Петър Балабанов е ст.н.с.II степен по археология, което е равносилно на доцент, работи в Института по археология към БАН и е преподавател в Нов български университет. На разкопките около параклиса “Св. пророк Илия” над езерото Клептуза взе участие като научен консултант, поканен от научния ръководител на проучванията - Даниела Катинчарова. Още като студент г-н Балабанов е участвал в експедиция за картотекиране на крепости, градове и некрополи, останали от траките. Правил е разкопки в района на Сърница, където са открити основи на християнски храм, строен в средата на IV век сл. Хр.- Г-н Балабанов, какво е намерено до този момент при разкопките около параклиса “Св. пророк Илия”?
- Оказа се, че намереното е много по-голямо и много по-сложно от очакваното. Археологията по принцип е бавна работа, която изисква много здрави нерви и много прецизно изпипване на детайлите. Тази година със сигурност няма да можем да завършим проучването на този обект. Ще се работи и по-нататък. Тук трябва да отбележа, че сме много благодарни на ръководството на община Велинград и особено на хората от Туристическо дружество “Острец”, които със самоотвержен труд помогнаха да се направи това проучване.

- Продължаването на разкопките ще попречи ли за изграждането на новия параклис?
- Знаем, че тези разкопки са резултат от желанието да се изгради параклис и вече сме стигнали до решение, което позволява параклисът да се построи и успоредно с това разкопките да продължат. Просто параклисът ще бъде изместен с няколко метра и ще остане извън границите на археологическия обект. По-нататък ще се получи една експозиция на открито, при която обектът и построеният параклис ще се допълват взаимно.
- До този момент какви находки бяха открити?
- Това, което излиза засега, е доста различно и трудно може да се даде аргументирана представа за историята на обекта. Хубаво е, че тук всичко е запазено и не е разбито от иманяри. Очевидно е, че има една сложна система от строежи, съществували 400-500 години. Няколко пъти това съоръжение е било изграждано и разрушавано. До тук може да се каже, че има минимум три строителни периода. В някакъв момент, може би през втория период, е бил направен ограден зид, който е имал функциите на крепостна стена с височина от 4 до 6 м. Откриват се развалини от интересен мраморизиран варовиков камък с бял цвят, което показва, че камъкът е носен от друго място, а под могилата има основи от някаква представителна обществена сграда. По всяка вероятност тя е била свързана с култ, с обреди - и това дава основание да се смята, че това място е свято.
- Може ли да се посочи точната датировка на тези открития?
- Точна датировка може да се направи на отделни находки. Почти всичко, което е намерено, са фрагменти от керамика, по народному казано - грънци. Много малко хора знаят, че тези материали обаче са азбуката на археологията и откритите остатъци от съдове позволяват да се датират обектите с точност до 15-20 г. Тук е имало живот между края на VII и края на IV в. пр. н.е. Керамиката, която сме намерили, влиза в тези граници.
- Казахте, че сте участвали в разкопки и край Сърница. Какво открихте там и къде точно е това място?
- В Сърница имах късмета да попадна на основите на една от първите християнски църкви в Родопите, строена очевидно в средата на IV в. след н.е. Тя е била гробищна църква, около нея имаше некропол от времето на император Константин, при когото християнската религия става официална в Римската империя. В некропола личаха ясно християнските промени в погребалния обред. Тази находка се намира в двора на почивната станция на завод “Роботика”, а парцелът е частна собственост на бизнесмен от София.
- Има ли интерес да се проучват и други обекти от нашия район?
- Интерес има, желание също има и финанси могат да се намерят, защото едни теренни проучвания не струват скъпо. С 300-400 лв и група от 6-7 студенти се каним през септември да започнем тук работа по документирането и картотекирането на археологическите обекти около Велинград. Това е обосновано от няколко причини. Първо, районът на Велинград е едно от малкото бели полета в археологическата карта на България. Тук са известни не повече от 15-20 обекта, а те са поне 60-70. От чисто научна гледна точка такова проучване е повече от наложително. От друга страна у нас действа една напаст, наречена иманярство. Някои хора печелят страшно много пари, а от България изтичат огромни ценности. И за да се води борба с иманярството, трябва да имаме представа какви са архитектурните обекти, кои от тях са най-застрашени. За тази борба разчитаме на органите на МВР и местните органи на власта. Не на последно място запазването на историческите паметници и на тези, които са достъпни за проучване, са прекрасна база за развитието на културния туризъм. В Гърция, Италия и Турция това е един развит отрасъл в туризма, който носи големи печалби, но ние изоставаме в това отношение и сме много назад.