В една хубава стара песен се казваше как след топлия летен дъжд светът става “по-красив и бял”. В разликата между песните и действителността велинградчани имаха възможността да се убедят по време на последния продължителен дъжд. Действителността е запушени отводнителни шахти, изровени от водата дупки около стари и нови “кръпки” по асфалта, свличания на скални маси по невралгичните входни и изходни шосета, улични платна, покрити с пясъчни наноси и т.н. Спор няма, че никой не е по-силен от природата. Че и хората с действие или с бездействие сами са виновни за част от тази картина. Но дъждът напомня и за несвършената или пък зле свършената работа на доста предприятия и институции. Не им е лесно на “ВКТВ”, “Енергото”, Общината, Пътна служба, “Стройком”, обаче и на данъкоплатците не им е лесно нито в наводнените къщи, нито по разбитите улици, нито между пясъците и камъните по шосетата. А данъкоплатецът е винаги прав, защото точно той плаща.