяуров, трябва да има не каква да е фигура, гръден кош, физическа сила. Нужно му е здраве и цялостна осанка. Тези качества той придобива като вратар на футболния отбор “Чепинец”, малко по-късно като влейболист, капитан на отбора на Московската консерватрия.
Възмъжал, Н. Гяуров е извикан и постъпва в Школата за запасни офицери в София. Изпълнява добросъвестно войнския си дълг. Преките му командири преценяват, че съвсем друго е призванието на този млад човек, който пее като солист в хора, а сетне става и негов диригент във Военното артилерийскоп училище. Овации, ласкави оценки, предсказания за бляскава артистична кариера за певеца в хусарския мундир. На един от фестивалите председателят на журито акад. Петко Стайнов не може да задържи възторга си: “Какъв глас, какъв талант!” - просълзен, излиза на сцената и прегръща Николай, добавя: “Трябва да помогнем на това момче!”. Момчето с големите и светли очи, с лицето, със златистите коси и красивия си глас излъчваше нещо трудно обяснимо, което очароваше, завладяваше. “Той пее и когато говори”, възхищаваха му се влюбени момичета.
Първите певчески изяви на Николай обещават бързо, възходящо развитие - певческо и артистично. Такова е и предскаказанието на неговия учител по оперно пеене проф. Христо Бръмбаров. Пътят му към висините е заслужено отворен. Приет е в Ленинградската, но се премества в Московската консерватория. Преподаватели и състуденти му предричат бляскава певческа кариера. А надеждите и очакванията им се сбъдват едва ли не светкавично. Неговата звезда, ярка и очарователна, се заражда високо в небето на оперното изкуство. А Николай се остава все така земен, обикновен в общуването с приятели, колеги, другари. Никакво възгордяване. Пред него се издигат върхове за покоряване. Всяко самодоволство е пагубно. За голямото дарование няма граници, няма таван. Той се възхищава от безсмъртното творчество на Чайковски, Сергей Прокофиев. Възторгва се от поезията на Пушкин. И особено от своя кумир Фьодор Шаляпин. Руската духовна култура, създавана столетия наред, постановките в Болшой театър, в Ленинградския театър за опера и балет оказват благотворно влияние върху творческото му развитие. Преподавателите в Консерваторията със своя висок професионализъм и богата култура, с взискателността си мотивират целеустремеността и ученолюбието на студента от Велинград. И той се представя достойно. Завършва с отличие Московската музикална консерватория в 1955 г.
В същата година Николай вече е получил голямата начална скорост. Тя е чувствително увеличена от участията му в музикалните прояви на Консерваторията и особено на юбилейния концерт на Държавния университет “Ломоносов”, в програмата на който е включен по молба и лично настояване на неговия ректор акад. Петровски. Студентът певец се представя с по една българска и руска народни песни. Гяуров високо ценеше народното творчество. След време споделя пред интервюиращ го писател: “За мен народната музика и моите арии от оперната панорама са със знак на равенство. Обичам и едните, и другите. Повярвай ми!”. Той е поласкан, че е включен в програмата заедно с известните Димитър Узунов, Катя Георгиева, Надя Афеян, които са на специализация в Болшой театър.
И звездата на Николай Гяуров, проблясваща в небето на очакването и надеждата, изгрява лъчезарна, ослепителна като никоя друга. Току-що излязъл от Консерваторията, той се явява на международния конкурс по пеене в Париж, 1955 г. Журито единодушно, категорично присъжда Голямата награда на Никоолай Гяуров. Името на певеце обхожда на шир и длъж планетата. Родният му град, България тържествува. Димитър Узунов е удостоен с първа награда.
Николай дебютира в Националната опера в София (1956) с ролята на Дон Базилио в “Севилския бръснар” от Росини. Пее в Болшой театър (1954-58), Виенската Щатсопера, в Миланската Скала, Парижката национална опера, гастролира в Лондон, Ню Йорк, Токио и др. С мощния си и изящен глас и с артистичната си дарба Николай завладява милиони почитатели на оперното изкуство. Негов триумф са ролите на Захария в “Набуко”, Атила, Дон Жуан, Мойсей, Борис Годунов в едноименните опери, Дон Базилио в “Севилския бръснар”, княз Гремин в “Евгений Онегин”, Игумена в “Силата на съдбата”, Цар Креон в “Медея”, Филип II в “Дон Карлос” и др.
Николай Гяуров най-сетне е изкачил високият връх и на него е развял българския флаг. Покорителят е увенчан с почит и слава, с дълбока признателност. Става носител на много престижни награди и отличия: Първа награда на V Световен младежки фестивал във Варшава 1955 г., международна награда за изкуство “Златният стрелец” (1978, Италия), Кавалер на Почетния легион (1991, Франция), Голямата награда от международния конкурс по пеене (1955, Париж), Голямата награда за 1977 г. на Италианската асциация за изкуство и наука “Рома-Европа” за заслуги към италианската и световната музика. Гяуров е носител на много още награди и титли, между които сребърен медал на мира, отличие на ООН и високи български ордени и отличия. По случай 40 години творческа дейност бе удостоен с орден “Стара планина” I степен за извънредни заслуги към оперното изкуство, както и орден “13 века България” във връзка с неговата 60-годишнина. Гяуров става Кавалер на френския орден за изкуство и култура, почетен член на Щатсопера, почетен доктор на музикалната академия “Панчо Владигеров”, на Московската консерватория “Чайковски” и др.
Възможно ли е такава богато одарена, гениална личност, да е мъртва! Гласът, изкуството на Николай Гяуров, за което не мога да намеря достойни определения, е безсмъртно.
Аннгел Горанов
Впрочем, явлението-чудо, единственият, неповторимият, великият Николай Гяуров, българинът, синът на Велинград, в когото, вярвам, Орфей е възкръснал, е прекрасна действителност. Перото ми е неумело, безсилно да обрисува неговия образ, исполинския му ръст на певец, артист и човек. И нека бъде простена моята добронамерена дързост да се докосна до някои щрихи от портрета му. Тръгвам от началото. Николай е ученик в гимназията в родното си село Лъджене. Той е един от изявените кларнетисти в читалищния духов оркестър, чийто диригент е Ангел Герин. Свири и на цигулка. Артистичната си дарба показва в любителската театрална трупа, в спектаклите “Разузнаване”, “Защо мистър Бидъл” и др. Мечтае да стане артист. Диригентът Ангел Герин пръв открива музикалните заложби на възпитаника си, насърчава го, дава му възможност да изявява на сцената своето дарование. Николай беше благодарен на “маестрото” и говореше за него с почит и уважение.
Артистът-певец, разбрал е младият Гяуров, трябва да има не каква да е фигура, гръден кош, физическа сила. Нужно му е здраве и цялостна осанка. Тези качества той придобива като вратар на футболния отбор “Чепинец”, малко по-късно като влейболист, капитан на отбора на Московската консерватрия.
Възмъжал, Н. Гяуров е извикан и постъпва в Школата за запасни офицери в София. Изпълнява добросъвестно войнския си дълг. Преките му командири преценяват, че съвсем друго е призванието на този млад човек, който пее като солист в хора, а сетне става и негов диригент във Военното артилерийскоп училище. Овации, ласкави оценки, предсказания за бляскава артистична кариера за певеца в хусарския мундир. На един от фестивалите председателят на журито акад. Петко Стайнов не може да задържи възторга си: “Какъв глас, какъв талант!” - просълзен, излиза на сцената и прегръща Николай, добавя: “Трябва да помогнем на това момче!”. Момчето с големите и светли очи, с лицето, със златистите коси и красивия си глас излъчваше нещо трудно обяснимо, което очароваше, завладяваше. “Той пее и когато говори”, възхищаваха му се влюбени момичета.
Първите певчески изяви на Николай обещават бързо, възходящо развитие - певческо и артистично. Такова е и предскаказанието на неговия учител по оперно пеене проф. Христо Бръмбаров. Пътят му към висините е заслужено отворен. Приет е в Ленинградската, но се премества в Московската консерватория. Преподаватели и състуденти му предричат бляскава певческа кариера. А надеждите и очакванията им се сбъдват едва ли не светкавично. Неговата звезда, ярка и очарователна, се заражда високо в небето на оперното изкуство. А Николай се остава все така земен, обикновен в общуването с приятели, колеги, другари. Никакво възгордяване. Пред него се издигат върхове за покоряване. Всяко самодоволство е пагубно. За голямото дарование няма граници, няма таван. Той се възхищава от безсмъртното творчество на Чайковски, Сергей Прокофиев. Възторгва се от поезията на Пушкин. И особено от своя кумир Фьодор Шаляпин. Руската духовна култура, създавана столетия наред, постановките в Болшой театър, в Ленинградския театър за опера и балет оказват благотворно влияние върху творческото му развитие. Преподавателите в Консерваторията със своя висок професионализъм и богата култура, с взискателността си мотивират целеустремеността и ученолюбието на студента от Велинград. И той се представя достойно. Завършва с отличие Московската музикална консерватория в 1955 г.
В същата година Николай вече е получил голямата начална скорост. Тя е чувствително увеличена от участията му в музикалните прояви на Консерваторията и особено на юбилейния концерт на Държавния университет “Ломоносов”, в програмата на който е включен по молба и лично настояване на неговия ректор акад. Петровски. Студентът певец се представя с по една българска и руска народни песни. Гяуров високо ценеше народното творчество. След време споделя пред интервюиращ го писател: “За мен народната музика и моите арии от оперната панорама са със знак на равенство. Обичам и едните, и другите. Повярвай ми!”. Той е поласкан, че е включен в програмата заедно с известните Димитър Узунов, Катя Георгиева, Надя Афеян, които са на специализация в Болшой театър.
И звездата на Николай Гяуров, проблясваща в небето на очакването и надеждата, изгрява лъчезарна, ослепителна като никоя друга. Току-що излязъл от Консерваторията, той се явява на международния конкурс по пеене в Париж, 1955 г. Журито единодушно, категорично присъжда Голямата награда на Никоолай Гяуров. Името на певеце обхожда на шир и длъж планетата. Родният му град, България тържествува. Димитър Узунов е удостоен с първа награда.
Николай дебютира в Националната опера в София (1956) с ролята на Дон Базилио в “Севилския бръснар” от Росини. Пее в Болшой театър (1954-58), Виенската Щатсопера, в Миланската Скала, Парижката национална опера, гастролира в Лондон, Ню Йорк, Токио и др. С мощния си и изящен глас и с артистичната си дарба Николай завладява милиони почитатели на оперното изкуство. Негов триумф са ролите на Захария в “Набуко”, Атила, Дон Жуан, Мойсей, Борис Годунов в едноименните опери, Дон Базилио в “Севилския бръснар”, княз Гремин в “Евгений Онегин”, Игумена в “Силата на съдбата”, Цар Креон в “Медея”, Филип II в “Дон Карлос” и др.
Николай Гяуров най-сетне е изкачил високият връх и на него е развял българския флаг. Покорителят е увенчан с почит и слава, с дълбока признателност. Става носител на много престижни награди и отличия: Първа награда на V Световен младежки фестивал във Варшава 1955 г., международна награда за изкуство “Златният стрелец” (1978, Италия), Кавалер на Почетния легион (1991, Франция), Голямата награда от международния конкурс по пеене (1955, Париж), Голямата награда за 1977 г. на Италианската асциация за изкуство и наука “Рома-Европа” за заслуги към италианската и световната музика. Гяуров е носител на много още награди и титли, между които сребърен медал на мира, отличие на ООН и високи български ордени и отличия. По случай 40 години творческа дейност бе удостоен с орден “Стара планина” I степен за извънредни заслуги към оперното изкуство, както и орден “13 века България” във връзка с неговата 60-годишнина. Гяуров става Кавалер на френския орден за изкуство и култура, почетен член на Щатсопера, почетен доктор на музикалната академия “Панчо Владигеров”, на Московската консерватория “Чайковски” и др.
Възможно ли е такава богато одарена, гениална личност, да е мъртва! Гласът, изкуството на Николай Гяуров, за което не мога да намеря достойни определения, е безсмъртно.
Аннгел Горанов
Велинград тел: 0876521487
Продава апартаменти във Велинград
CopyRight Вестник "Темпо" ЕООД , Велинград 2023