Една истинска приказка, без край
Публикувано на 20 Aug 2003 13:49
Ще ви разкажа една история. Една история, която в забързания век на електронни медии, на Интернет, на войни, на убийства и зверства ще ви прозвучи като приказка. Но тя е истинска и съвсем реална. Една истинска история за истински хора, събрани от любовта си към народното творчество. История за истински хора, които разнасят и прославят българските народни песни и танци из всички краища на страната ни. И извън нея.
Може би вече изгаряте от желание да чуете имената на тези хора. Не бих искала да ги изброявам поименно. А и не мога. Сигурна съм, че и те не желаят. Тяхното име е ФАНПТ “Чепино”. Ще разкажа за летните изяви на тези самодейци, за да ви убедя, че делото им е богоугодно. И родолюбиво. Всичко започна на 6 юли 2003 г. с Велинградските културни тържества. Певците и актьорите от ансамбъл “Чепино” веселиха гражданите и гостите на Велинград около час и половина. Мигове, в които всички се чувстваха доволни и някак забравиха за хилядите грижи. Само за час и половина хората отпуснаха душите си и се наслаждаваха на изконното бъллгарско песнопение. Тръгнаха си с по-ведри лица. И като че ли по-добри.
Същото се повтори и на следващия ден в Ракитово, където ансамбълът изнесе концерт за празника на града. На центъра на Ракитово се извиха кръшни хора, озарени от усмивки.
И това не е всичко... Самодейците от “Чепино” продължиха патриотичното си дело, като отбелязаха подобаващо 100 годишнината от Илинденско-Преображенското въстание с участието си в Русе на 19 юли. Русенци бяха приятно изненадани от специфичното звучене на гласовете на солистите, от типичните за Чепинския край песни и танци, където сякаш с преселниците от Пиринска Македония се е пренесла тъжната пиринска песен и тежките пирински хора. Русенци оцениха с бурни аплодисменти уменията на певците и танцьорите. И това не е всичко...
По покана на Центъра за култура в Бела Паланка, Сърбия, на 27 юли ансамбълът премина границата на България с мисия да покаже красотата на нашето народно творчество. За двата дена престой, въпреки горещините, самодейците изнесоха два концерта. Публиката, притаила дъх, гледаше с възхита изкуството на българите. И колко горди бяха тези иначе обикновени хора от Чепинския ансамбъл, когато от висотата на сръбската сцена виждаха искрящите очи на сърбите и чуваха аплодисментите им. И усещаха благородната им завист. “Благодорна” ли казах? Може би... Но концертите на българите обединиха в едно цяло съседни народи и премахнаха границите между тях. Силата на хорото ги накара да допрат рамо до рамо и да се слеят. И да станат по-човечни! И това не е всичко...
На 2 август ансамбълът отпътува за Банско, за да се присъедини към банскалии в честването на Илинденско-Преображенското въстание. Химнът на България изправи на крака събралите се в местността “Чалин валог”. Те останаха така и докато слушаха химна на ВМРО “Изгрей, зора на свободата”. Гората се смълча, когато шестима свещеници от Банско и околността начело с Неврокопския владика Натанаил, отслужиха панахида за загиналите знайни и незнайни мъже и жени за освобождението на Македония и обединението на България. Умълча се гората и заплака. След изпълнението на децата от Банско започна концертът на ансамбъл “Чепино”. Екнаха песни, танците разиграха сърцата на събралото се множество. Представлението завърши с песента “Сите българи заедно” и тежко македонско хоро. Всъщност това е посланието на самодейците от ансамбъл “Чепино”: всички българи заедно да помним българщината. И да я съхраняваме! За вековете.
Денят не беше свършил за самодейците. От Банско отидоха в Дорково, за да участват в Петия международен фестивал за автентичен фолклор. Умората не можа да надвие волята и желанието им да даряват радост. И те с неизменна усмивка показаха на хилядната публика какво могат. И доказаха, че изкуството преражда човека. И го прави по-истински!
Така започна тази приказка. Всъщност тя е започнала преди половин век. Продължава и днес. Сега вярвате ли ми? Все още има и такива хора. И докато ги има, ще я има и приказката. Една истинска приказка, без край...
Мария Ушева
Може би вече изгаряте от желание да чуете имената на тези хора. Не бих искала да ги изброявам поименно. А и не мога. Сигурна съм, че и те не желаят. Тяхното име е ФАНПТ “Чепино”. Ще разкажа за летните изяви на тези самодейци, за да ви убедя, че делото им е богоугодно. И родолюбиво. Всичко започна на 6 юли 2003 г. с Велинградските културни тържества. Певците и актьорите от ансамбъл “Чепино” веселиха гражданите и гостите на Велинград около час и половина. Мигове, в които всички се чувстваха доволни и някак забравиха за хилядите грижи. Само за час и половина хората отпуснаха душите си и се наслаждаваха на изконното бъллгарско песнопение. Тръгнаха си с по-ведри лица. И като че ли по-добри.
Същото се повтори и на следващия ден в Ракитово, където ансамбълът изнесе концерт за празника на града. На центъра на Ракитово се извиха кръшни хора, озарени от усмивки.
И това не е всичко... Самодейците от “Чепино” продължиха патриотичното си дело, като отбелязаха подобаващо 100 годишнината от Илинденско-Преображенското въстание с участието си в Русе на 19 юли. Русенци бяха приятно изненадани от специфичното звучене на гласовете на солистите, от типичните за Чепинския край песни и танци, където сякаш с преселниците от Пиринска Македония се е пренесла тъжната пиринска песен и тежките пирински хора. Русенци оцениха с бурни аплодисменти уменията на певците и танцьорите. И това не е всичко...
По покана на Центъра за култура в Бела Паланка, Сърбия, на 27 юли ансамбълът премина границата на България с мисия да покаже красотата на нашето народно творчество. За двата дена престой, въпреки горещините, самодейците изнесоха два концерта. Публиката, притаила дъх, гледаше с възхита изкуството на българите. И колко горди бяха тези иначе обикновени хора от Чепинския ансамбъл, когато от висотата на сръбската сцена виждаха искрящите очи на сърбите и чуваха аплодисментите им. И усещаха благородната им завист. “Благодорна” ли казах? Може би... Но концертите на българите обединиха в едно цяло съседни народи и премахнаха границите между тях. Силата на хорото ги накара да допрат рамо до рамо и да се слеят. И да станат по-човечни! И това не е всичко...
На 2 август ансамбълът отпътува за Банско, за да се присъедини към банскалии в честването на Илинденско-Преображенското въстание. Химнът на България изправи на крака събралите се в местността “Чалин валог”. Те останаха така и докато слушаха химна на ВМРО “Изгрей, зора на свободата”. Гората се смълча, когато шестима свещеници от Банско и околността начело с Неврокопския владика Натанаил, отслужиха панахида за загиналите знайни и незнайни мъже и жени за освобождението на Македония и обединението на България. Умълча се гората и заплака. След изпълнението на децата от Банско започна концертът на ансамбъл “Чепино”. Екнаха песни, танците разиграха сърцата на събралото се множество. Представлението завърши с песента “Сите българи заедно” и тежко македонско хоро. Всъщност това е посланието на самодейците от ансамбъл “Чепино”: всички българи заедно да помним българщината. И да я съхраняваме! За вековете.
Денят не беше свършил за самодейците. От Банско отидоха в Дорково, за да участват в Петия международен фестивал за автентичен фолклор. Умората не можа да надвие волята и желанието им да даряват радост. И те с неизменна усмивка показаха на хилядната публика какво могат. И доказаха, че изкуството преражда човека. И го прави по-истински!
Така започна тази приказка. Всъщност тя е започнала преди половин век. Продължава и днес. Сега вярвате ли ми? Все още има и такива хора. И докато ги има, ще я има и приказката. Една истинска приказка, без край...
Мария Ушева
CopyRight Вестник "Темпо" ЕООД , Велинград 2023