Проф. Анна Ушева: Не е лесно да правиш авангардна наука - трябва да си твърд кам
Публикувано на 13 Apr 2010 08:51
В списъка на велинградчани, постигнали професионален успех на световно ниво, името на Анна Ушева-Симидчийска ще е на предна позиция. Започнала като инженер-химик в България, днес тя е професор по медицина в университета Харвард в САЩ, директор по фундаментални науки в ендокринологията и почетен професор в университета Дартмут. Проф. Ушева е единствената жена българка, която в момента работи в тясно сътрудничество с теоретичните физици от водещия американски научно-изследователски институт в Лос Аламос. От Ватикана я канят да чете лекции по физика, кариера й преминава през най-важните научни центрове в Европа и Америка. Нейните разработки се публикуват в най-известните научни световни списания, а откритията се цитират непрекъснато и служат като база за развитие на нов клон на науката за функцията на основния човешки генетичен материал ДНК.
Разговаряме при последното й посещение в родния Велинград преди дни и това предопределя началото на нашия разговор:
- Какво ви помага да сте в първите редици на учените в света?
- Помага ми примерът на баща ми Ангел Ушев, майка ми Цветана от Асьовия род и паметта на брат ми Заварин Ушев.
- Често ли се връщате в България и във Велинград и как изглеждат през вашите очи?
- Тук съм си вкъщи! Спокойно е, спя по-добре. Имаме къща и в Павлово в София, но в Каменица съм вкъщи. Дъщеря ми Невенка научи български тук, в детската градина в Каменица. Сега тя завърши университета в Принстън и право във Филаделфийския университет, работи като адвокат в компанията на Ротшилд - в нейната фирма всеки знае за Каменица! - Помага ли да си каменчанин?
- Ние сме кораво племе и мисля, че помага. Не сме инати, но и не си оставяме магарето в средата на пътя. Др. Комарова, моята начална учителка в каменското училище “Христо Ботев”, винаги искаше от мен повече и ми казваше: “Ти можеш още, утре ми донеси решението на задачите от сборника за следващия клас”.
- Вашият път започва като инженер-химик, а как стигна чак до “научния Еверест” - университета Харвард в САЩ?
- Завърших гимназията във Велинград, кандидатствах и станах студентка в Химико-технологичния институт в София. Завърших и по разпределение отидох в Завода за дрожди в Разлог, където станах началник на техническия прогрес. През 1976 г. получих награда за изобретение, което имаше икономически ефект и хората го използваха. Това беше най-голямата награда, присъдена на жена за научно постижение и до ден днешен ми е особено скъпа.
Тъй като аз винаги съм имала повече въпроси, отколкото отговори, реших, че това образование ми е малко и се явих на конкурс за аспирантура в Германската академия на науките в Берлин. Попаднах в групата на Ото Вартбург, носител на Нобелова награда. Не ми беше лесно. Германците са много добри химици, а освен това човек трябва да се научи на един много стриктен и целенасочен ред, който се оказа полезен не само в научната работа, а и в най-елементарните житейски дейности.
След аспирантурата, която завърших с много висок успех, станах доктор на природните науки.Получих покана за научна работа в Хайделберг, но тогава градът беше в Западна Германия и ми отказаха виза. Върнах се в Българската академия на науките, в ръководения от Румен Цанев институт по молекулярна биология. Това беше много интересно място, събрахме се 30 научни сътрудници, владеещи поне по 3 езика, точно по това време започваше програмирането, публикувахме в известни списания по света. Направих още две изобретения, едното от тях за стероидните хормони, което се ползва и сега в цяла Европа.
Имах шанса Майкъл Села да ме покани да работя по проект в института “Вайцман” в Израел - райско място с градини и езерца, което според мен е и най-доброто място за наука в света, където много професори имат позиции в най-големите университети в САЩ и науката е под специалното внимание на държавата.
След Израел получих покана за съвместна работа с Шведската Кралска академия, което ми донесе стипендия и позиция в Каролинския институт в Стокхолм. Последва покана от Принстън, САЩ и заедно със съпруга и дъщеря ми решихме да приемем поканата. Не бях ходила в Америка и с дъщеря ми пристигнахме на летището с три огромни куфара, в които носехме чинии, тенджера и дори юрган. След Принстън получих няколко предложения, включително от Колумбийския университет в Ню Йорк, но избрах Харвард.
- Можете ли да обясните с какво се занимавате, като “преведете” сложната наука за обикновения читател?
- Какво правя? В Харвард аз имам две основни задължения: учебна дейност и научна откривателска дейност. Държавата, частни компании и дарители дават пари за наука и за учебна дейност. Аз обучавам доктори, които са завършили медицина, получили са специалност, след което учат още 3 години за придобиване на най-висшата степен за обучение на лекари в САЩ. Подбираме около 400 кандидати от САЩ и избираме един от всички тях, който се занимава с ендокринология. Имам голяма лаборатория, в която работят хора от цял свят. За да получиш пари за наука, в Харвард редът е такъв: пишеш проект, печелиш финансиране и след това трябва да го изпълниш, така че търсиш хора, които ще свършат работа в срок.
- В България битува мнението, че нашата държава не дава достатъчно пари за наука?
- Напротив, в България също е така, системата вече е същата, но много от научните работници не са свикнали да пишат и да се състезават за проекти и грандове. Европейският съюз също финансира проекти в България. Смятам, че науката още не е на достатъчно ниво, защото научните кадри и научната база застаряват, а млади хора предпочитат да търсят поприще и бърз успех в бизнеса. Аз намирам новата инициатива на премиера Борисов да “подмлади” Българската академия на науките за много уместна и навременна. Проблемът не е само в България, но на много места в Европа. Трудно е да се издържи на конкуренцията на САЩ и Япония, където науката е държавна политика. Аз съм във връзка с мои колеги в България и съм се опитвала да помагам, но всичко става много бавно и тромаво.
- Считате ли себе си за успял учен, сигурен в бъдещето си?
- Дори не си задавам този въпрос. Науката не е професия, а призвание и хоби. Никак не е лесно, защото непрекъснато си в борба с установени неща. Истинската наука е да кажеш “не” на това, което е било и да търсиш и доказваш новата истина. Не е лесно да наложиш нещо, което не е в дебелите книги, трябва да си много твърд. В областта на гените нашият екип влезе в спор с откритията на Корнберг, който получи Нобелова награда в тази област. На базата на нашите доказателства могат да се решат редица проблеми, свързани с вирусните зарази и СПИН, но проектът засега не получава достатъчно внимание и финансиране. Нашите открития обаче не са незабелязани и докладите ни стигнаха и до Белия дом. Не е лесно да правиш авангардна наука - трябва да си твърд каменчанин!
Елена Баева
Разговаряме при последното й посещение в родния Велинград преди дни и това предопределя началото на нашия разговор:
- Какво ви помага да сте в първите редици на учените в света?
- Помага ми примерът на баща ми Ангел Ушев, майка ми Цветана от Асьовия род и паметта на брат ми Заварин Ушев.
- Често ли се връщате в България и във Велинград и как изглеждат през вашите очи?
- Тук съм си вкъщи! Спокойно е, спя по-добре. Имаме къща и в Павлово в София, но в Каменица съм вкъщи. Дъщеря ми Невенка научи български тук, в детската градина в Каменица. Сега тя завърши университета в Принстън и право във Филаделфийския университет, работи като адвокат в компанията на Ротшилд - в нейната фирма всеки знае за Каменица! - Помага ли да си каменчанин?
- Ние сме кораво племе и мисля, че помага. Не сме инати, но и не си оставяме магарето в средата на пътя. Др. Комарова, моята начална учителка в каменското училище “Христо Ботев”, винаги искаше от мен повече и ми казваше: “Ти можеш още, утре ми донеси решението на задачите от сборника за следващия клас”.
- Вашият път започва като инженер-химик, а как стигна чак до “научния Еверест” - университета Харвард в САЩ?
- Завърших гимназията във Велинград, кандидатствах и станах студентка в Химико-технологичния институт в София. Завърших и по разпределение отидох в Завода за дрожди в Разлог, където станах началник на техническия прогрес. През 1976 г. получих награда за изобретение, което имаше икономически ефект и хората го използваха. Това беше най-голямата награда, присъдена на жена за научно постижение и до ден днешен ми е особено скъпа.
Тъй като аз винаги съм имала повече въпроси, отколкото отговори, реших, че това образование ми е малко и се явих на конкурс за аспирантура в Германската академия на науките в Берлин. Попаднах в групата на Ото Вартбург, носител на Нобелова награда. Не ми беше лесно. Германците са много добри химици, а освен това човек трябва да се научи на един много стриктен и целенасочен ред, който се оказа полезен не само в научната работа, а и в най-елементарните житейски дейности.
След аспирантурата, която завърших с много висок успех, станах доктор на природните науки.Получих покана за научна работа в Хайделберг, но тогава градът беше в Западна Германия и ми отказаха виза. Върнах се в Българската академия на науките, в ръководения от Румен Цанев институт по молекулярна биология. Това беше много интересно място, събрахме се 30 научни сътрудници, владеещи поне по 3 езика, точно по това време започваше програмирането, публикувахме в известни списания по света. Направих още две изобретения, едното от тях за стероидните хормони, което се ползва и сега в цяла Европа.
Имах шанса Майкъл Села да ме покани да работя по проект в института “Вайцман” в Израел - райско място с градини и езерца, което според мен е и най-доброто място за наука в света, където много професори имат позиции в най-големите университети в САЩ и науката е под специалното внимание на държавата.
След Израел получих покана за съвместна работа с Шведската Кралска академия, което ми донесе стипендия и позиция в Каролинския институт в Стокхолм. Последва покана от Принстън, САЩ и заедно със съпруга и дъщеря ми решихме да приемем поканата. Не бях ходила в Америка и с дъщеря ми пристигнахме на летището с три огромни куфара, в които носехме чинии, тенджера и дори юрган. След Принстън получих няколко предложения, включително от Колумбийския университет в Ню Йорк, но избрах Харвард.
- Можете ли да обясните с какво се занимавате, като “преведете” сложната наука за обикновения читател?
- Какво правя? В Харвард аз имам две основни задължения: учебна дейност и научна откривателска дейност. Държавата, частни компании и дарители дават пари за наука и за учебна дейност. Аз обучавам доктори, които са завършили медицина, получили са специалност, след което учат още 3 години за придобиване на най-висшата степен за обучение на лекари в САЩ. Подбираме около 400 кандидати от САЩ и избираме един от всички тях, който се занимава с ендокринология. Имам голяма лаборатория, в която работят хора от цял свят. За да получиш пари за наука, в Харвард редът е такъв: пишеш проект, печелиш финансиране и след това трябва да го изпълниш, така че търсиш хора, които ще свършат работа в срок.
- В България битува мнението, че нашата държава не дава достатъчно пари за наука?
- Напротив, в България също е така, системата вече е същата, но много от научните работници не са свикнали да пишат и да се състезават за проекти и грандове. Европейският съюз също финансира проекти в България. Смятам, че науката още не е на достатъчно ниво, защото научните кадри и научната база застаряват, а млади хора предпочитат да търсят поприще и бърз успех в бизнеса. Аз намирам новата инициатива на премиера Борисов да “подмлади” Българската академия на науките за много уместна и навременна. Проблемът не е само в България, но на много места в Европа. Трудно е да се издържи на конкуренцията на САЩ и Япония, където науката е държавна политика. Аз съм във връзка с мои колеги в България и съм се опитвала да помагам, но всичко става много бавно и тромаво.
- Считате ли себе си за успял учен, сигурен в бъдещето си?
- Дори не си задавам този въпрос. Науката не е професия, а призвание и хоби. Никак не е лесно, защото непрекъснато си в борба с установени неща. Истинската наука е да кажеш “не” на това, което е било и да търсиш и доказваш новата истина. Не е лесно да наложиш нещо, което не е в дебелите книги, трябва да си много твърд. В областта на гените нашият екип влезе в спор с откритията на Корнберг, който получи Нобелова награда в тази област. На базата на нашите доказателства могат да се решат редица проблеми, свързани с вирусните зарази и СПИН, но проектът засега не получава достатъчно внимание и финансиране. Нашите открития обаче не са незабелязани и докладите ни стигнаха и до Белия дом. Не е лесно да правиш авангардна наука - трябва да си твърд каменчанин!
Елена Баева
Велинград тел: 0876521487
Продава апартаменти във Велинград
CopyRight Вестник "Темпо" ЕООД , Велинград 2023