

Османотурските документи за участието на Чепинския край в Илинденско-Преображенс
Публикувано на 17 Aug 2003 00:09

В резултат на Руско-турската война от 1877-78 г. е възстановена българската държава. По силата на Берлинския договор (1.07.1879) обаче от територията на север от Стара планина и Софийски окръг се създава васалното на султана Княжество България; на юг от Стара планина се образува автономната провинция Източна Румелия. Македония и Одринско остават в границите на Османската империя. Това разпокъсване на българската етническа територия предопределя национално освободителните борби на българите в Македония и Одринско през следващите десетилетия, чиято връхна точка е Илинденско-Преображенското въстание, организирано от Вътрешната Македоно-Одринска революционна организация и подпомагано всячески от свободна България.
От горещото лято на 1903 г. ни делят 100 години, период достатъчно дълъг, за да можем да погледнем обективно на това голямо събитие, чиято история почива на официални документи от времето си и на спомени от участници във въстанието. Юбилейната годишнина е повод да отбележим обзорната публикация на документите от османотурски език, съхранявани в Османския държавен архив в Истанбул, фотокопия от които постъпиха в Националната библиотека “Св.св. Кирил и Методий” в София. Тяхното съдържание е оповестено от Ст. Кендерова и М. Добрева в последния брой (85-86) от “Известия на държавните архиви в София”, посветен на събитието.
Какво казват тези документи за участието на Чепинския край във въстанието? Трябва да признаем, че сведенията за този край са доста по-малко в сравнение с районите, в които кръстоват бунтовници, действат въстаническите чети, избухват сражения с османски военни части. В две дешифрирани телеграми, изпратени от валията на Солун Хасан Фехми до Главната канцелария на султанския дворец “Йълдъз” от 3/16 май 1903 г., се съобщава, че близо до границата са се събрали около 60 четника. Те ще се присъединят към две чети, идващи от околия Пещера, и ще преминат на османска територия. Населението от същата околия събира помощи в полза на четите.
Четници се събират и в района на Лъжене според дешифрирана телеграма от 8/21 май 1903 г., изпратена също от валията на Солун, до главнокомандващия султанската армия Риза паша. Към тях са се присъединили и 40 български войника. Те планират да нахлуят в околия Разлог. Подобно е съдържанието и на телеграма от 12/25 август, изпратена от командването на девета султанска дивизия, до главнокомандващия султанската армия. Независимо от все още непотвърдените сведения, че в околностите на Лъжене и Чепино се събират въстаници, за района на Разлог, който се нуждае от подсилване, от Неврокоп, Петрич и Мелник се прехвърля по един батальон войници.
От друга телеграма на валията на Солун Хасан Фехми, изпратена на 23август/5 септември до Главната канцелария на султанския дворец “Йълдъз”, се разбира, че около село Демирджилер (Ковачево) са се струпали въстаници. Към тях се присъединяват размирници от Чепино, Лъжене и селата от околия Неврокоп, както и 150 завърнали се в България четници. Съобщава се също, че в района на Батак са пръснати позиви. На запасняците и опълчението са раздадени оръжие и боеприпаси. Военни части са разположени на палатки в Батак. Към Пещера и връх Ташбоаз е прехвърлено голямо количество боеприпаси. Информация за политиката на българското правителство и военните приготовления, които е предприело по подготовката на въстанието, доставя и Османското комисарство в София. В писма от 19 и 20 юни/3 и 4 юли 1903 г., отправени до Главната канцелария на Приемната зала на султана и до главнокомандващия султанската армия Риза паша, се съобщава за придвижването на оръжия и боеприпаси от Видин до Сомовитския път към Харманли. Офицер и няколко инженери от Министерството на обществените сгради инспектират по-известните станции. Проверява се и степента на годност на наличните пожарникарски помпи и други уреди. От Военното министерство са отпуснати 335 хиляди килограма сухари, а на един аптекар е възложено снабдяването с 45 хиляди килограма лимонтузу. Министерството на финансите и Министерството на търговията издават заповед, според която се забранява продаването извън Княжеството на всякакъв вид товарен добитък.
В този ред на мисли документът съобщава, че в Аврамово, разположено според документа в околностите на Батак, населението е започнало да копае окопи. Изпратена е заповед до кмета на село Корово, спадащо към Чепино, да осигури при първа необходимост 30 глави товарен добитък и два впряга волски каруци.
Чепинският край е в освободеното отечество. Обстановката е коренно различна от тази в районите на въстанието. Независимо от това, дори и документите на османската власт признават, че и тук населението се готви за въстанието, жи тели на Чепинско се присъединяват към въстаниците, събират се помощи, а местната власт изпълнява заповедите на правителството да подготви нужния брой товарен добитък.
ст.н.с. д-р Стоянка Кендерова
От горещото лято на 1903 г. ни делят 100 години, период достатъчно дълъг, за да можем да погледнем обективно на това голямо събитие, чиято история почива на официални документи от времето си и на спомени от участници във въстанието. Юбилейната годишнина е повод да отбележим обзорната публикация на документите от османотурски език, съхранявани в Османския държавен архив в Истанбул, фотокопия от които постъпиха в Националната библиотека “Св.св. Кирил и Методий” в София. Тяхното съдържание е оповестено от Ст. Кендерова и М. Добрева в последния брой (85-86) от “Известия на държавните архиви в София”, посветен на събитието.
Какво казват тези документи за участието на Чепинския край във въстанието? Трябва да признаем, че сведенията за този край са доста по-малко в сравнение с районите, в които кръстоват бунтовници, действат въстаническите чети, избухват сражения с османски военни части. В две дешифрирани телеграми, изпратени от валията на Солун Хасан Фехми до Главната канцелария на султанския дворец “Йълдъз” от 3/16 май 1903 г., се съобщава, че близо до границата са се събрали около 60 четника. Те ще се присъединят към две чети, идващи от околия Пещера, и ще преминат на османска територия. Населението от същата околия събира помощи в полза на четите.
Четници се събират и в района на Лъжене според дешифрирана телеграма от 8/21 май 1903 г., изпратена също от валията на Солун, до главнокомандващия султанската армия Риза паша. Към тях са се присъединили и 40 български войника. Те планират да нахлуят в околия Разлог. Подобно е съдържанието и на телеграма от 12/25 август, изпратена от командването на девета султанска дивизия, до главнокомандващия султанската армия. Независимо от все още непотвърдените сведения, че в околностите на Лъжене и Чепино се събират въстаници, за района на Разлог, който се нуждае от подсилване, от Неврокоп, Петрич и Мелник се прехвърля по един батальон войници.
От друга телеграма на валията на Солун Хасан Фехми, изпратена на 23август/5 септември до Главната канцелария на султанския дворец “Йълдъз”, се разбира, че около село Демирджилер (Ковачево) са се струпали въстаници. Към тях се присъединяват размирници от Чепино, Лъжене и селата от околия Неврокоп, както и 150 завърнали се в България четници. Съобщава се също, че в района на Батак са пръснати позиви. На запасняците и опълчението са раздадени оръжие и боеприпаси. Военни части са разположени на палатки в Батак. Към Пещера и връх Ташбоаз е прехвърлено голямо количество боеприпаси. Информация за политиката на българското правителство и военните приготовления, които е предприело по подготовката на въстанието, доставя и Османското комисарство в София. В писма от 19 и 20 юни/3 и 4 юли 1903 г., отправени до Главната канцелария на Приемната зала на султана и до главнокомандващия султанската армия Риза паша, се съобщава за придвижването на оръжия и боеприпаси от Видин до Сомовитския път към Харманли. Офицер и няколко инженери от Министерството на обществените сгради инспектират по-известните станции. Проверява се и степента на годност на наличните пожарникарски помпи и други уреди. От Военното министерство са отпуснати 335 хиляди килограма сухари, а на един аптекар е възложено снабдяването с 45 хиляди килограма лимонтузу. Министерството на финансите и Министерството на търговията издават заповед, според която се забранява продаването извън Княжеството на всякакъв вид товарен добитък.
В този ред на мисли документът съобщава, че в Аврамово, разположено според документа в околностите на Батак, населението е започнало да копае окопи. Изпратена е заповед до кмета на село Корово, спадащо към Чепино, да осигури при първа необходимост 30 глави товарен добитък и два впряга волски каруци.
Чепинският край е в освободеното отечество. Обстановката е коренно различна от тази в районите на въстанието. Независимо от това, дори и документите на османската власт признават, че и тук населението се готви за въстанието, жи тели на Чепинско се присъединяват към въстаниците, събират се помощи, а местната власт изпълнява заповедите на правителството да подготви нужния брой товарен добитък.
ст.н.с. д-р Стоянка Кендерова
CopyRight Вестник "Темпо" ЕООД , Велинград 2023