Директорът на Националната опера и балет проф. Пламен Карталов има богата професионална биография. Завършил Българската държавна консерватория, специализирал режисура в Германия, той е известен като човека, който приближи операта максимално до хората със своите спектакли на открито. Известен и е като директора, успял да организира турнета на Националната опера и балет на почти всички големи оперни сцени по света.
По-малко известен е фактът, който свързва проф. Карталов с Велинград: по покана на тогавашния председател на читалището Димитър Мечев през 1997 г. Пламен Карталов постави на сцената на ОНЧ “Отец Паисий” пиесата на Радой Ралин “Златната рибка”. За велинградските театрални самодейци начело с настоящия председател на читалището Цветан Котев работата с професора е не само сериозна школа, а и начало на приятелство.
Че е приятел на читалището и на Велинград проф. Карталов доказа и с личното си участие в честването на 80 години от рождението на Николай Гяуров. На 13 септември 2009 г. той избра вместо във Венеция да бъде във Велинград и разговорът ни тръгна с логичния въпрос:

- Защо предпочетохте днес да сте във Велинград, а не във Венеция?
- Имах среща с директора на “Ла Фениче” - прочутия оперен театър на Венеция. Днес (13.09.2009 г.) там пее нашият оперен певец Владимир Стоянов. Но още преди да замина със Софийската опера за Кипър с Цветан Котев се бяхме разбрали за честването за Николай Гяуров във Велинград. Изборът ми беше между служебното задължение във Венеция и моралното да съм във Велинград. Избрах да съм част от тържествата, посветени на годишнината от рождението на Н. Гяуров.
- По отношение на Велинград за Николай Гяуров важи правилото, че никой не е пророк в родината си. Затова е важно велинградчани да чуят вашата оценка за таланта на нашия съгражданин и мястото му в българското и световното оперно изкуство.
- Аз съм работил с най-големите български оперни певци като Борис Христов, Николай Гяуров, Гена Димитрова, Анна Томова-Синтова, Райна Кабаиванска. Не съм останал с впечатлението нито един от тези артисти да не е бил дооценен в България. В последните години от живота си, след дълга пауза, Гяуров беше тясно свързан със Софийската опера. Идеята беше моя, а той прие да стане почетен член на нашата опера. Направихме “Дон Карлос” на Верди, два големи концерта. Имахме голям проект като бенефис, като “венец на славата” да поставим “Дон Жуан”. Гяуров беше толкова зает, че не можеше да се връща често в България и във Велинград. Тази причина поражда и малка забрава - хората те познават, когато си сред тях. Пред мен Николай винаги е говорил с много хубаво чувство за Велинград и с мъка, че рядко се прибира. Винаги е бил с най-хубави мисли и чувства! Ако тази голяма празнина е причина, сега е моментът, от върха на тази 80-годишнината, да се сложи нова страница за мястото на Николай Гяуров в съвременния кулурен живот на Велинград. Пожелавам тази нова страница да е преоценка и нов стимул за бъдещето на културата във Велинград.
- Преди години работихте с читалище “Отец Паисий”, сега правите ли нови планове за съвместна дейност?
- На тази читалищна сцена съм бил режисьор-постановчик заедно с друг голям колос - Радой Ралин. Връзките ми с читалището са кратки, но трайни. Затова и когато Цветан Котев ме покани, приех веднага. В този град има нещо, което те кара да се завръщаш, изключително топла атмосфера. В корените в културата на Велинград има скъпоценни камъни, които трябва да се откриват. Има традиция: театър на 102 години, хор на 90 години, славна духова филхармония, която под диригентството на Димитър Мечев беше институция, пример за цяла България. Тук трябва да се разрови и да се сее. Градът е нов, в последните 10-15 години е неузнаваем. Заедно с туризма трябва да се развива и културата. Велинград да привлича туристи от цял свят не само със СПА, а и с културен туризъм. В това отношение Николай Гяуров ще бъде магнит и съм сигурен, че заради това, което е оставил с изкуството в сърцата на хората, те ще идват да видят къде се е родил и живял. Всичко е във ваши ръце!
Елена Баева