Пневмоболницата на 65 години
Публикувано на 14 Oct 2002 17:23
На 25 октомври 2002 г. “Специализирана болница за долекуване и продължително лечение на пневмо-фтизиатрични болести” Велинград ще празнува 65-та си годишнина.
Идеята за построяването на това лечебно заведение е още от началото на ХХ век, когато разпространението на туберкулозата е било особено силно не само у нас, а и в Европа. За тази цел държавата отпуска 5000 лева, по-късно на конгрес в София Учителският съюз гласува всеки учител да даде по 10 лв от заплатата си. Средствата се набират и през 1922 г. започва изготвянето на проекто-плановете, които са готови през 1924 година. Компетентна комисия търси подходящ район в страната и се спира на мястото, което всеки велинградчанин знае като “4-ти километър”. То е предпочетено заради чистия въздух, изобилието на вода, красивата природа и климата - времето през цялата година е спокойно, няма ветрове, мъгли и влага. Строителството е солидно, с качествени материали и е продължило 13 години до 1937 г., когато Пневмоболницата се открива, но приема първите си болни през 1938 г. Водохващането на изворите се извършва под ръководството на хидро-инжинер Станчо Бродински от Пазарджик, външната канализация е поверена на инж. Крум Кузуджийски от София.
Първото име на болницата е “Учителска почивна станция” край село Лъджене, Пещерска околия. През 1952 г. се преименува на Държавен санаториум за гръдоболни “Васил Коларов”, от 1972 г. носи името Пневмологична болница “В.Коларов”,от 2000 г. става СБПФЗ-Велинград ЕООД.
В началото Санаториумът е разполагал със 160 легла през зимата и 180 легла през лятото. За болните са се грижили 4 лекари, 5 сестри и малко помощен персонал. Първият управител д-р Боянов видял на Запад, че всички противотуберкулозни заведения си имат помощни стопанства и направил същото. Създал помощното стопанство с кравеферма, птицеферма, свинеферма, конюшна, оранжерии, дърводелска работилница, една къща в гората за ел.агрегата и жилище за ел.техника. Имало е и зеленчукова и овощна градина, теренът за тях, около 9 дка, е закупен от сем. Бояджиеви. Санаториумът тогава е разполагал с коне, волове, файтон, камион, каруца, плевня, малък автобус, линейка и лек автомобил. Отглеждани са кокошки, крави, прасета, зеленчуци, плодове и цветя. След 9.IX.1944 г. главен лекар става д-р Първанов и по негово време се разширява основният корпус на болницата в западна посока, построява се жилищен блок за лекарите.
В събраните от д-р Чорбаджийска спомени “В лентата на времето” четем: “С умиление болни и персонал до късно наричат заведението “Белият дом”, “Пармският манастир”, “Заливът на спокойствието”... макар че животът тук е протичал на фона на една жестока действителност с име ТУБЕРКУЛОЗА.” И още: “За бъдещата дейност на Санаториума е гласуван специален закон от 7 члена, от който се вижда, че в началото същият е предоставен на служителите на Министерството на народната просвета, като при наличие на свободни легла е можело да се приемат и членове на техните семейства, както и писатели, художници, артисти, ученици и студенти, заболели от болестта. Лечението е било безплатно,траело е 1 година за учители и 6 месеца за ученици. Интересен е бил чл.7 от закона, който гласи: “Поради специалните условия, при които са поставени болните и службите при Санаториума, целият персонал се смята за денонощен, с изключение на празничните дни. Лекарите са свободни само в следобедните часове, а нощем всички са на разположение на службите.” Чл.6 пък визира назначаването на управител-лекар, който същевременно е и главен инспектор по туберкулозата към МНП и се назначава с царски указ.
Като най-ярка личност сред главните лекари д-р Чорбаджийска в спомените си определя д-р Асен Ташков. Възрастта му е 35-40 години, компетентен, енергичен, не се страхува да нарича нещата с истинските им имена. Лекува болните с неизчерпаема енергия, много добър хирург. По негово време се построява жилищен блок с 14 апартамента, 6 стаи за бекяри, детска градина и стол за хранене на персонала.
В периода 1955-1961 г. главен лекър е д-р Пенков, син на сенатор в Румънския парламент, майка му по произход е чехкиня, а по професия лекар. Той е участвал като доброволец в продължение на 1 година в Корейската война, където е правил гръдни операции. Владее 5 езика. Роден хирург, но след напускането му е закрит хирургическият център. Три дни и симпозиум на тема “Български противотуберкулозни средства” са отбелязали 30-годишния юбилей на Санаториума. За период от 3 години през 1970 г. е назначен за главен лекар д-р Велев. През 1972 г. Санаториумът е водещ в борбата с туберкулозата се превръща в първата Пневмологична болница у нас.
В летописната книга на Санаториума като главни лекари са записани имената на д-р Пулев, д-р Въргов, д-р Чорбаджийска (2 пъти), д-р Пачев, д-р Дафов и в този момент д-р Шопова.
Веска Божкова
Идеята за построяването на това лечебно заведение е още от началото на ХХ век, когато разпространението на туберкулозата е било особено силно не само у нас, а и в Европа. За тази цел държавата отпуска 5000 лева, по-късно на конгрес в София Учителският съюз гласува всеки учител да даде по 10 лв от заплатата си. Средствата се набират и през 1922 г. започва изготвянето на проекто-плановете, които са готови през 1924 година. Компетентна комисия търси подходящ район в страната и се спира на мястото, което всеки велинградчанин знае като “4-ти километър”. То е предпочетено заради чистия въздух, изобилието на вода, красивата природа и климата - времето през цялата година е спокойно, няма ветрове, мъгли и влага. Строителството е солидно, с качествени материали и е продължило 13 години до 1937 г., когато Пневмоболницата се открива, но приема първите си болни през 1938 г. Водохващането на изворите се извършва под ръководството на хидро-инжинер Станчо Бродински от Пазарджик, външната канализация е поверена на инж. Крум Кузуджийски от София.
Първото име на болницата е “Учителска почивна станция” край село Лъджене, Пещерска околия. През 1952 г. се преименува на Държавен санаториум за гръдоболни “Васил Коларов”, от 1972 г. носи името Пневмологична болница “В.Коларов”,от 2000 г. става СБПФЗ-Велинград ЕООД.
В началото Санаториумът е разполагал със 160 легла през зимата и 180 легла през лятото. За болните са се грижили 4 лекари, 5 сестри и малко помощен персонал. Първият управител д-р Боянов видял на Запад, че всички противотуберкулозни заведения си имат помощни стопанства и направил същото. Създал помощното стопанство с кравеферма, птицеферма, свинеферма, конюшна, оранжерии, дърводелска работилница, една къща в гората за ел.агрегата и жилище за ел.техника. Имало е и зеленчукова и овощна градина, теренът за тях, около 9 дка, е закупен от сем. Бояджиеви. Санаториумът тогава е разполагал с коне, волове, файтон, камион, каруца, плевня, малък автобус, линейка и лек автомобил. Отглеждани са кокошки, крави, прасета, зеленчуци, плодове и цветя. След 9.IX.1944 г. главен лекар става д-р Първанов и по негово време се разширява основният корпус на болницата в западна посока, построява се жилищен блок за лекарите.
В събраните от д-р Чорбаджийска спомени “В лентата на времето” четем: “С умиление болни и персонал до късно наричат заведението “Белият дом”, “Пармският манастир”, “Заливът на спокойствието”... макар че животът тук е протичал на фона на една жестока действителност с име ТУБЕРКУЛОЗА.” И още: “За бъдещата дейност на Санаториума е гласуван специален закон от 7 члена, от който се вижда, че в началото същият е предоставен на служителите на Министерството на народната просвета, като при наличие на свободни легла е можело да се приемат и членове на техните семейства, както и писатели, художници, артисти, ученици и студенти, заболели от болестта. Лечението е било безплатно,траело е 1 година за учители и 6 месеца за ученици. Интересен е бил чл.7 от закона, който гласи: “Поради специалните условия, при които са поставени болните и службите при Санаториума, целият персонал се смята за денонощен, с изключение на празничните дни. Лекарите са свободни само в следобедните часове, а нощем всички са на разположение на службите.” Чл.6 пък визира назначаването на управител-лекар, който същевременно е и главен инспектор по туберкулозата към МНП и се назначава с царски указ.
Като най-ярка личност сред главните лекари д-р Чорбаджийска в спомените си определя д-р Асен Ташков. Възрастта му е 35-40 години, компетентен, енергичен, не се страхува да нарича нещата с истинските им имена. Лекува болните с неизчерпаема енергия, много добър хирург. По негово време се построява жилищен блок с 14 апартамента, 6 стаи за бекяри, детска градина и стол за хранене на персонала.
В периода 1955-1961 г. главен лекър е д-р Пенков, син на сенатор в Румънския парламент, майка му по произход е чехкиня, а по професия лекар. Той е участвал като доброволец в продължение на 1 година в Корейската война, където е правил гръдни операции. Владее 5 езика. Роден хирург, но след напускането му е закрит хирургическият център. Три дни и симпозиум на тема “Български противотуберкулозни средства” са отбелязали 30-годишния юбилей на Санаториума. За период от 3 години през 1970 г. е назначен за главен лекар д-р Велев. През 1972 г. Санаториумът е водещ в борбата с туберкулозата се превръща в първата Пневмологична болница у нас.
В летописната книга на Санаториума като главни лекари са записани имената на д-р Пулев, д-р Въргов, д-р Чорбаджийска (2 пъти), д-р Пачев, д-р Дафов и в този момент д-р Шопова.
Веска Божкова
Велинград тел: 0876521487
Продава апартаменти във Велинград
CopyRight Вестник "Темпо" ЕООД , Велинград 2023