За топлото в две училища - общината с дълг от 1.5 милиона лева
Публикувано на 30 Sep 2009 10:48
Басейнова дирекция - Пловдив изпрати писмо до Община Велинград, с което настоява да се заплати дължима сума от над 1 500 000 лева за отоплението с минерална вода на ОУ “Христо Ботев” в кв. Каменица и на Общинския детски комплекс.
В писмото, което е и с копие до министъра на околната среда и водите, се обръща внимание, че минералната вода, която е публична държавна собственост, се ползва за отоплението на училищните сгради без правно основание и без да се заплащат такси. В същото време интересът на инвеститори към ползване на минерална вода във Велинград расте, а свободният ресурс намалява. Затова инвеститори негодуват, че част от дебита на водата се ползва без да се заплаща. От Басейнова дирекция отчитат значимия социален аспект, но поради недостиг на свободни количества вода, ще бъдат принудени да предприемат мерки.
Държавната институция предлага общината да задвижи поредица от задачи:
* да финализира започнатите процедури по издаване на разрешителни за водоползване * да съгласува и изпълни монтажа на водомерен възел на детската градина “Фантазия” в Драгиново, която също се отоплява с минерална вода
* да намери техническо решение за премахване на преливника на резервоара, който захранва инсталацията на ОДК
* да се извършат плащанията на суми, напрупани от 2006 година: 1 425 195 лева за отоплението на училището в Каменица и 59 776 лева за отоплението на Общинския детски комплекс. Тъй като случаят получи медиен отзвук, дни след това писмо от пресцентъра на Басейнова дирекция - Пловдив уточниха, че не са налагани санкции на Община Велинград за неправомерно ползване на минерална вода. Според прессъобщението целта е Община Велинград да положи максимални усилия за привеждане на водовземането в рамките на Закона за водите. Каква ще бъде официалната реакция на общината предстои да се види. Очевидна е невъзможността от общинската хазна да бъдат извадени повече от милион и половина лева, за да се плати подобна сметка, така че ще се търсят други решения.
И докато общинарите търсят изход, можем да се върнем години назад - в средата на 90-те години на ХХ век, когато във Велинград не просто се заговори, а се свърши доста работа, за да стане факт отоплението на училището в Каменица с горещата вода от извора Власа. Това е една от инициативите на общината с най-голяма обществена стойност, защото гарантира топлина за децата, спестява разходи за отопление на общинския бюджет и пази природата чиста. В онези години още бяхме далеч от членството в Европейския съюз, но във Велинград се осъществи един проект напълно в духа на Европа, която вече говореше за възобновяеми енергийни източници и за геотермална енергия. Още тогава обаче чисто българските нормативни и административни пречки бяха налице, защото за родния бюрократ е по-удобно да гледа буквата на закона вместо да калкулира обществената полза от направеното. Вече сме членове на ЕС, но уви - този начин на мислене и действие не се е променил.
Трябва ли общината да плаща на държавата за това, че отоплява с минерална вода училища и детски градини? Логично е, че няма безплатен обяд и че всеки, който потребява даден ресурс, трябва да плаща. Но в случая държавата е въвела ред, който търпи сериозна критика в няколко посоки.
На първо място: тарифата от 1.50 лева за кубик минерална вода, по която държавата изчислява дължимите суми за отопление на учебните сгради. Подчертаваме - това не са хотели, не са СПА центрове, не са търговски дружества, а учебни сгради. И не става въпрос за луксозна почивка и за скъпи процедури, от които се печели, а за топлина в класните стаи, занималните и детските градини на нашите деца. Редно е подобна огромна и очевадна разлика да бъде отчетена в тарифата, която държавата определя. Нека “обядът” да не е безплатен, но цената да е обществено справедлива.
На второ място: отоплителните инсталации на учебните сгради не използват нищо друго освен температурата на водата. И тук има един голям парадокс: българското законодателство не осигурява нормативни възможности да се ползват и заплащат само част от свойствата на минералните води - в случая температурата. Така вместо да насърчават ползването на възобновяеми енергийни източници, законовите правила в България в някаква степен наказват тези, които го правят - с високи цени, които обезсмислят подобни природосъобразни инвестиции.
На трето място: никак не звучат добре от страна на една държавна институция мотивите, че свободният ресурс намалява и затова трябва да се защити интереса на инвеститорите. Да, инвеститорите са важни, развитието на туризма е от първостепенно значение за просперитета на България и в частност на курорт като Велинград. Но държавата е първата, която трябва да даде пример за спазване на Закона за водите, в който пише: “По смисъла на този закон обществените интереси се нарушават, когато в резултат на водовземане и ползване се създава опасност от органичаване на общото водовземане и ползване”. Самата държава е решила, че първо трябва да се гарантира общото водовземане - тоест интереса на общността. А какъв по-ясен пример за интереса на общността във Велинград и Драгиново от отоплението на сградите, в които учат и играят децата ни? Интересът на общността е дори много по-голям - хората искат и други обществени сгради в нашия град, който се слави с големия брой топли минерални извори, да бъдат отоплявани по същия начин!
Темата за свободния ресурс минерални води е много по-широка. Тя включва гледки, на които всички сме свидетели: вместо да са впрегнати в обеществена полза, огромна част от топлите води във Велинград изтичат направо по улиците и реките. Включва и всеобщото съмнение, че има разминаване между количествата минерална вода, която ползват и количествата минерална вода, която плащат част от инвеститорите. Ето тук контролът на държавата наистина трябва да бъде в пъти по-строг.
Висящият над главата й дълг от над милион и половина лева би могъл да изиграе ролята на катализатор и да подтикне Община Велинград да инициира законодателни промени. Ще й помогне статутът на СПА столица на България и Балканите, а държи и най-силния коз - европейските директиви, които задължават държавите членки на ЕС да развиват ползването на възобновяеми енергийни източници. Именно община като нашата би могла да направи предложения за промени в законодателството, които да осигурят на общините безвъзмездно ползване на някаква част от ресурса на минералните води за обществени цели. Жителите на Велинград биха подкрепили подобна инициатива, а е редно зад нея да застанат и народните представители, които сме избрали.
Елена Баева
В писмото, което е и с копие до министъра на околната среда и водите, се обръща внимание, че минералната вода, която е публична държавна собственост, се ползва за отоплението на училищните сгради без правно основание и без да се заплащат такси. В същото време интересът на инвеститори към ползване на минерална вода във Велинград расте, а свободният ресурс намалява. Затова инвеститори негодуват, че част от дебита на водата се ползва без да се заплаща. От Басейнова дирекция отчитат значимия социален аспект, но поради недостиг на свободни количества вода, ще бъдат принудени да предприемат мерки.
Държавната институция предлага общината да задвижи поредица от задачи:
* да финализира започнатите процедури по издаване на разрешителни за водоползване * да съгласува и изпълни монтажа на водомерен възел на детската градина “Фантазия” в Драгиново, която също се отоплява с минерална вода
* да намери техническо решение за премахване на преливника на резервоара, който захранва инсталацията на ОДК
* да се извършат плащанията на суми, напрупани от 2006 година: 1 425 195 лева за отоплението на училището в Каменица и 59 776 лева за отоплението на Общинския детски комплекс. Тъй като случаят получи медиен отзвук, дни след това писмо от пресцентъра на Басейнова дирекция - Пловдив уточниха, че не са налагани санкции на Община Велинград за неправомерно ползване на минерална вода. Според прессъобщението целта е Община Велинград да положи максимални усилия за привеждане на водовземането в рамките на Закона за водите. Каква ще бъде официалната реакция на общината предстои да се види. Очевидна е невъзможността от общинската хазна да бъдат извадени повече от милион и половина лева, за да се плати подобна сметка, така че ще се търсят други решения.
И докато общинарите търсят изход, можем да се върнем години назад - в средата на 90-те години на ХХ век, когато във Велинград не просто се заговори, а се свърши доста работа, за да стане факт отоплението на училището в Каменица с горещата вода от извора Власа. Това е една от инициативите на общината с най-голяма обществена стойност, защото гарантира топлина за децата, спестява разходи за отопление на общинския бюджет и пази природата чиста. В онези години още бяхме далеч от членството в Европейския съюз, но във Велинград се осъществи един проект напълно в духа на Европа, която вече говореше за възобновяеми енергийни източници и за геотермална енергия. Още тогава обаче чисто българските нормативни и административни пречки бяха налице, защото за родния бюрократ е по-удобно да гледа буквата на закона вместо да калкулира обществената полза от направеното. Вече сме членове на ЕС, но уви - този начин на мислене и действие не се е променил.
Трябва ли общината да плаща на държавата за това, че отоплява с минерална вода училища и детски градини? Логично е, че няма безплатен обяд и че всеки, който потребява даден ресурс, трябва да плаща. Но в случая държавата е въвела ред, който търпи сериозна критика в няколко посоки.
На първо място: тарифата от 1.50 лева за кубик минерална вода, по която държавата изчислява дължимите суми за отопление на учебните сгради. Подчертаваме - това не са хотели, не са СПА центрове, не са търговски дружества, а учебни сгради. И не става въпрос за луксозна почивка и за скъпи процедури, от които се печели, а за топлина в класните стаи, занималните и детските градини на нашите деца. Редно е подобна огромна и очевадна разлика да бъде отчетена в тарифата, която държавата определя. Нека “обядът” да не е безплатен, но цената да е обществено справедлива.
На второ място: отоплителните инсталации на учебните сгради не използват нищо друго освен температурата на водата. И тук има един голям парадокс: българското законодателство не осигурява нормативни възможности да се ползват и заплащат само част от свойствата на минералните води - в случая температурата. Така вместо да насърчават ползването на възобновяеми енергийни източници, законовите правила в България в някаква степен наказват тези, които го правят - с високи цени, които обезсмислят подобни природосъобразни инвестиции.
На трето място: никак не звучат добре от страна на една държавна институция мотивите, че свободният ресурс намалява и затова трябва да се защити интереса на инвеститорите. Да, инвеститорите са важни, развитието на туризма е от първостепенно значение за просперитета на България и в частност на курорт като Велинград. Но държавата е първата, която трябва да даде пример за спазване на Закона за водите, в който пише: “По смисъла на този закон обществените интереси се нарушават, когато в резултат на водовземане и ползване се създава опасност от органичаване на общото водовземане и ползване”. Самата държава е решила, че първо трябва да се гарантира общото водовземане - тоест интереса на общността. А какъв по-ясен пример за интереса на общността във Велинград и Драгиново от отоплението на сградите, в които учат и играят децата ни? Интересът на общността е дори много по-голям - хората искат и други обществени сгради в нашия град, който се слави с големия брой топли минерални извори, да бъдат отоплявани по същия начин!
Темата за свободния ресурс минерални води е много по-широка. Тя включва гледки, на които всички сме свидетели: вместо да са впрегнати в обеществена полза, огромна част от топлите води във Велинград изтичат направо по улиците и реките. Включва и всеобщото съмнение, че има разминаване между количествата минерална вода, която ползват и количествата минерална вода, която плащат част от инвеститорите. Ето тук контролът на държавата наистина трябва да бъде в пъти по-строг.
Висящият над главата й дълг от над милион и половина лева би могъл да изиграе ролята на катализатор и да подтикне Община Велинград да инициира законодателни промени. Ще й помогне статутът на СПА столица на България и Балканите, а държи и най-силния коз - европейските директиви, които задължават държавите членки на ЕС да развиват ползването на възобновяеми енергийни източници. Именно община като нашата би могла да направи предложения за промени в законодателството, които да осигурят на общините безвъзмездно ползване на някаква част от ресурса на минералните води за обществени цели. Жителите на Велинград биха подкрепили подобна инициатива, а е редно зад нея да застанат и народните представители, които сме избрали.
Елена Баева
Велинград тел: 0876521487
Продава апартаменти във Велинград
CopyRight Вестник "Темпо" ЕООД , Велинград 2023