Производители от района огледаха нови сортове картофи
Публикувано на 20 Aug 2003 13:51
В опитния участък на велинградската фирма “Семика” на агронома Илия Грънчаров бе направено рекламно-демонстративно представяне на някои сортове картофи, които са подходящи за отглеждане в нашия район. Присъстваха производители на картофи и семе за картофи от Велинград, Сърница, Якоруда и Добринище. Опитният участък е бил засят със сортовете “Арнова” и “Аморозо”, които са средноранни и със сорт “Маркиз”, който става по-късно.
Пред производителите бе демонстрирано какво количество картофи са получени от един корен. Според г-н Атанас Бирников, известен производител на картофи в нашия район, може да се говори за добър добив, ако се вади минимум 3 т продукция от декар. На демонстрацията присъстваше и дългогодишният директор на Централната опитна станция по картофопроизводство в България ст.н.с. Апостол Джонджоров, който заяви, че от дълги години в България се отглеждат главно холандски сортове картофи. Преди около 50 г. сме имали български сорт “Самоков 729”, но той се е оказал нерентабилен и неустойчив. Това е наложило преориентиране към доказалите своите качества холандски сортове.
Във Велинград дойдоха и президентът на фирма “Бонеро” г-н Михаил Бозаров и главният й консултант, агрономът Асен Пидов-Георгиев. “Бонеро” е официален представител на холандската фирма “Агрико”, един от най-големите производители и износители в света на посадъчен материал за картофи. Според г-н Бозаров основният проблем за българските производители се състои в това, че те си служат с некачествено семе, което дава ниски добиви. Фирма “Бонеро” внася около 2000 т семе от Холандия, което е със сертификат и с доказани качества и възможности за големи добиви. В същото време за нуждите на населението са необходими около 60-70 000 т за консумация. Вижда се огромната разлика в това какви картофи се предлагат на пазара. По-голямата част от тях са получени от некачествени семена. Проблемите идват и от това, че няма държавна политика по този въпрос. В това число се прибавя и усложнената процедура по отпускането на заеми от фонд “Земеделие”, което кара производителите да не рискуват. Разчитат на евтини несертифицирани семена, които им дават добиви около 800-900 кг на декар, вместо да си купят проверен, качествен посадъчен материал. Цената на 1 кг такова семе е 1.40 лв, а за един декар трябват близо 300 кг. Разходите от около 400-500 лв на декар ще бъдат оправдани, защото добивът едва ли ще падне под 3 тона. В Сърница, където 90% от населението се занимава с картофопроизводство, някои стопани вече работят само с холандски семена и са доволни от добивите. Миналата година един производител е получил от 7,5 дка 28 тона картофи от холандско семе. Въпреки това повечето хора продължават да си засаждат със семе, което не е селектирано и в повечето случаи изкарват ниски добиви.
Специалистите бяха единодушни, че Велинград и целият район около него са подходящи за картофопроизводство и тук могат да виреят, и да дават високи добиви, както средноранните сортове, така и тези, които стават по-късно. Основното изискване обаче е, че производителите трябва да ползват качествен, сертифициран посадъчен материал.
В района на с. Света Петка бяха отгледани картофи с височина на стъблото от 2,30 м., чийто собственик иска да кандидатства за рекордите на “Гинес” (в. “Темпо” подробно писа в миналия брой). Помолени за коментар, специалистите бяха единодушни, че няма никаква връзка на стъблото с добива, големината или качеството на картофите. Високото стъбло не е гаранция, че ще има много или едри картофи. Все пак не е важно стъблото на картофа, а неговите корени.
Георги Стоянов
Във Велинград дойдоха и президентът на фирма “Бонеро” г-н Михаил Бозаров и главният й консултант, агрономът Асен Пидов-Георгиев. “Бонеро” е официален представител на холандската фирма “Агрико”, един от най-големите производители и износители в света на посадъчен материал за картофи. Според г-н Бозаров основният проблем за българските производители се състои в това, че те си служат с некачествено семе, което дава ниски добиви. Фирма “Бонеро” внася около 2000 т семе от Холандия, което е със сертификат и с доказани качества и възможности за големи добиви. В същото време за нуждите на населението са необходими около 60-70 000 т за консумация. Вижда се огромната разлика в това какви картофи се предлагат на пазара. По-голямата част от тях са получени от некачествени семена. Проблемите идват и от това, че няма държавна политика по този въпрос. В това число се прибавя и усложнената процедура по отпускането на заеми от фонд “Земеделие”, което кара производителите да не рискуват. Разчитат на евтини несертифицирани семена, които им дават добиви около 800-900 кг на декар, вместо да си купят проверен, качествен посадъчен материал. Цената на 1 кг такова семе е 1.40 лв, а за един декар трябват близо 300 кг. Разходите от около 400-500 лв на декар ще бъдат оправдани, защото добивът едва ли ще падне под 3 тона. В Сърница, където 90% от населението се занимава с картофопроизводство, някои стопани вече работят само с холандски семена и са доволни от добивите. Миналата година един производител е получил от 7,5 дка 28 тона картофи от холандско семе. Въпреки това повечето хора продължават да си засаждат със семе, което не е селектирано и в повечето случаи изкарват ниски добиви.
Специалистите бяха единодушни, че Велинград и целият район около него са подходящи за картофопроизводство и тук могат да виреят, и да дават високи добиви, както средноранните сортове, така и тези, които стават по-късно. Основното изискване обаче е, че производителите трябва да ползват качествен, сертифициран посадъчен материал.
В района на с. Света Петка бяха отгледани картофи с височина на стъблото от 2,30 м., чийто собственик иска да кандидатства за рекордите на “Гинес” (в. “Темпо” подробно писа в миналия брой). Помолени за коментар, специалистите бяха единодушни, че няма никаква връзка на стъблото с добива, големината или качеството на картофите. Високото стъбло не е гаранция, че ще има много или едри картофи. Все пак не е важно стъблото на картофа, а неговите корени.
Георги Стоянов
CopyRight Вестник "Темпо" ЕООД , Велинград 2023