Още за книгата „Народният будител Стойо Докумов”
Публикувано на 07 Dec 2009 22:44
Г-н Васил Петков, автор на материала за книгата “Народния будител Стойо Докумов” на Георги Пашов и Костадин Ушев, е родом от Горна Митрополия. Завършил е СУ “Св. Климен Охридски”, работил в поредица от вестници и списания, член на Съюза на българските журналисти и автор на няколко краеведски изследвания.
Двама мъже от Велинград – Георги Н. Пашов и Костадин Ушев предлагат на българските читатели едно изследване на Възраждането в Чепинското корито, което днес териториално обхваща Велинградската и Ракитовската община. И макар тяхната студия да е представена със заглавие „Народният будител Стойо Докумов”, както вече посочихме, те правят един много по-широк и задълбочен исторически преглед на църковно-просветната борба през втората половина на 19 и началото на 20 век във Велинградската община.
Изхождайки от общите закономерности на Българското възраждане, авторите акцентуват на особеностите на Възраждането в Чепинско. Въпреки оскъдните документи от времето на турското робство, те успяват да разкрият икономическите и социалните условия, които забавят и отлагат Възраждането в този край. Но въпреки трудните условия, чепинци успяват да съхранят своя „самостоятелна църква, обезпечаваща им всички религиозни права”, което им позволява още през 1816 г. на мястото на стар параклис в с. Каменица да се издигне солиден каменен храм. Строежът на църкви продължава и в останалите села, където има българско християнско население. Любопитен е фактът, че „при изграждането на ракитовския храм помагат активно и безкористно с парични средства, материал, труд и др. и много местни българи мохамедани”.
Съхраненото чувство, а не толкова съзнанието за единния етнически корен на мохамеданите в Чепинското корито спомага след Освобождението сред това население да се осъществи голяма просветна дейност. Сторонник и главен двигател на тази дейност е учителят с възрожденски дух Стойо Докумов и е оправдано авторите да отделят подобаващо внимание на неговата дейност, определяйки го като учител, будител и общественик. Те не само проследяват неговия житейски път, но изследват неговата разностранна просветна дейност както сред християните, така и сред мохамеданското население. Докумов не само убеждава десетки българчета мохамедани да учат, да овладяват литературния български език, но създава и българомохамеданско ученическо дружество „Просвета”. По-късно ще съдейства най-добрите му ученици българчета мохамедани да учат в гимназии в Пловдив и София. Не можем да не посочим, че Стойо Докумов е един и от създателите на читалището в Лъджене, на което редица години е председател. „В резултат на упоритата и всеотдайна работа на Докумов и неговите колеги от каменското училище се наблюдава един небивал и нравствен подем сред потомците на помохамеданчените българи в Чепинско, наречен от него възродителен процес още през 1885 год.”, посочват двамата автори. Дейността на Докумов подпомага, въпреки че не доживява до това време, за проявата на Дружба „Родина” в Чепино през 1940 г., в което самите българи мохамедани осъзнават, че „отъждествяването на религията с националността е неправилно, дълбоко погрешно”.
Изследването на Георги Пашов и Костадин Ушев е събрано само в 61 страници, но е ценен краеведчески труд, който трябва да присъства във всеки дом за патриотичното възпитание на подрастващите, наравно с предишната книга на двамата автори „Борци и мъченици за българщината”, посветена на Докумовите следовници Мустафа-Маню Шарков и Герасим Попов.
Васил Петков
Двама мъже от Велинград – Георги Н. Пашов и Костадин Ушев предлагат на българските читатели едно изследване на Възраждането в Чепинското корито, което днес териториално обхваща Велинградската и Ракитовската община. И макар тяхната студия да е представена със заглавие „Народният будител Стойо Докумов”, както вече посочихме, те правят един много по-широк и задълбочен исторически преглед на църковно-просветната борба през втората половина на 19 и началото на 20 век във Велинградската община.
Изхождайки от общите закономерности на Българското възраждане, авторите акцентуват на особеностите на Възраждането в Чепинско. Въпреки оскъдните документи от времето на турското робство, те успяват да разкрият икономическите и социалните условия, които забавят и отлагат Възраждането в този край. Но въпреки трудните условия, чепинци успяват да съхранят своя „самостоятелна църква, обезпечаваща им всички религиозни права”, което им позволява още през 1816 г. на мястото на стар параклис в с. Каменица да се издигне солиден каменен храм. Строежът на църкви продължава и в останалите села, където има българско християнско население. Любопитен е фактът, че „при изграждането на ракитовския храм помагат активно и безкористно с парични средства, материал, труд и др. и много местни българи мохамедани”.
Съхраненото чувство, а не толкова съзнанието за единния етнически корен на мохамеданите в Чепинското корито спомага след Освобождението сред това население да се осъществи голяма просветна дейност. Сторонник и главен двигател на тази дейност е учителят с възрожденски дух Стойо Докумов и е оправдано авторите да отделят подобаващо внимание на неговата дейност, определяйки го като учител, будител и общественик. Те не само проследяват неговия житейски път, но изследват неговата разностранна просветна дейност както сред християните, така и сред мохамеданското население. Докумов не само убеждава десетки българчета мохамедани да учат, да овладяват литературния български език, но създава и българомохамеданско ученическо дружество „Просвета”. По-късно ще съдейства най-добрите му ученици българчета мохамедани да учат в гимназии в Пловдив и София. Не можем да не посочим, че Стойо Докумов е един и от създателите на читалището в Лъджене, на което редица години е председател. „В резултат на упоритата и всеотдайна работа на Докумов и неговите колеги от каменското училище се наблюдава един небивал и нравствен подем сред потомците на помохамеданчените българи в Чепинско, наречен от него възродителен процес още през 1885 год.”, посочват двамата автори. Дейността на Докумов подпомага, въпреки че не доживява до това време, за проявата на Дружба „Родина” в Чепино през 1940 г., в което самите българи мохамедани осъзнават, че „отъждествяването на религията с националността е неправилно, дълбоко погрешно”.
Изследването на Георги Пашов и Костадин Ушев е събрано само в 61 страници, но е ценен краеведчески труд, който трябва да присъства във всеки дом за патриотичното възпитание на подрастващите, наравно с предишната книга на двамата автори „Борци и мъченици за българщината”, посветена на Докумовите следовници Мустафа-Маню Шарков и Герасим Попов.
Васил Петков
Велинград тел: 0876521487
Продава апартаменти във Велинград
CopyRight Вестник "Темпо" ЕООД , Велинград 2023