

Вместо празник - подписка
Публикувано на 09 Dec 2002 17:26

За първи път членовете на Сдружението на ловците и риболовците във Велинград не отбеляза 6 декември (Никулден) като свой празник. На 6 декември тази година Пазарджик и областта трябваше да бъдат домакин на общонационалното отбелязване на празника. Вместо това обаче се проведе митинг край един от водоемите до областния град.
Ловците и рибарите, обединени в НСЛР, не честваха Никулден в знак на протест срещу готвените промени в закона за рибарството и аквакултурата. Това обясни председателят на Сдружението във Велинград Венко Бозев, който въпреки това честити празника на колегите си и им пожела “Наслука”. Основната промяна в закона, срещу която реагират ловците и риболовците, е свързана със стопанисването на водоемите, които отново ще бъдат дадени на частни групировки. Този начин на стопанисване вече показа на практика, че е пагубен за флората и фауната в язовирите. Така се игнорира организирания характер на риболова, рибопроизводството изчезва и остава само рибарство, загърбят се усилията на една национална институция като Сдружението на ловците и риболовците. С тези аргументи неговите членове започнаха подписка против промените в закона, която в момента тече и във Велинград и се очаква да събере близо 1000 подписа. Подписката е адресирана до всички държавни институции: президент, премиер, председател на НС, парламентарни групи, министъра на земеделието. Г-н Бозев подкрепи подписката-призив и с няколко цифри. Като държавни такси за риболов в бюджета влиза 1 милион лева, от които държавата е дала за зарибяване едва 100 хиляди лева. Това е крайно недостатъчно и риболовците с право питат къде са останалите пари от техните такси. Нашумя и фактът, че 70 хиляди лева от горепосочените са дадени за зарибяване на Дунава с есетрови риби, но смущаващо е, че единственото есетрово стопанство в България е частно. От 1997 до 2000 г. Ловно-рибарското дружество във Велинград е отделило 159 000 лева, събирани от доброволни дарения на членовете, за зарибяване. От 2 години дружеството е лишено от възможността да зарибява и затова настоява да се възвърне обществения характер на риболова. “Благодарение” на плащаните задължителни държавни такси, всъщност се разбиват структурите на ловно-рибарските сдружения: във Велинград от 600 риболовци само 60 подновяват членството си в съюза, защото са принудени да плащат държавна такса.
Друго искане е съществуващите 219 язовира, които са публична собственост, да бъдат дадени за стопанисване на НСЛР, което е доказан партньор на държавата по отношение на ловно-рибарската дейност. Че моментната ситуация е абсурдна, говори фактът, че 50 000 дка водни площи в Пазарджишка област сега се пазят от четирима охранители. Ако рибар забележи нарушение, той трябва да търси един от четирите охранители за съставяне на акт. Ясно е какви резултати може да даде подобна тромава система, заменила предишната, при която членовете на СЛР можеха да упражняват контрол.
Г-н Венко Бозев припомни, че сдруженията на ловците и риболовците правят детско училище под наслов “Детето риболовец може без дрога”. Велинград е на първо място по броя на обучените деца-рибари. Но и този стимул се отнема с новите постановки в закона.
Всъщност риболовците се надяват да бъдат чути, да има диалог между тях и държавата. Надежда им дава фактът, че засега промените са стопирани от министъра на земеделието.
Елена Баева
Ловците и рибарите, обединени в НСЛР, не честваха Никулден в знак на протест срещу готвените промени в закона за рибарството и аквакултурата. Това обясни председателят на Сдружението във Велинград Венко Бозев, който въпреки това честити празника на колегите си и им пожела “Наслука”. Основната промяна в закона, срещу която реагират ловците и риболовците, е свързана със стопанисването на водоемите, които отново ще бъдат дадени на частни групировки. Този начин на стопанисване вече показа на практика, че е пагубен за флората и фауната в язовирите. Така се игнорира организирания характер на риболова, рибопроизводството изчезва и остава само рибарство, загърбят се усилията на една национална институция като Сдружението на ловците и риболовците. С тези аргументи неговите членове започнаха подписка против промените в закона, която в момента тече и във Велинград и се очаква да събере близо 1000 подписа. Подписката е адресирана до всички държавни институции: президент, премиер, председател на НС, парламентарни групи, министъра на земеделието. Г-н Бозев подкрепи подписката-призив и с няколко цифри. Като държавни такси за риболов в бюджета влиза 1 милион лева, от които държавата е дала за зарибяване едва 100 хиляди лева. Това е крайно недостатъчно и риболовците с право питат къде са останалите пари от техните такси. Нашумя и фактът, че 70 хиляди лева от горепосочените са дадени за зарибяване на Дунава с есетрови риби, но смущаващо е, че единственото есетрово стопанство в България е частно. От 1997 до 2000 г. Ловно-рибарското дружество във Велинград е отделило 159 000 лева, събирани от доброволни дарения на членовете, за зарибяване. От 2 години дружеството е лишено от възможността да зарибява и затова настоява да се възвърне обществения характер на риболова. “Благодарение” на плащаните задължителни държавни такси, всъщност се разбиват структурите на ловно-рибарските сдружения: във Велинград от 600 риболовци само 60 подновяват членството си в съюза, защото са принудени да плащат държавна такса.
Друго искане е съществуващите 219 язовира, които са публична собственост, да бъдат дадени за стопанисване на НСЛР, което е доказан партньор на държавата по отношение на ловно-рибарската дейност. Че моментната ситуация е абсурдна, говори фактът, че 50 000 дка водни площи в Пазарджишка област сега се пазят от четирима охранители. Ако рибар забележи нарушение, той трябва да търси един от четирите охранители за съставяне на акт. Ясно е какви резултати може да даде подобна тромава система, заменила предишната, при която членовете на СЛР можеха да упражняват контрол.
Г-н Венко Бозев припомни, че сдруженията на ловците и риболовците правят детско училище под наслов “Детето риболовец може без дрога”. Велинград е на първо място по броя на обучените деца-рибари. Но и този стимул се отнема с новите постановки в закона.
Всъщност риболовците се надяват да бъдат чути, да има диалог между тях и държавата. Надежда им дава фактът, че засега промените са стопирани от министъра на земеделието.
Елена Баева
CopyRight Вестник "Темпо" ЕООД , Велинград 2023