Article - 4405 - Темпо

“Виновен” или “невинен” - решава народната съвест

Публикувано на 19 Oct 2009 22:30

Новата книга на д-р Александър Попов “Гибел. Историята на една смъртна присъда” имаше своята официална премиера във Велинград на 14 октомври. Домакин на събитието бе Ротари клуб - Велинград, чийто президент Боряна Белухова откри срещата с думите, че всеки досег с творчеството и обаятелната личност на д-р Попов е незабравимо изживяване.
Книгата бе представена от две интересни гледни точки: на историка, езиковеда и нашумелият писател проф. Тодор Балкански и на юриста Николай Антов, председател на адвокатската колегия в Пазарджик. В залата на Художествената галерия беше и Стоянка Делчева, майка на осъдения на смърт и убит Живко Делчев, за чиято съдба и съдебен процес разказва “Гибел”.
Проф. Балкански сподели, че той е човекът, пътувал с д-р Попов по следите на енигмата Живко Делчев и един от членовете на Инициативния комитет, който поиска възобновяване на делото, довело до неговата смъртна присъда през 1985 г. В този процес истината беше погубена, отказана бе и ревизия на делото, защото нашата съдебна система работи само в определени случаи, но не по отношение на човешката правда, подчерта проф. Балкански. Той постави д-р Александър Попов в редицата на големи лекари-писатели като Иван Богоров, Иван Селимински, Димитър Димов. Неговата оценка бе, че д-р Попов е еднакво изряден и като лекар диагностик, и като писател, който поставя диагноза на болното време, което изживяваме. Съдбата на Живко Делчев, едно момче, манипулирано от Държавна сигурност и принудено да направи самопризнания, не е само негова, а на много като него, които си отидоха, каза професорът.
Сходна бе позицията и на адвокат Николай Антов. В процеса срещу Живко Делков са нарушени основни юридически и общочовешки принципи: не са събрани всички факти, а само тези, които дават възможност на прокуратурата да изгради обвинителна теза; съдът е тълкувал фактите, както дяволът Евангелието; нарушен е принципът, че при наличие на съмнение, се отсъжда в полза на подсъдимия. Не можеше ли при толкова съмнителни факти присъдата да не е смърт, попита адвокат Антов и сам даде отговорът: процесът е бил политически и затова е наложено и изпълнено смъртно наказание. Няма по-голям грях от съдебното убийство, подчерта той и поздрави д-р Попов, че като хуманист бие камбаната.
Макар и трудно говореща след прекаран инсулт, майката на убития Стоянка Делкова направи покъртителна изповед. Тя каза, че ако нейният син наистина е бил убиец, колкото и да я боли, първа е щяла да каже “Сине, защо го извърши?”. Но не може да се помири, че е осъден несправедливо, че техните свидетели са били отхвърлени, не е имало балистична и дактилоскопична експертиза, че делото е било скалъпено, а присъдата е само върху самопризнанията на момчето, изтръгнати с насилие и заплахи от ДС. Прикриха убиеца и си отчетоха делото, не съм единствената, така работеше ДС, с горчивина каза г-жа Делкова. Тя подчерта, че не предявява никакви претенции за пари, а иска по законов път държавата да реабилитира нейния син и да отмени смъртната присъда. Майката благодари на д-р Попов и на хората, които са оказали подкрепа на семейството в търсене на истината.
Д-р Александър Попов говори за нашата днешна вина 20 години след рухването на Берлинската стена - ниската политическа зрелост, липсата на гражданска смелост, на воля за промяна; за страха, мисленето и манталитетът, които още не са се променили. Като човек, подписал новата Конституция на България, д-р Попов е категоричен, че не може да стои безразличен и да си трае, когато вижда как тя бива нарушавана. Той обвини съвременната прокуратура, че не изпълнява конституционното си задължение, отказвайки подновяване на процеса. Авторът отговори косвено и на адвокат Хари Харалампиев, според когото д-р Попов е трябвало да потърси и мнението на съдията и прокурора по процеса. Казусът е публичен от 1991 г. насам - защо те мълчат, гузни ли са, попита д-р Попов. Към присъстващите в залата д-р Попов се обърна с думите, че сега те са разширено съдебно жури и имат моралното право да се произнесат “виновен” или “невинен”. Народната съвест е над институцията съд, а над тях е Божият съд, каза д-р Попов.
Председателят на Литературен клуб “Н. Вапцаров” д-р Любен Атанасов сложи точка на вечерта с една своя басня, също посветена на българската съдебна система.
Елена Баева

Отказаха вписване: решенията на събранието на читалището в Чепино са незаконосъобразни

01 Apr 2026 07:03

На 31 март Агенцията по вписванията (АВ) към Министерството на правосъдието отказа да впише решенията, гласувани на отчетно-изборното събрание на ОНЧ „Св. св. Кирил и Методий-1905“...