В “Българе” никой не се оплаква и това е заразително
Публикувано на 03 Nov 2003 17:39
Вечерта на 31 октомври велинградчани имаха възможност да видят едночасовия вариант на спектакъла “Това е България”, с който танцовият ансамбъл “Българе” тази година обиколи страната и покори публиката на десетки български градове. Спектакълът се игра в рамките на предизборния концерт на кандидат-кмета Александър Даскалов и съвпадна с навечерието на празника на народните будители 1 ноември. Преди спектакъла разговаряхме с големия актьор Георги Черкелов, изпълнител на централната роля на разказвача:
- Г-н Черкелов, как възникна идеята за подобен спектакъл и как избрахте името “Това е България”?
- Идеята е възникнала у един човек - Христо Димитров, хореограф, танцьор, завършил в Пловдив, откъдето е и една част от ансамбъла. Идеята възникнала преди 2 години и бързо се установило, че няма да е лесно. Първо работил върху това, което е без пари - докарал спектакъла да схемата, до концепцията. После избира изпълнителите, препитва много млади хора от всички държавни ансамбли - “Тракия”, “Пирин”, Северняшкия ансамбъл, за да създаде първия частен фолклорен ансамбъл.
Щастлива случайност е, че го запознават с един чужденец - щастлива за България, но и малко тъжна, защото един англичанин с майка ирландка помага за “Това е България”. Това е Йан Чарлз Андерсън, който търгува с цветни метали с “КЦМ” - Пловдив. Той попитал какво е нужно за спектакъла, постановчикът казал сума и започнала подготовката: шият костюми, прави се реквизит, всичко е направено специално за ансамбъла и спектакъла. След 2 месеца парите свършват и г-н Андерсън дава още толкоз. На четири пъти дава пари, единствената му компенсация е да види спектакъла реализиран и по-важно - влюби се в сестрата на режисьора и сценариста и днес се ожениха!
Защо вярмаме, че “Това е България”? Не ние сме го казали - който се е запознал с нашия фолклор, е разбрал, че българският фолклор е уникален, необичаен, с много компоненти, които не се срещат никъде другаде. Показваме всички хубави страни на България, не всички лоши.
Защо участвам аз? Поканиха ме, след като 1 година бяха репетирали, да ги гледам. Отидох с жена си, след половин час гледам - тя реве и аз рева. Спектакълът е рядко емоционален, не е само танци, има драма, даже трагедия.
- Удовлетворен ли сте от своето участие в “Това е България”?
- Удовлетворен съм. Да кажа, че чак умирам за фолклора - не, но тук са събрани най-хубавите неща. Изкуших се да правя нещо, което не съм правил. И още - в ансамбъла никой не се оплаква. В София не ми се ходи: въздухът отровен, бедността голяма, който срещнеш - реве. А в ансамбъла са млади, енергични. Вярвам, че можеш да се заразиш! Макар че никак не е лесно с пътуването, обикновено не спим, а изиграваме и пътуваме, защото е скъпо.
- Какво е главното послание на спектакъла?
- Главното послание нашият сценарист и режисьор го казва с две изречения. От нас се иска нещо много важно: индустрията някак можем да оправим, селското стопанство също, но духовната нищета много трудно. Да не забравяме - трябва да има култура, изкуство, литература - истинска, а не преведени боклуци от цял свят. Това е тяхното послание, това са “Българе”.
Елена Баева
- Г-н Черкелов, как възникна идеята за подобен спектакъл и как избрахте името “Това е България”?
- Идеята е възникнала у един човек - Христо Димитров, хореограф, танцьор, завършил в Пловдив, откъдето е и една част от ансамбъла. Идеята възникнала преди 2 години и бързо се установило, че няма да е лесно. Първо работил върху това, което е без пари - докарал спектакъла да схемата, до концепцията. После избира изпълнителите, препитва много млади хора от всички държавни ансамбли - “Тракия”, “Пирин”, Северняшкия ансамбъл, за да създаде първия частен фолклорен ансамбъл.
Щастлива случайност е, че го запознават с един чужденец - щастлива за България, но и малко тъжна, защото един англичанин с майка ирландка помага за “Това е България”. Това е Йан Чарлз Андерсън, който търгува с цветни метали с “КЦМ” - Пловдив. Той попитал какво е нужно за спектакъла, постановчикът казал сума и започнала подготовката: шият костюми, прави се реквизит, всичко е направено специално за ансамбъла и спектакъла. След 2 месеца парите свършват и г-н Андерсън дава още толкоз. На четири пъти дава пари, единствената му компенсация е да види спектакъла реализиран и по-важно - влюби се в сестрата на режисьора и сценариста и днес се ожениха!
Защо вярмаме, че “Това е България”? Не ние сме го казали - който се е запознал с нашия фолклор, е разбрал, че българският фолклор е уникален, необичаен, с много компоненти, които не се срещат никъде другаде. Показваме всички хубави страни на България, не всички лоши.
Защо участвам аз? Поканиха ме, след като 1 година бяха репетирали, да ги гледам. Отидох с жена си, след половин час гледам - тя реве и аз рева. Спектакълът е рядко емоционален, не е само танци, има драма, даже трагедия.
- Удовлетворен ли сте от своето участие в “Това е България”?
- Удовлетворен съм. Да кажа, че чак умирам за фолклора - не, но тук са събрани най-хубавите неща. Изкуших се да правя нещо, което не съм правил. И още - в ансамбъла никой не се оплаква. В София не ми се ходи: въздухът отровен, бедността голяма, който срещнеш - реве. А в ансамбъла са млади, енергични. Вярвам, че можеш да се заразиш! Макар че никак не е лесно с пътуването, обикновено не спим, а изиграваме и пътуваме, защото е скъпо.
- Какво е главното послание на спектакъла?
- Главното послание нашият сценарист и режисьор го казва с две изречения. От нас се иска нещо много важно: индустрията някак можем да оправим, селското стопанство също, но духовната нищета много трудно. Да не забравяме - трябва да има култура, изкуство, литература - истинска, а не преведени боклуци от цял свят. Това е тяхното послание, това са “Българе”.
Елена Баева
CopyRight Вестник "Темпо" ЕООД , Велинград 2023