За три дни Дорково се превърна в център на фолклора и веселието, от сцената пред читалището се ля музика, пяха се песни, играха се танци на различни народи. Центърът на Дорково се пренасели от множество хора, сергии, люлки, продавачи на всякакви стоки, скарите и масите пред заведенията задръстиха улицата, а градусът на настроението бе постоянно висок. Петият международен фестивал на автентичния фолклор буквално превзе живота на дорковци и на многобройните им гости, дошли специално за събитието от близо и далеч. Фестивалът бе открит вечерта в петък от дорковския кмет Иваница Котулов, а приветствие поднесе кметът на община Ракитово Георги Михайлов. Първата вечер започна с дъжд и приключи със заря, тържествено бяха издигнати фестивалното знаме и флаговете на България и Европейския съюз. Дефилето на участващите над 30 фолклорни състава бе предвождано и тази година от духовия оркестър и мажоретния състав на Велинград. Любимци на публиката от първата фестивална вечер станаха група американски студенти, които първо пяха кънтри, а след това извадиха българска гайда и показаха как са се научили да пеят нашенски песни и да играят български хора.
В събота и неделя на всеки половин час на сцената излизаше нов състав, дойдоха и дългоочакваните гости от Сърбия, Украйна, Испания, изключителна програма показа съставът от Унгария. Фестивалът по традиция няма конкурсен характер, а всички участници получиха диплом и много красиви призове от дърво, изработени от дорковеца Румен Хаджиев. За пети път създателите на фестивала - кметство Дорково, читалище “Св.св. Кирил и Методий” и ансамбъл “Овчарска песен” доказаха, че са се захванали с едно добро дело за прослава на Дорково и на фолклора. Тази година в огромните усилия по организацията на фестивала им помогнаха Община Ракитово, фондациите “Отворено общество”, “Крал Бодуен” и “Работилница гражданска инициатива”, фирмите “Каменица” и “Рожен пласт”.
Фактът, че от година на година дорковският фестивал събира все повече ансамбли, че вече се утвърди като едно от силните събития с международно участие в региона, говори сам по себе си: фолклорът и желанието да го съхраним са живи. И точно малки селища като Дорково са мястото, където изворът на народното творчество наистина никога не е пресъхвал и няма да пресъхне.
Невена Павлова